Докато те плачеха (IV)

Влад Балан

Прочетете епизод I тук.
Прочетете епизод II тук.
Прочетете епизод III тук.

Всяка сутрин чуваше муха да жужи. Отначало се чу сладък шепот, след това се превърна в метален звук като звън на клавиши, след това стадо птици и едва когато жуженето придоби постоянен ритъм на счупени листа, той се събуди. Той отвори очи, които бяха залити със сутрешна светлина. В облачни дни той се взираше в тавана за минути. Виждаше пукнатините и олющената боя. Тя си представяше, че отново е на четири години и че е влюбена в по-голямо момче, което трябва да нарече чичо си. Тя си представяше малките си гърди и бяла кожа, руса коса и цялата стая, изпълнена със светлина. Тя виждаше часовника на стената и си представяше, че е затворник на гигант, който краде време. Чуваше мухата и тогава, едва тогава, щеше да плаче.

Всичко боли. Обратно при огъване. Крака с вата от непроменени чехли. Ляво рамо, когато валеше. Тя дишаше тежко и имаше вечна кашлица, която излезе от гърдите й с рев. Всяка сутрин правеше кръст и ходеше на работа в градината. Работил е там всеки ден. Той влачи черния гумен маркуч, мръсен със пръст между редовете домати, Изваждаше зеленчуците от земята толкова лесно, сякаш цялата земя беше желе. Когато беше малка, Нелу я беше попитала дали има други хора от другата страна на земята, които имаха планини от зеленчуци и дали всъщност краде храната им. Понякога се замисляше, когато слагаше ръка на земята.

Градината беше нейният свят откакто се роди. Никога не беше по-далеч от града на няколко мили от селото, където живееше. Понякога, рядко, когато разглеждате новините, виждате големи градове с огромни жилищни блокове. Винаги се е чувствала, че това не е нейното място. Истинският живот беше даден на великите хора в града, а не на тях.

В определени дни, докато тя работеше, на стария й крак се качи червей. Гъделичкаше вените й, отслабените й мускули и тогава едва тогава усети, че може да е бил някой, някой друг, някой друг. Гърлото й се стегна, очите й се присвиха и устните й сякаш не боляха. Тя погледна право към слънцето. Той направи голям кръст, наведе глава и работи върху.

Нелу е родена през лятото. Беше горещо и тя беше изпотила варел с вода тази нощ. Роден е късно, с месец твърде късно. Тя крещеше от четири часа, а бебето се беше разкъсало на парчета. В крайна сметка тя вече не можеше да чуе акушерката да й крещи, нито майка й, която по това време все още живееше и измъчваше дните си, или жужащите мухи. Ушите й сякаш бяха покрити с капак и всичко, което можеше да чуе, бе слаб кравешки рев. Бяха сложили все така изцапаното с кръв бебе в ръцете й, но тя не се помръдна. Той се загледа тупо в напукания таван. Усещаше малкия си пулс на десния си баща, топчетата на бебето капеха по врата. Майка й галеше главата си за първи път от години. Тя се вторачи безразлично в мисълта за него.

Той не беше нито най-красивият, нито най-могъщият. Той я спря един ден в началото на зимата на полето. Беше му казала, че е най-красивата в селото и че устата й изглежда сладка. Той я беше хванал за кръста и бе забил бедрата си в нея. Беше захапал устните й и скъса ризата си. Той я беше попитал красиво, сладко. Той я гледаше страстно и я имаше. Беше студено и кожата й беше набръчкана. Кръвта течеше бавно по крака му като котешки език. Три дни по-късно той напусна селото. Всеки ден, докато си тръгна, го имаше. Щеше да събере плътта й и да я нарече „моето прекрасно момиченце“. Той си тръгна. Това беше всичко.

Когато тя имаше голям корем и започна да повръща, майка й я направи курва и оттогава не я извежда от курвата, докато не умре, три години по-късно. Хората говорят за нея, подигравателно, отдавна. Понякога, когато тя отиваше при съсед да вземе мляко, децата викаха „курва“ след нея. Те я последваха и хвърлиха пясък по гърба й в косата. Друг път са й хвърляли камъчета. Един ден група деца я удариха в храма с камък „Махай се оттук, кучко“. Той чу приглушен шум, подобно на рев на крава, и главата му се разтърси глухо. Тя седна на пейката, дишайки тежко, децата избягаха. Той взе камъка, удари го възможно най-силно и камъкът се счупи на две. Вътре тя видя блясък. Тогава, само тогава, тя плачеше.

Нелу беше дива от дете. Той крещеше, докато белите му дробове се държаха и псуваха. Той се вкопчи в каруците, които минаха през улицата, биейки се с останалите деца. В него имаше лоша кръв. Когато Жана го зашлеви силно, той я погледна с усмивка. Един ден той го удари с катарама на колана на слепоочието си и Нелу припадна. Изплашена, тя го взе на ръце и прошепна: „Простете на майка ми, че не иска, не иска майка ми“. Очите на Нелу се разшириха, тя го целуна по устата и покри лицето му с косата си. Тя погледна лицето му мокро от сълзи и помисли, че е красиво, невероятно красиво. Когато беше на тринадесет години, Нелу я хвана за ръката, с която искаше да я плесне, и прошепна: „Ако ме удариш отново, ще те убия, кучко“. Тя не го удари отново.

На двадесет години Нелу се ожени за Мария, за която се казваше, че е добро момиче. Той се премести с нея в дома на Жана, която я мразеше от първия момент. В някои зимни нощи ги чуваше как се влюбват. Арките на леглата изскърцаха като дрънкане на хиляди ключове, заблъскани по тъпанчето. Тя беше побесняла в леглото и стисна зъби. Тогава шумът спря и тя чуваше сладкия им шепот.

Правеха две момичета на година. Те плакаха и стените тракаха, след това пораснаха и направиха замъците си от пясъка до градината. Понякога принцесите играеха сред зеленчуците. Жана остаряваше. Кожата й беше набръчкана, под очите й се бяха появили червеникави торбички, дясното рамо беше започнало да боли. Цялото семейство беше започнало да се обажда на майка й. В селото бяха започнали да се появяват коли с блестяща червена боя. Момичетата ги гледаха и кроеха планове. Искаше да се скрие в багажника и да отиде далеч, в светове с големи блокове, където жените се обличат в дълги рокли. В тях имаше лоша кръв.

Всяка вечер Нелу си наливаше чаша вино и слушаше движението на листата. Чашата магически се превърна в стъкло. Слушаше крещенето на жаби през нощта и гледаше към звездите. Навсякъде се говореше за големи градове, където можеш да отидеш на работа и да спечелиш добри пари и да ги изпратиш у дома. Съседката, от която Жана вземала мляко, се премества в Испания с децата си. Ставаше дума особено за тих морски град, където вечер всички наблюдават вълните.

Една вечер Нелу изкрещя за първи път към звездите. Беше ясно небе без облаци. Нелу погледна луната и звездите и видя, че всички му се смеят. Той взе чашата и я хвърли нагоре, обилно псувайки. Той изплю звездите, каза им, че са мъртви, и включи радиото, за да покрие нощната тишина. От тази нощ, нощ след нощ, Нелу се напиваше и крещеше на звездите. С потни слепоочия той удари небето с широки удари, скочи, удари се в земята и извика с дрезгав глас. Той загаси цигара на пясъка до градината с плюнка.

Една вечер Мери излязла да го успокои, щракнала го и го нарекла „пияницата на дявола“. Нелу я погледна с червеникави очи, дръпна я за косата и я потъпка в градината. Между редовете домати тя извика „Оставете ме на мира, пияница!“. Тогава думите й се превърнаха в магия. Тя го молеше да не дава, говореше мило, сладко, прошепна му. Нелу ахна и Мария пълзи до спалнята и се свлече в леглото, което изскърца силно. Нелу ахна, сърцето му биеше силно. Той погледна към звездите и тогава, едва тогава, извика.

Една късна есенна сутрин момичетата увиха всичките си дрехи в две големи мрежи от рапица и си тръгнаха. Те не се качиха в багажника на скъпата кола, но когато седнаха на пода на претъпкания микробус, се спогледаха, ръкуваха се и започнаха да дишат тежко. Мария извика на Нелу и му каза, че момичетата са напуснали заради него, че е пиян и че ще изпие ума му. Нелу не каза нищо. Със сънливо лице той се опита да измърмори нещо, след което се блъсна в пясъка до градината. Мария дълго му крещеше, съскаше и задъхваше „пияния пияница“. Тогава не се чу нищо, освен листата. Жана захапа цял домат и сокът капе по набръчканата й шия, котешки език.

Мери започна да получава от пощальона цветни гледки, когато морето и небето се сливаха. Той ги погледна и ръцете му трепереха, целуваха слънцето и се мъчеха да прочетат малкия шрифт. След това ги слагаше в тетрадка с фламинго на корицата, която държеше между нощното шкафче и леглото. Понякога, вечер, когато Нелу крещеше в небето, той го прашеше и си миеше зъбите един срещу друг. Един следобед Мария получи писмо от момичетата и седна с нея на пясъка в градината. Слънцето залязваше над редиците домати и ято птици прелетяха над главата й.

Една сутрин Нелу започнала да трепери и да се задушава. Той почувства, че под ребрата му се понесе топлинна вълна и хиляди дяволи започнаха да танцуват по корема му. Той затвори клепачите си и осъзна, че слънцето го преследва, че лъчите му се превръщат в хиляди насекоми, които изтръпват кожата му. Тишината на утрото, звукът на жабите, листата, всички, всички, станаха клещи, които смачкаха черепа му. Всичко издаде отвратителен, ритмичен шум, който разтопи мозъка му. Той включи радиото и оттогава не го е изключил. Той си наля чаша ракия и започна да танцува при изгрев слънце. - Майната ти, ти се напи в първия час. "Млъкни!".

Мария си тръгна през есента. Сложи всичко в зелена, износена раница и си тръгна. Нелу спеше на пода в залата. Мария го подмина и изключи радиото. За първи път от месеци чу звука на съда. Вече имаше сива, немита коса, тежки гърди, а под пъпа остарялата й кожа имаше три гънки от отпусната плът. Затвори очи, стомахът му се стегна, очите му се напълниха със сълзи, кръговете под очите се стегнаха в звезда. Порив на вятъра взе няколко изсушени листа, вдигна ги към небето, след това ги удари у дома и ги счупи. Той си тръгна.

Нелу се събуди на дървото в залата и усети предварително, че нещо се е случило. Влезе в стаята на Мария и видя празните шкафове, ухаещи на нафтал. Взе одеялото от леглото на ръце. Мина една каруца, конете на конете удряха мръсотията. Утринните дяволи се бореха в гърдите му, тишината започна да го разтърсва. Жана го погледна от вратата с пулсиращо рамо.

Оттогава дните бяха минали, един след друг, стадо птици. Някои бяха преминали с миризмата на узрели ябълки, други с раздразнения от износени чехли, трети с дрезгава кашлица, трети със звука на цигулка на заден план. Радиото беше отворено отново и на всеки няколко дни ревеше по петнадесет минути. Понякога той дава романси, друг път модерни песни със синтезатори на заден план, а понякога, само понякога, пиано за една ръка.

Една сутрин Мария и момичетата бяха дошли и бяха завели Нелу при тях. Говореше се как са направили ситуация там. Един се грижеше за децата на семейство на заможни хора, които имаха три коли, друг работеше в магазин за дрехи. Бяха дошли с такси от близкия град. Носеха тесни сини дънки и цветни пластмасови гривни. Всички съседи бяха погледнали Нелу, която се беше спънала в колата, мърморейки: „Моите момичета, моите момичета!“ Мария го беше чакала в колата на предната седалка. Жана остана в двора и когато колата си тръгна, оставяйки облак прах зад себе си, тя включи радиото.

След няколко месеца Нелу се беше върнала у дома с претъпкания микробус. Понякога следобед, когато слънцето залязваше над градината, той си спомняше за момичетата и залезите там. Помисли си за нощта, когато беше видял морето и чу вълните на вълните. Той седна на пясъка няколко минути и след това започна да си тананика и да танцува. Момичетата му бяха казали да остане спокоен и да не им се подиграва. Същата нощ звездите му се присмяха както никога досега, през прозореца на студиото, където спяха и четиримата. Оттогава, вечер след нощ, звездите му се смееха. Понякога се чуваха малки ревове, друг път всички се събираха в хор на гъделичкащ, сериозен, силен смях. Една нощ хорът заля ушите му, смачка слепоочията му. Нелу отвори прозореца, удари звездите, прокле ги мъртви и майки, момичетата го хванаха за ръце, Нелу ги хвана за боядисаната коса и ги удари по главата. Те го молеха да спре и той спря. На следващия ден го изпратиха у дома.

Всяка сутрин тя се събуждаше от звука на бръмчене на муха. Разхождаше се през градината сред редиците зеленчуци и понякога се сещаше за света от другата страна на земята, където хората имат планини с храна. Мина покрай Нелу, която спеше на пясъка до градината, и си помисли, че е бил толкова малък, див. Някой ден следобед, когато и двамата гледаха новините, видяха големи градове с хубаво облечени хора. Рано сутринта, при изгрев слънце, когато Нелу спря да се взира и заспа, радиото, което работеше толкова много години, пускаше пиано за една ръка и Жеана, старата курва, се сети за него. Тогава, само тогава, тя плачеше.

В момента 5.00/5
1
2
3
4
5