Желязодефицитна анемия - причини, диагностика, лечение

Желязодефицитната анемия е патология, характеризираща се с намалено желязо в организма, с намален синтез на хемоглобин.

Този тип анемия представлява 80-85% от всички анемии и е по-често при следните категории пациенти:

деца на възраст между 6 месеца и 3 години
при юноши
при жените през репродуктивния период
бременната жена
на постоянни кръводарители

В човешкото тяло желязото е 4-5 g, от които:

75% е в хемоглобина на еритроцитите
15-16% в състава на феритин и хемосидерин
3-4% в миоглобина
Останалото е част от дихателните ензими

Желязото влиза в тялото чрез консумация на ежедневни храни, но най-богатите на желязо храни, които не бива да липсват в ежедневната диета, са следните:

Пълнозърнест хляб, 1 филия съдържа 0,9 mg желязо
Варени овесени люспи, 1 чаша = 1,6 mg желязо
Пшеничен зародиш, 2 супени лъжици = 11mg желязо
Консервиран боб, ½ чаша = 1,6 mg желязо
Консервиран нахут, ½ чаша = 1,6 mg желязо
Сварен или суров спанак, една чаша = 3,5 mg и 1 mg желязо
Печени тиквени семки, ½ чаша = 8,5 mg желязо
Грах, ½ чаша = 1,3 mg желязо
Картофи, 1 картоф = 4 mg желязо
Всички зелени листни зеленчуци, ½ чаша = 2mg желязо

Само 16% от желязото постъпва в тялото с храната и 2 mg се абсорбират дневно, а 1-1,5 mg е физиологична загуба и се постига чрез: слюнка, изпотяване, урина, изпражнения, лющене на кожата.

Метаболизъм на желязото

В храната желязото е в тривалентно състояние, но веднъж погълнато и достигнало до стомаха, под въздействието на аскорбинова киселина, тривалентното желязо се превръща в двувалентно желязо, което се абсорбира в дванадесетопръстника и началната част на тънките черва, тъй като тук има специални рецептори за желязото. . Тук желязото се свързва с транспортен протеин, който го транспортира до базалната мембрана, където се поема от трансферина в костния мозък и тъканите. Попадайки в костния мозък, сложното желязо + трансферин + аскорбинова киселина достига цитоплазмата, където феритинът се елиминира, но останалата част достига митохондриите, тук желязото се свързва с протопорфирин IV, образувайки хем, който се свързва с алфа1 бета2 глобин, образувайки хемоглобин и 10%, които се свързват с апоферитин, образуват феритин.

Причини - желязодефицитна анемия:

Недостатъчно съдържание на желязо в консумираната храна
Повишена нужда на организма от желязо, което надвишава физиологичните възможности за усвояване на желязо в храносмилателния тракт (по време на бременност, кърмене, юношество)
Повишена загуба на желязо по време на кървене
Нарушения на абсорбцията на желязо: синдром на малабсорбция, чревни резекции, резекции на стомаха след Billoroth II
Менометрорагия при жените през репродуктивния период
Кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, по-чести при мъжете

Тъй като има значително намаляване на съдържанието на желязо в организма, метаболизмът на еритроцитите страда най-много и в резултат на това се появява анемия, която се проявява чрез характеристиките на анемичния синдром. Желязото в състава на дихателните ензими участва в клетъчния метаболизъм и ако количеството желязо намалява, има тежко нарушение на клетъчния метаболизъм, включващо всички клетки, но особено тези с висока митотична активност и тези в стомашно-чревния епител, с развитието на дистрофични промени на това ниво, с епителна атрофия, гастрит, гастроентерит. Всички промени, които настъпват в резултат на нарушение на клетъчния метаболизъм, са включени в сидеропеничния синдром.

Клинична картина - Желязодефицитна анемия

1. Анемичният синдром се характеризира с:

- сърцебиене, диспнея при натоварване

- тахикардия, систоличен шум на върха с функционален произход

Сидеропеничният синдром се проявява чрез:

- промени в храносмилателния тракт

- суха кожа, чуплива коса, тънки и крехки нокти, които могат да бъдат наслоени, сплескани под формата на колонии

- появяват се калканеални пукнатини, ъглови пукнатини,

- сидеропенична дисфагия - синдром на Плъмър-Винсън (дискомфорт, с усещане за удавяне по време на ядене на яйца, хляб и др.)

- pica chlorotica (перверзни вкусове и миризми)

Диагноза - Желязодефицитна анемия

Диагнозата на този тип анемия се поставя чрез тълкуване на общия анализ на кръвта:

Хемоглобинът и еритроцитите са ниски
Броят на левкоцитите, тромбоцитите, левкоцитната формула - са нормални
При морфологичното изследване на еритроцитите определяме хипохромни еритроцити (загуба на цвят), с различна степен на развитие и с дентин към микроцитоза
За потвърждаване на диагнозата се изследва количеството желязо и феритин в кръвта, като и двете са под нормата.

Прилагат се бивалентни железни препарати като: Sorbifer, Fiersulfate, Fersinal, Folifer и др.

Препаратите се прилагат по една таблетка два пъти дневно, 30-40 минути преди хранене, със 100 ml вода.

Лечението продължава до нормализиране на хемоглобина, плюс още 4-6 месеца до нормализиране на феритина.

При жените, ако причината за анемията продължава, се дава поддържаща доза по 1 хапче два пъти седмично до менопаузата.

Парентералното лечение е показано при тежки нарушения на абсорбцията.

Преливането на еритроцитен концентрат е показано в случаи на кома или прекома.

Критерии за ефективност

Изчезване на симптомите на синдром на дефицит на желязо 2-3 седмици след началото на лечението
Повишено съдържание на хемоглобин на третата седмица
Поява на ретикулоцитна криза на 7-10 дни
Появата на нормохромни еритроцити