рак на дебелото черво.doc

Документи

ЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ VASILE GOLDI ARAD

дебелото

ЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ VASILE GOLDI ARAD

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ, АПТЕКА

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ: ОБЩ АСИСТЕНТ ОБЩА РАБОТА НА ЛИЦЕНЗИОНЕН НАУЧЕН КООРДИНАТОР:

ЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ VASILE GOLDI ARAD

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ, АПТЕКА

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ: ОБЩИ РАКОВИ АСПЕКТИ НА РАКА НА ДЕБЕТА ЗА ПОСТОПЕРАТИВНА ГРИЖА НАУЧЕН КООРДИНАТОР

СЪДЪРЖАНИЕ ОБЩА ЧАСТ. 5 ГЛАВА I1.1 Понятия за описателна и топографска анатомия. 71.2 Понятия за ректоколична физиология със специално значение за радиологичното изследване. 131.3 Определение. 151.4 Епидемиология. 151.5 Патогенеза. 171.6 Клинична картина. 221.7 Разгледайте параклиниките. 281.8 Диагностика на рак на дебелото черво. 401.9 Еволюция и усложнения. 481.10 Постановка. 491.11 Лечение. 51 ГЛАВА II

2.1 Ролята на здравеопазването в грижите за пациенти с рак на дебелото черво.582.2 Участие на здравеопазването в медицинския преглед на пациенти с рак на дебелото черво. 592.3 Участие на медицинската сестра в общия клиничен преглед .612.4 грижи, предоставяни на пациенти с новообразувание на дебелото черво .62 СПЕЦИАЛНА ЧАСТ ЗА МОТИВАЦИЯ. 64МАТЕРИАЛНА ПОДГЛАВА I МЕТОД. СТАТИСТИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ. РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИИ. 67 ПОДГЛАВА II

ПРЕЗЕНТАЦИИ НА КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ. 75 НОМЕР НА СЛУЧАЯ 1. 76СЛУЧАЙ НОМЕР 2 .91СЛУЧАЙ НОМЕР 3. 104 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ. 116BIBLIOGRAFIE. 119 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА. 120МОТО

Основната роля на здравеопазването е да помогне на болния или здравия човек да поддържа или коригира здравето си, като изпълнява задачи, които биха изпълнили сами, ако имаха необходимата сила, воля или знания. Медицинската сестра трябва да изпълнява тези функции, за да може пациентът да коригира независимостта си възможно най-скоро.

1.1 Понятия за описателна и топографска анатомия на дебелото черво Ракът на дебелото черво е широко разпространено заболяване, което може да се появи на практика във всяка възраст, и при двата пола. Това е злокачествен тумор в дебелото черво. Доброкачествените полипи на дебелото черво могат да бъдат предшественици на рак на дебелото черво.

Дебелото черво се простира от туниката на илеума, маркирана от илеоцекалната клапа, до аналния канал, но това морфофункционално определение трябва да включва апендикса и клапата Баухин. коликите изискват анатомично и патологично изследване на отделни порции.

Дължината на дебелото черво варира между 100 150 cm, при средно 130 135, увеличаването на дължината може да стане за сметка на цялото дебело черво, но особено за сметка на отделни сегменти.

Тези удължения могат да бъдат вродени или придобити през целия живот, което води до затруднения в радиологичното изследване както в пълнота, така и в двоен контраст, така че сигмоидната и напречната дължина имат дължина около 50 cm, възходяща 12 17 cm и низходяща 14 20 cm. показват прогресивно намаляване от чек до сигмоид с около 5 см за проверка и 2,5 см до сигмоид, но обикновено или патологични състояния, има промени в калибъра поради спазми или дилатации, като по този начин създават трудности при изследване на дебелото черво и особено в диагноза. (5) Цекумът има формата на торбичка, затворена отвътре, а горната продължава с възходящото дебело черво, на задната вътрешна стена в съединението между чека и асцендента е илеоцекалната връзка, снабдена със сфинктер, наречен клапан на Баухил Около 2 см под това е вмъкването на вермикуларния апендикс.

Чекът може да бъде изцяло опакован от перитонеума, интраперитонеално или може да бъде покрит само на предното лице, където чекът е разположен ретроперитонеално, но чекът се счита за една от най-подвижните части на дебелото черво заедно с напречната и сигмоидната.

Чекът обикновено се намира в дясната илиачна ямка, но може да бъде разположен и високо лумбално, предбъбречно или ниско в малкия таз. Като външен аспект той има три тесни мускулни ленти, които имат начална точка на нивото на вмъкването на апендикса и придружават дебелото черво по цялата дължина. Тези мускулни ленти са разположени отпред, а другите задни вътрешни и външни.Тези ленти определят образуването на припокриващи се съдове или три колони на отоци.

От радиологична гледна точка проверката може да бъде разделена на две:

Вътре на нивото на чека и цялото дебело черво са:

субмукозните или сърповидни гънки, създадени от надлъжните ленти и се появяват като откъсвания, разположени напречно на оста на червата и представляват истински непълни диафрагми.

хаустрални ложи, които съответстват на неравностите по повърхността на органа.

Той се намира между вмъкването на илеоцекалната клапа и чернодробния ъгъл. Той е разположен ретроперитонеално и чрез фасцията на Toldt влиза в контакт с квадрата на слабините и долния полюс на десния бъбрек. Отвън, вътре и преди, възходящото дебело черво влиза в контакт с чревните бримки. Възходящото дебело черво е една от най-фиксираните части на дебелото черво. Външната конфигурация е подобна на проверката, трите мускулни ленти образуват подутини и вътре те определят образуването на сърповидните гънки и хаустралните кухини.

Чернодробен ъгъл на дебелото черво

Той прави прехода между възходящото и напречното дебело черво, намира се в десния хипохондриум и оставя подчертан отпечатък от вътрешната страна на черния дроб. Това е полуфиксиран сегмент и отзад граничи с бъбрека и втората част на дванадесетопръстника, а отпред влиза в контакт с черния дроб, който го покрива.

Това е най-подвижната част на дебелото черво, има мезоколон с предния ръб, вмъкнат в дебелото черво, а фиксираният заден е вмъкнат отдясно наляво в долната част на бъбрека, втората част на дванадесетопръстника, тялото на панкреаса и горната част на левия бъбрек.

Този мезоколон в крайника поражда две перитонеални образувания, а именно десния френоколичен лигамент и левия френоколичен лигамент, който фиксира двата колични ъгъла към париеталната перитонеума. Гастроколичният лигамент го прикрепя към стомаха. Вътрешната и външната конфигурация е подобна на тази на контролното и възходящото дебело черво с единствената разлика, че борелите и хаустрата намаляват в обема.

Слезният ъгъл на дебелото черво

Той е предимно остър, разположен е почти в предно-задната равнина, разположен дълбоко в левия хипохондриум, граничи с далака отгоре, с външния ръб на левия вътрешен бъбрек и напред с голямата кривина.

Той се намира дълбоко ретроперитонеално прикрепен към бримките на тънките черва, простиращ се от ъгъла на далака до конвенционална демаркационна граница, съответстваща на левия илиачен гребен. Това е най-тесният сегмент на дебелото черво и има силни мускули.

Проверки и напречни е една от най-подвижните части на дебелото черво и първата част има фиксирана подредба като потомък.

Имам сигмоидален мезоколон, който има влагане на колики два пъти поради сигмоидни инфлексии, като буквата S.

Намира се в лявата илиачна ямка, а тазовата част е спрямо пикочния мехур и ректума.

На нивото на сигмоида има само надлъжни мускулни ленти и след това има две серии гърбици, намалени в обем в сравнение с останалата част от дебелото черво. На нивото на сигмоида, броят и обемът на вътрешните хаустери също са намалени. (2) Ректумът и аналният канал

Ректумът се простира от края на сигмоидното дебело черво до аноректалната линия, която е кръгла и отделя лигавицата от кожната област на ректума.

Дължината на ректума е 11 15 cm, а напречният диаметър е 2,5 3 cm, по време на запълването с барий диаметрите могат да бъдат удвоени и изглежда разтегнато разширено в средната част и стеснено в ректосигмоидния възел и в периреналната част.

В сагиталната посока ректумът описва горна кривина с предна вдлъбнатина и долна кривина със задна вдлъбнатина и във фронтална посока долна кривина с дясна вдлъбнатина. Отзад той влиза в контакт със сакрума и опашната кост, страничните лица са облицовани от перитонеума, а отпред той влиза в контакт с гениталиите