Сладкото удовлетворение от нормалността. Инцидент със облечени в злато идиоти на опашка за разрешителни за кола, изгони дамата на гишето

Уговорих си среща онлайн, за да избегна задръствания, нерви и загуба на време. Тъй като изчислението у дома не съвпада с изчислението на панаира, аз се събудих, в определеното време, в много потни нещастници (като мен), с изтекла шофьорска книжка. Броячът, на който бяхме насрочени, беше затворен и след момент на недоумение ни уведомиха, че ще бъдем взети от друг гише. Преместихме се в организирана група до препоръчания гише, където вече имаше опашка, също и за онлайн срещи - разрешени промени.

Социалната дистанция загуби своята последователност и нервен слух нажежи и без това горещата атмосфера: няколко от нас бяха насрочени по едно и също време (вероятно чрез затваряне на гише) и всеки от нас искаше да спазва планираното време. В този шум едно четиринадесетгодишно момче, ярко бяло от главата до петите, полирано със злато около врата и китките си, се намесва в пространството пред мен и се установява там. Попитах го какво не му е наред и със самоконтрол, който предизвика възхищението и разочарованието ми, той ми каза, че е пред мен, на опашка.

Опитвам се да го изпратя на опашката, но хлапето с възхитителна и леко сюрреалистична реч не се отказва от сантиметър пространство и призовава баща си, ярко бял, полиран със злато. Не мога да не си помисля, че момчето притежава брилянтна интелигентност и че може да има кариера в маркетинга, политиката или ораторското изкуство. Осъзнавам, че (не знам колко пъти) съм издънката, която позволява на измамника да го заблуди, но моят жизнен опит вече ме е удостоверил, че не мога да устоя. Нещо повече, с постоянство и търпение бащата и синът се плъзнаха безшумно до тезгяха, грациозно преодолявайки последователната опашка. Малките анемични бунтове на програмираните издънки само потенцираха нарушителите, докато те напредваха стабилно. Наистина ми се стори тъжна мисълта, която ми мина през главата, че дъщеря ми никога няма да се ориентира към непосредствената цел на златното полирано хлапе. Бях тъжен и като си помислих, че като са на една и съща възраст, те ще удрят в едно и също общество, от различни позиции: издънката в опашката и измамникът, който излиза напред. Тъжните ми мисли не попречиха на двамата да стигнат до гишето. И тогава се случи неправдоподобното: дамата на гишето, не особено любезна, ги покани да излязат, почти крещи. "Нека дойде 11.46!" Искам да кажа, аз.