Revolution Science: Как комфортната консумация на храна влияе върху нашия център за възнаграждение в мозъка?

Преработените храни, богати както на мазнини, така и на въглехидрати, произвеждат по-интензивен сигнал за „награда“ от храни, които съдържат или предимно мазнини, или просто въглехидрати.
На плато сирене, плодове и понички, повечето хора най-вероятно ще изберат понички, според ново проучване.
Мозъкът реагира по приятен начин на храни като понички, като е комбинация от мазнини и въглехидрати и по-малко на храни, богати само на мазнини, като сирене, или само на въглехидрати, като плодове.

Минало срещу настояще

Храните, които съчетават високи нива на мазнини и въглехидрати или захар, може да изглеждат като сензационен вкус. В продължение на десетки хиляди години нашите предци са приемали мазнините и въглехидратите си от отделни храни: месни мазнини и семена и въглехидрати от растения, листа, стъбла и плодове. Беше доста необичайно за първобитните хора да комбинират тези храни в едно хранене. С развитието на ранното земеделие хората започват да комбинират храни като зърнени храни и млечни продукти с високо съдържание на мазнини.

Тогава, през миналия век, храните, които комбинират мазнини и въглехидрати в едно хранене, се превърнаха в обичайния избор за много хора: пица, сладолед, шоколади, сладкиши - всички богати на мазнини и захар. Но 150 години са миг на око по отношение на човешката еволюция и човешкото тяло все още не знае как да реагира на тази комбинация от хранителни вещества.

Според ново проучване ние се запознахме с тези комбинирани храни, които допринесоха за глобалната епидемия от затлъстяване. Милиони хора също започнаха да се чувстват безсилни пред избора на храна.

Какво ни кара да избираме храните, които ядем?

В проучване, публикувано в списание Cell Metabolism, изследователите внимателно изследват как човешкият мозък реагира на храни, които съчетават мазнини и въглехидрати. Те направиха това, като създадоха сложна система, при която доброволците имат избор между или трябва да „наддават“ за изображения на различни храни. Някои от храните съдържаха само мазнини, някои само въглехидрати и някои комбинации от двете.

Докато участниците правят своя избор, изследователите използват технология за сканиране на мозъка, за да видят кои части от мозъка им са най-активни. Неизменно доброволците са избирали или продавали на търг повече пари за комбинацията от храни.
Изследователският екип предположи, че изборът е свързан със системата за възнаграждение в мозъка, която освобождава най-много удоволствие, причинявайки допамин в отговор на храни с най-висока енергийна плътност. Звучи доста просто: имайки предвид избора на храна, повечето хора ще изберат храната, която осигурява най-много енергия за поддържане на живота.

Сигнали след поглъщане

Вярвате или не, човешкото тяло е доста добро в оценката на енергийната плътност на храна с високо съдържание на мазнини след поглъщане. Тези „сигнали след поглъщане“ са от съществено значение, за да ни кажат колко от всеки вид храна трябва да ядем, за да консумираме всички калории, от които се нуждаем за ежедневието си.

Но по някаква причина ние сме много по-малко способни да направим една и съща оценка на калориите, след като ядем храна с високо съдържание на въглехидрати или храна, която съдържа комбинация от мазнини и въглехидрати.

Някои от тези сигнали, които се появяват, след като ядем, преминават от червата към мозъка и предизвикват освобождаването на допамин, невротрансмитер, който помага за регулиране на центровете за възнаграждение и удоволствие. Изследователите предполагат, че развитието на диетите е довело до създаването на два пътища на червата и мозъка: един за мазнини и друг за въглехидрати.

Изследователите предполагат, че начинът, по който еволюира мозъкът ни, е довел до създаването на две различни части на мозъка, които отделят допамин. Човек ни дава доза, когато ядем - всъщност, когато дори мислим за ядене - храна с високо съдържание на мазнини. Съвсем различна част от мозъка ни възнаграждава за избора на въглехидрати.

По-конкретно, когато ни се даде възможност да изберем храна, която съдържа и двата макронутриента, мозъкът не знае какво да прави и в крайна сметка отделя много повече допамин, отколкото би трябвало, за който и да е от двата макронутриента. И когато сме възнаградени за нещо, ние сме склонни да преувеличаваме количествено. Всъщност според проучването получаването на наградата превръща акта за избор на храни с мазнини и въглехидрати в въпрос на зависимост и по-малко във въпрос на избор.

Получаване на отрицателна обратна връзка от мозъка

Изследователите често използват плъхове или мишки при тестове, преди да започнат тестване върху хора. Изследователите в това проучване отбелязват, че плъховете са много добри в регулирането на броя на калориите, които консумират, когато се хранят с храни, които съдържат или само мазнини, или въглехидрати. Ако им се предлагат храни, които съдържат и двата макронутриента, тази способност за регулиране на количеството храна също се разпада.

Изглежда, че хората правят абсолютно същото. Мозъкът ни, объркан за това как да ни възнагради за избора на тези комбинирани храни, ни възнаграждава по приятен начин. Харесваме наградата, затова повтаряме действието - натрупване на излишни килограми през целия процес.

В самия тест участниците в изследването основават избора си върху изображенията на храната, а не върху самата храна. Чрез комбиниране на данни за изображенията, които участниците са избрали, с данни за дейността в мозъка на всеки участник, докато правят избора си, изследователите получават перспектива за това, което е довело до избора.

Цикъл от вкусове, но пороци

В съвременното общество има голямо разнообразие от храни, достъпни за нас. Ако не получим помощ от мозъка, за да преценим колко калории ще получим от храни, които комбинират мазнини и въглехидрати в един елемент и са заобиколени от тези елементи, съществува риск от достигане на порочен кръг, което води до, качване на излишни килограми.

С течение на времето, според изследователите, този избор между мазни храни и въглехидрати се засилва до степен, в която мозъкът ни реагира на тези храни, комбинирани, както и на други вещества, които водят до секрецията на допамин.
Според изследователите: „Един механизъм, чрез който съвременната хранителна среда може да насърчи преяждането, е да комбинира мазнини и въглехидрати, за да потенцира наградата и следователно да улесни прехода към обичайната реакция, както се вижда в случая със забранени вещества“.

Като общество никога няма да се върнем към онези ловни дни, когато храната беше проста: ядяхме наличното. Намаляването на количеството преработени храни в диетата може да помогне за понижаване на честотата на различни хронични заболявания, като сърдечни заболявания, диабет и затлъстяване, което би ги заменило с цели храни, богати на хранителни вещества и фибри. Но разбирането как мозъкът ни прави избор на храна за начало може да ни помогне да разберем как сами да контролираме мозъчните си механизми, което ни позволява да бъдем по-отговорни, когато мислим за здравето си.