88268635 Канонизация на Андрей Сагуна и Симеон Стефан

Текст на 88268635 Канонизация на Андрей Сагуна и Симеон Стефан

ПРЕС-ОФИСЪТ НА РУМЪНСКАТА ПАТРИАРХИЯ ни информира:

симеон

На 21 юли 2011 г. в Синодалната зала на Патриаршеската среща, под председателството на Негово блаженство патриарх Даниил, работното заседание на Светия синод на

Сред взетите решения се споменават:

- Светият синод одобри канонизацията на митрополиите в Трансилвания Андрей Агуна (с възпоменателен ден на 30 ноември) и Симион тефан (с възпоменателен ден на 24 април), следвайки предложенията на митрополитските синоди на митрополитската църква на Трансилвания и на митрополитската църква в Клуж, Алба, Криана и Марамуре.

Като епископ той води кампания за възстановяването на старата митрополитска църква на Трансилвания, чрез множество мемоари, представени на Виенския двор, на сръбския православен патриарх и на конгреса на Сръбската национална църква в Карлови, чрез епархийски синоди на духовенство и миряни, свикани в Сибиу през 1850, 1860 и 1864. След основаването на Митрополията (1864 г.), с две епархии суфрагани в Арад и Карансебе -, той свиква Национално-църковен конгрес на румънските православни в цялата Митрополия, в Сибиу (септември-октомври 1868 г.), който одобрява Органичния устав на Румънската православна църква през Трансилвания (санкциониран от държавната власт на 28 май 1869 г.), след което православната църква на Трансилвания и Банат се ръководи до 1925 г. Основните принципи на този статут са автономия от държавата и синодалност, т.е. участието на миряните (2/3) заедно с духовниците. (1/3) при ръководството на църковните дела са в основата на Устава за организация на цялата Румънска православна църква от 1925 г. и този от 1948 г.

В културно отношение той организира основното и средното румънско православно образование в Трансилвания, поставяйки го под ръководството на Църквата; енорийските свещеници бяха директори на училището

Като политик той играе важна роля в периода 1848-1849: председател на румънското национално събрание в лагера на свободата Блаж на 3/1 май 1848 г., делегат на събранието да представи румънските искания на австрийския император в Инсбрук и Виена., след това правителството на вредителите. През следващите години, самостоятелно или с други делегати на румънците, той няколко пъти представя мемоари на императора с пожеланията на румънската нация; след 1860 г. е член на императорския сенат на Виена, между 1863-1865 г. заместник в диетата на Трансилвания, съпредседател на Национално-политическата конференция на румънците (1861 г.) и на Националния конгрес на румънците (1863 г.), и двамата в Сибиу; след създаването на двойната австро-унгарска държава (1867), той е наставник на посоката на активизъм в политическия живот на трансилванските румънци. водач и поддръжник на свещеничеството и на верните, основател на църквата от Гутерия, близо до Сибиу; почетен член на Румънското академично дружество (1871), почетен президент на обществото на Трансилвания в Букурещ.

2. Митрополит Симион Тефан е митрополит на Трансилвания и е предаден на Господ през юни/юли 1656 г. в Алба Юлия. Учи в Академичния колеж на Алба Юлия; клагрит в румънския манастир от този час. През 1643 г. избран за митрополит на трансилванските румънци, базиран в Алба Юлия (Блград). По време на пастирството му е отпечатан Новият завет, наречен Блград, първият изцяло румънски превод (1648), със забележителен предговор от митрополита, в който той обсъжда въпроса за единството на румънския език. Преиздаден е през 1988 и 1998 г. През 1651 г. той отпечатва псалтир на румънски.

3. среща в работна сесия в Патриаршеската среща, под ръководството на Негово блаженство патриарх Даниил, Светият синод на Румънската православна църква одобри в петък,

29 октомври, канонизацията на Благочестивия Иродион от манастира Лайничи, с деня на паметта на 3 май. Предложението за освещаване на бившата държава е внесено от Синода на митрополитската църква в Олтения.

Преди почти година, на 10 април 2009 г., в навечерието на празника на Свети Калинич от Черница, в манастира Лайничи, в присъствието на Негово Високопреосвещенство принц Ириней, архиепископа на Крайова и митрополит Олтения, мощите на Благочестивия Иродион бяха извадени на бял свят. бившето състояние на честното заведение, информира „Ziarul Lumina“, Ediia de Oltenia.

10 април 2009 г. - откриване на светите ровове

Благочестивият архимандрит Иродион Йонеску блестеше в Лаврата Лайничиулуй през втората половина на миналия век. Той беше от окръг Vlcea. Той се установява в манастира Cernica, където се запознава добре с метеора на духовната борба. И тук той получи великото и ангелско лице на Иродион. Свети Йерарх Калинич, по време на своята йерархия в Рмник, познавайки избрания от него живот, през лятото на 1853 г. го ръкополага за дякон, а след това и за свещеник, като също го назовава в редиците на манастира Лайничи.

Поради избраните от него качества и чистия живот, който той водел, благочестивият принц бил наречен от верния „Лучафрул де ла Лайничи“. Бог го е дарил с дара на най-светата молитва и изгонването на нечисти духове. Така, не рядко, болните и безпомощните се научиха чрез молитвата му за изцеление. През пролетта на 1900 г. той се премества при венецианците.

За всички тези прекрасни дела светецът остана жив в народно благочестие и Бог го направи недостоен. Светите му мъртви бяха поставени в чест в църквата на манастира, който той пастируваше.

3. Благочестивият Иродион Йонеску, духовникът на Свети Калинич от Черница, беше една от големите държави на румънското монашество. Той е роден през 1821 г. в Букурещ. Той влязъл в монашество през 1846 г. в манастира Cernica, като бил ръкоположен за дякон и след това за свещеник през 1853 г. от Свети Калинич. С назначаването на свети Калинич за епископ на Рмник, благочестивият принц го придружава в земите на Олтения, достигайки до необходимостта в работата на манастира Лайничи, в дефилето Жиу. За кратко време той се превърна в държавата на честния монашески истеблишмент, успял да въведе ред в общността. Той се премести във венецианските през пролетта на 1900 г. Миналата година Светият синод на Румънската православна църква реши да провъзгласи канонизацията на Благочестивия Иродион, службата на