Тест за урина

Обобщен преглед на урината

Обобщаването на урината се извършва от безопасен образец на урина, обикновено първият от деня. За да се получат оптимални резултати, е необходимо урината да е свежа, събрана след внимателна генитална тоалетна, в средата на струята. Резюмето на урината оценява прозрачността, цвета, специфичното тегло, рН и уринарната утайка. Той също така включва поредица от качествени определяния: наличие на протеинурия, гликозурия, кетонурия и жлъчни пигменти.

Много от тези определяния се правят удобно и бързо с помощта на ленти. Лентите или лентите са направени от твърда опора, изработена от пластмаса и отделни, стабилни и незабавно използваеми реактивни зони. Лентите се поставят в контакт с урината и след препоръчително време се сравняват с някои стандарти. Резултатите са качествени и за определени определяния са полуколичествени.

ПРОЗРАЧНОСТ

При макроскопско изследване нормалната урина е напълно бистра и прозрачна.

Прозрачността на урината намалява в определени ситуации:

излишно присъствие на люспести клетки в пикочните пътища, без патологично значение
наличието на излишни соли
пиурия (наличие на гной в урината), която се състои от смес от левкоцити, слуз и бактериална флора, характерна за инфекции на пикочните пътища
бъбрек, който възниква чрез отделяне на лимфа от чревните лимфни съдове в пикочните пътища, в случай на рак или туберкулоза на червата, перитонеума или пикочния мехур
липурия, която придава на урината млечен вид и се проявява особено при нефротичен синдром

ЦВЯТ НА УРИНАТА

Цветът на прясната урина варира от бледожълт до наситено жълт.

Цветът на урината се променя в редица патологични ситуации:

урината става тъмно оранжева или кафява при наличие на жлъчни пигменти (при различни видове жълтеница) или след лечение с лекарства на базата на ревен или сена
урината изглежда червена в случай на хематурия, хемоглобинурия, миоглобинурия, порфиринурия, след поглъщане на лаксативи, съдържащи фенолфталеин или след ядене на храни, съдържащи амилинови багрила

Представлява наличието на хемоглобин в урината. Появява се в случай на:

масивна вътресъдова хемолиза. Хемоглобинурия възниква, когато плазменият хемоглобин надвишава 50 mg/dl
хемолиза в урината на червените кръвни клетки, елиминирани в червените кръвни клетки
бъбречен инфаркт

Хемоглобинурията се проявява чрез реагенти, съдържащи бензидин. Бензидиновите положителни реакции се дават на пигменти, съдържащи хем, т.е. хемоглобин и миоглобин. Диференциацията се извършва чрез спектроскопия или чрез химични реакции, основаващи се на факта, че хемоглобинът е неразтворим в концентрирания разтвор на амониев сулфат и се утаява, докато миоглобинът е разтворим и не утаява.

Представлява наличието на миоглобин в урината. Това се случва в резултат на повишаване на свободния плазмен миоглобин над 20 mg/dl. Причините за миоглобинурия са:

мускулни наранявания, които се случват чрез травма, смазващ синдром, остра исхемия, след голямо физическо натоварване
дерматомиозит, полимиозит, системен лупус еритематозус
наследствени метаболитни дефекти, които произвеждат мускулни дистрофии

Представлява наличието на порфирин в урината. Възниква чрез елиминиране на копропорфирини с урина, в случай на порфирия, чернодробна цироза, отравяне с олово.

СПЕЦИФИЧНО ТЕГЛО

Специфичното тегло на урината (наричано още плътност на урината) се измерва във филтрирана урина при температура 15 градуса С с уродензиометъра.

Специфичното тегло варира физиологично в зависимост от хидратацията на тялото, количеството разтворители и способността на бъбреците да се концентрират между 1005-1030. По принцип нормалното спонтанно специфично тегло (нормостенурия) е 1020-1025.

Представлява увеличаване на специфичното тегло над 1035 в урината за 24 часа. Среща се при дехидратация, хиповолемия, остър дифузен гломерулонефрит с олигурия.

Представлява намаляването на специфичното тегло в урината от 24 часа под 1017 при условия на безплатна диета. Хипостенурия възниква в условия на хиперхидратация с повишена диуреза, в компенсирана фаза на хронична бъбречна недостатъчност, в полиуричен стадий на остра бъбречна недостатъчност и при диуретично лечение.

Представлява елиминиране на урина с фиксирано специфично тегло в продължение на 24 часа, със стойности 1010-1011. Изостенията показва тежко увреждане на функцията на концентрация на урината.

Представлява елиминиране на урина със специфично тегло под 1009.

УРИНАРЕН PH

РН на урината се определя колориметрично или с индикаторни ленти.

Физиологично рН на урината може да варира в широки граници, между 4.7-8.

Стойностите се променят в зависимост от диетата, физическата активност и някои заболявания:

вегетарианската диета предизвиква алкално рН, докато увеличената консумация на месо предизвиква намаляване на рН
физическото усилие намалява рН на урината
урината е кисела при декомпенсиран захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност, бъбречна туберкулоза
урината е алкална при дихателна или метаболитна алкалоза, при инфекции на пикочните пътища, след поглъщане на алкални лекарства

УРИНАРЕН СЕДИМЕНТ

Утайката е направена от сутрешна урина, която е по-концентрирана, свежа или съхранявана при 4 градуса С. Утайката предоставя качествена и количествена информация.

Данните, предоставени от уринарната утайка, имат специална стойност за установяване на диагнозата нефропатия.

Чрез метода на микроскопично броене на полето:

при мъжете: най-много една червена кръвна клетка/поле, 2 левкоцита/поле, 0 цилиндъра
при жени: най-много 3 червени кръвни клетки/поле, 5 левкоцита/поле, 0 цилиндъра

По метода на Stansfeld-Webb:

червени кръвни клетки: най-много 3/mm3 или 3000/ml
левкоцити: най-много 5-10/mm3 или 5000/ml