Отомикоза (ушна инфекция)

Влизаме в контакт с гъбички всеки ден, но обикновено те не създават особени проблеми. Когато имунната система е отслабена или особено ако живеем във влажна, тропическа среда или ако участваме във водни спортове, може да възникне гъбична инфекция.

Отомикоза това е гъбична инфекция на външното ухо. Тази инфекция може да причини възпаление, изсушаване на кожата и неприятно миришещо ушно отделяне (лоша миризма от външния слухов проход).
Отомикозата може да причини загуба на слуха, но и усещане за предсърдна пълнота.

Причини и рискови фактори

Отомикозата е инфекция, причинена от гъбички, често Aspergillus или Candida.

Основното рискови фактори са:

локална травма, причинена от ушни пръчки или слухови апарати;
екзема или хронични кожни проблеми;
диабет;
участие във водни спортове (плуване или сърф);
плуване в замърсена вода;
липса на ушна кал, която обикновено спира бактериалния или гъбичен растеж и спира прекомерното изсушаване на външния слухов проход, причинявайки лющене и екзема.

Какви са симптомите на отомикоза?

Честите симптоми на отомикоза включват:

загуба на слуха при предаване;
усещане за аурикулна пълнота;
възпаление (зачервяване) на външното ухо;
усещане за сърбеж (гъделичкане) - най-честият признак, който разграничава бактериалната инфекция от гъбичната;
болка;
шум в ушите - шумове в ушите;
секрет, изтичащ от ухото - бял, жълт, сив или зелен.

Тези симптоми могат да се появят едновременно или двустранно едновременно.

Диагностика и лечение

Симптомите на отомикозата винаги трябва да се оценяват от лекар, за да се получи правилна диагноза и лечение. Вашият лекар ще изследва цялата ви медицинска история, за да провери дали има рискови фактори. Той ще се подложи на клиничен преглед с отоскоп/отомикроскоп, за да наблюдава вътрешността на ушния канал и да визуализира тъпанчето. Може да се вземе и проба от ушния секрет за бактериологично и гъбично изследване, за да се разграничи диагнозата.

След потвърждаване на диагнозата отомикоза е необходимо правене на ушна тоалетна, със специфична изсмукваща апаратура. Местната тоалетна ще помогне за премахване на отломки и евентуално запушване на ушния канал, за да може местното лечение да работи по-добре. След това ухото трябва да се изсуши много добре, за да се избегне по-нататъшното разпространение на гъбички. Пациентът не трябва да се опитва да извършва ушна тоалетна у дома с клечки, за да не влоши местното състояние.

По принцип отомикозата се лекува с капки за уши с противогъбично средство. Проучванията са установили, че относително малко количество клотримазол в ухото ще доведе до висока степен на излекуване и предотвратяване на рецидиви. Капките за уши могат също да съдържат еконазол, миконазол, амфотерицин В.

Можете също да добавите локално лечение с противогъбичен крем както и алуминиев ацетат, салицилова киселина, водороден прекис, борен алкохол.

Перорално лечение обикновено е запазен за тежки инфекции или инфекции, които са трудни за лечение само локално - някои видове гъбички могат да бъдат устойчиви на действието на капки за уши. Пероралните лекарства трябва да се предписват с повишено внимание, особено при хора с чернодробни заболявания. За облекчаване на болката могат да се използват противовъзпалителни или аналгетични лекарства.

усложнения

Макар и доста редки, могат да възникнат усложнения. Този въпрос може да стане хронична ако не се лекува правилно или ако не реагира на лечение. Това може да се случи и ако пациентът продължава да бъде изложен на вода, замърсена с гъбички.

Отомикозата може да се разпространи още по-далеч до външното ухо и да пробие тъпанчето, дори да достигне, в редки случаи, до вътрешното ухо или основата на черепа. Този тип инфекция изисква орално лечение, както и хирургично лечение. Това усложнение е най-вероятно да се появи при хора с много нисък имунитет или диабет.

Отомикозата може да бъде предотвратена?

Не почиствайте ушите си прекомерно! Малко количество восък в ушните канали има естествен противогъбичен ефект.
Подсушете добре ушите си след къпане или плуване.
Ако имате анамнеза за отични инфекции (бактериални или гъбични), препоръчително е да използвате тапи за уши за плуване.
Можете да използвате сешоара, за да изсушите ушите, но далеч от ухото и с възможно най-ниската интензивност, за да избегнете изгаряния на кожата.
Драскането в ухото може да увреди кожата и да помогне за разпространението на гъбичната инфекция.
Прилагането на памучни тапи в ушите не се препоръчва.

Като цяло отомикозата не е опасна и може да бъде лекувана относително лесно с противогъбично лечение.
Отомикозата може да стане хронична, ако не реагира на лечение, ако имунната система е отслабена, при наличие на диабет или хроничен кожен проблем (екзема).
Можем да предотвратим отомикозата, като поддържаме ушите си сухи и избягваме източници на вода, замърсени с гъбички.