Защо пълним децата си? след Натюрморт със затлъстял внук в Одеона

Това са непосредствените ми мисли след спектакъла Натюрморт със затлъстен племенник, пиесата, написана от Йон Сапдару и режисирана от Ойген Фат в театър Одеон.
Мисля, че всеки от присъстващите в залата се озова в историята на шоуто, съживено толкова добре от актьорите, сякаш не са играли това шоу от 2010 г. Това е най-специалното за мен на шоу - когато ти, зрителят, не чувстваш, че годините минават над него. Когато чуете появата на Николета Лефтер в къса пола - OooOOooOO или реакциите на появата на Павел Бартоș в затлъстелия костюм, мисля, че има добри индикации, че зрителите вече не са зрители, а пряк принос за поддържането на атмосферата на шоуто. играех извънредно ... и може би най-важното ... ме накара да забравя, че съм ги виждал в други предавания, тоест изобщо не сравнявах с други сценични или телевизионни изяви. Тази вечер шоуто съществуваше заради тяхната работа и заради публиката, която с радост окупира цялата величествена зала на Одеона.

Актьорите работят със своето същество за публиката, няма технология, която да заеме мястото на тяхната работа и тяхната магия, която да ни накара да се почувстваме на представленията, че е първата и последната, въпреки че имат години работа зад гърба си, работа за откъснете се от себе си и дайте на този, който иска да получи цял свят и може би перспективи, за да погледнете живота и да се свържете с това, което е наоколо, иначе. Такава постоянна отдаденост не знам как може да бъде възнаградена или компенсирана от нещо ... Може би е добре да се приложи ... Мисля, че е важно да се знае, че шоуто е помогнало на един или повече хора, е родило положителни мисли в умовете, които са склонни да бъдат отрицателни причината за невъобразими ситуации ... Ако не виждаме значението на театъра в живота си, тогава можем да се отдадем на ежедневните отпадъци, предоставяни от медиите и оттук нататък, но не и да се чудим защо в края на деня се чувстваме като кошче за боклук.