Таланти на Наздравани

Като дете винаги съм искал животно в къщата, но за родителите ми никога не е било тема на дискусии или преговори и всичките ми опити завършват тъжно, един от тях, този с гълъби, дори трагичен. Тъй като физическото ми „богатство“ почти не съществува, аз излязох в света с няколко обещания, които си дадох. Единият е за домашни любимци. Не можех да си позволя куче, котка, вместо това се справихме чудесно с хамстерите, а тази година с катерицата Cip. Дори не знам дали беше момент на лудост, когато взех решението да го имам, но с всеки изминал ден осъзнавам, че имам нужда от нейната радост, храсталата опашка лудо се размърда из къщата. Без значение колко съм тъжен или депресиран, тази малка душа ме разсмива мигновено.

Най-трудно беше на почивка. Не можехме да я вземем със себе си, би било ужасно за нея да кара всеки ден, но намерихме детска душа, която се грижеше за нея. Изненадата на тази „есен“ обаче е нейната промяна в поведението и адаптация към „хибернация“. През онази студена и дъждовна седмица, мисля, че Cip улови епизод по телевизията, че се държи параноично, сякаш пише някъде голямо, зимата идва! Цял ден засаждах семена ... в леглото, под възглавницата, в джоба на дънките си ... за щастие времето се подобри, но все още има тези фиксации ... ДНК винаги ще остане най-голямата загадка ... и с календара на природата не Това е шега.

Препарати за хибернация, сън на ръце, по тениска ... със задни крака.

Днес довърши още един лешник. Обикновено гризат черупките си, докато достигнат сърцевината, и ядат, докато го открият. Не днес. Днес той гриза красиво цялата черупка, извади цялото ядро и тръгна с него в гушата си, за да го скрие. Виждах я да върви под одеялото, като в карикатура, когато Джери се разхожда под килима! Все едно имам National Geographic на живо у дома. Най-накрая се появи без лешник, някъде тя го сложи добре ... Това, което ме изумява, е, че не съхранява прясна храна - грозде, домати, краставици ...

Мистерията на деня е ядка. Много ми е интересно как ще стигне до същината ... засега е изоставена, тя избра лешника, но ние чакаме. Дори не знам какви ще бъдат следващите години заедно, но когато седя и пиша, а тя идва да скочи на рамото ми и да ми прошепне в ухото неща, които само тя е разбрала, изобщо не съжалявам, че я докарах у дома.