Местообитания в Румъния - D Donita

Документи

Николае Дони Михаела Паук-Комнеску Аурел Попеску Симона Михилеску Йову-Адриан Бири

Николае Дони, Аурел Попеску, Михаела Паук-Комнеску, Симона Михилеску, Йову Адриан Бири, 2005

1.1. Общи аспекти. 111.2. Описание на местообитанията. 131.3. Географска и екологична среда, в която се развиват румънските местообитания. 171.4. Фитосоциологични единици, участващи в формирането на местообитания в Румъния. 271,5. Идентификация на местообитанията, картографиране и описание. 28

2. ОБЩО ОПИСАНИЕ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЯТА В РУМЪНИЯ

2.1. Крайбрежни и халофилни общности (1). 31

2.1.1. Морски общности (11). 312.1.2. Морски оръжия и брегове (12). 322.1.3. Рогозки, степи, туфи и халофилни гори (15). 332.1.4. Крайбрежни дюни и пясъчни плажове (16). 57

2.2. Континентални (неморски) води (2). 66

2.2.1. Прясна вода (22). 662.2.2. Солени и солени води (23). 77

2.3. Tufriuri i pajiti (3). 79

2.3.1. Ланди и умерени храсти (31). 792.3.2. Stepe i pajiti xerice calcicole (34). 1132.3.3. Силикатни ксерикови сламки (35). 1312.3.4. Алпийски и субалпийски ливади (36). 1342.3.5. Мокри ливади и съобщества от високи треви (субалпийски плевели) (37). 1582.3.6. Мезофилен pajiti (38). 174

2.4.1 Умерено широколистни гори с широколистни листа (41). 1772.4.2. Умерени иглолистни гори (42). 2382.4.3. Ливадни и блатни гори и храсти (44). 256

2.5. Блата и гола земя (5). 281

2.5.1. Високи торфени блата (вани) (51). 2812.5.2. Растителност на брега (53). 2842.5.3. Блата, торфени блата, извори и ливади (54). 295

2.6. Свлачища, скали и континентални пясъци (6). 317

2.6.1. Драскотини (61). 3172.6.2. Континентални скали и скали през деня (62). 3352.6.3. Хионофилни растения (63). 3572.6.4. Континентални пясъчни дюни (64). 3632.6.5. Петери (65). 367

2.7. Земеделска земя и изкуствени пейзажи (8). 368

2.7.1. Рудерални общности (87). 368

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Списък на местообитанията, описани в Румъния. 377

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. Съответствие между типовете местообитания в Румъния и тези в международните системи за класификация на местообитанията. 385

ПРИЛОЖЕНИЕ 3. Списъкът на видовете естествени местообитания от интерес за общността в Румъния за кръстосано опазване изисква определянето на специални зони за опазване (AUC) - Директива за местообитанията, приложение I. 455

ПРИЛОЖЕНИЕ 4. Десетична класификация на горските видове в Румъния. 463

ПРИЛОЖЕНИЕ 5. Видове естествени местообитания, чието опазване изисква деклариране на специалните защитени територии, присъстващи в Румъния (извлечение от Официален вестник на Румъния, част I, № 1097/6.12.2005 г., Заповед на министъра на околната среда и управлението на водите № 1198/25.11. 2005, приложение 1). 475

Докладът Хабитати в Румъния е първият опит да се опишат основните типове местообитания в страната, повечето от които се появяват с имена и характеристики в системите за класификация на местообитанията CORINE (1991) и PALAEARCTICHABITATS (1996, 1999). . Доколкото е възможно, беше направена кореспонденция с основните съществуващи класификации на европейско ниво NATURA 2000, EMERALD, CORINE, PALAEARCTIC HABITATS и EUNIS.

Описани са 357 типа местообитания, които попадат в 7 класа и 24 подкласа на класификационната система PALAEARCTICHABITATS. За да се направи връзка с тази класификационна система, която включва повечето местообитания, присъстващи в Румъния, в румънските кодове на местообитанията първите две цифри представляват кода на подкласовете от PALAEARCTIC HABITATS, а последните две - серийния номер на местообитанията в съответния подклас. Номерирането на местообитанията е направено, като се започне с тези от голяма надморска височина до тези от ниска надморска височина.

Наименуването на местообитанията е направено в единна концепция, като са използвани три определящи елемента за естествените местообитания: i) голямата фитоценологична единица (гори, храсти, ливади, блата, плодородни земи, скали, пясъчни дюни, води). и т.н.); ii) местоположение в географския район (югоизточен Карпатски, Дакийски, Гетически, Молдавски, Панонски, Дунавски, Западнопонтийски, Понто-Сарматски, Балкански); iii) определяне на растителни видове за типа местообитание.

Местообитанията бяха описани по следната схема: Код и име; Кореспонденция с НАТУРА 2000,

EMERALD, CORINE, PALAEARCTICHABITATS, EUNIS;

Кореспонденция с растителни асоциации, както и за горите и типовете горски екосистеми;

Rspndirea n Romnia; Приблизителни повърхности; Курорти: надморска височина, климат, релеф, скали,

почви; Структурата на биоценозата; Флористичен състав; Консервационна стойност; Използвана литература; Редактор на местообитания.

Тъй като все още няма достатъчно данни за животински и микробиологични компоненти, характеризирането на биоценозите е направено само въз основа на фитоценози, които представляват стабилния скелет и са основните производители на тези надно-индивидуални системи и които всъщност определят наличието на консумиращи популации.

Големият брой местообитания в Румъния се дължи на голямата вариация на климата, определена географски, при прехода от океанския към континенталния климат, но също и на планинско-хълмистия релеф, който силно променя климата на височина.

Разнообразието от скали и субстрат (от киселини до основи), почви (от сподозоли до черноземи), флора (3868 вида, с много различни геоелементи, от аркто-алпийски до суб-средиземноморски, от Атлантически до Понтийски) също е голямо. ) ia растителност.

Много растителни асоциации, но също и по-високи единици за декласификация, които характеризират местообитанията, са специфични за Карпатско-Дунавско-Понтийския район. Струва си да се спомене, в този смисъл има 11 регионални съюза в тази област с над 40 асоциации. От Румъния класът Puccinellio-Salicornietea е описан при създаването на 19 асоциации, специфични за степите и черноморското крайбрежие.

Книгата "Хабитати в Румъния" е първият опит да се даде унитарно описание на основните типове местообитания, които могат да бъдат намерени в Румъния. Повечето от тези местообитания бяха включени в няколко системи за класификация на местообитанията, използвани на европейско ниво, като CORINE (1991), PALAEARCTICHABITATS (1996, 1999) и EUNIS.

В рамките на възможностите авторите са установили съответствие с основните европейски системи за класификация на местообитанията, т.е. NATURA 2000, EMERALD, CORINE, PALAEARCTIC HABITATS и EUNIS.

Описани са редица 357 местообитания, принадлежащи към 7 класа и 24 подкласа от класификационната система PALAEARCTIC HABITATS.