Здравословно хранене за деца: здравословното бъдеще на Европа

Съвет на Европейския съюз:

ПРИПОМНЯ, че Договорът за Европейския съюз (Договор за ЕС) бележи нов етап в процеса на създаване на по-задълбочен Съюз на народите в Европа, при който решенията се вземат възможно най-близо до хората и че Съюзът се стреми да насърчава благосъстоянието на на своите народи. Политиките на Съюза трябва преди всичко да отговарят на нуждите и интересите на неговите граждани.

2. ПРИПОМНЯ, че здравеопазването е от основно значение за Съюза и че всеки има право на достъп до превантивно здравеопазване при условията, установени от националните закони и практики, както е предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз.

3. ПРИПОМНЯ, че при определянето и прилагането на всички политики и действия на Съюза се осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве;.

4. ПРИПОМНЯ, че както е посочено, inter alia, в Европейската харта за околната среда и здравето, здравето на хората и общностите трябва да има предимство пред икономическите и търговските съображения;.

5. ПРИПОМНЯ, че зачитането на културите и традициите на държавите-членки е една от основните ценности на Съюза, признати от Договорите;.

6. ПРИПОМНЯ важната роля на действията на Съюза за създаване на добавена стойност за усилията на държавите-членки чрез допълване на националните политики, като същевременно се спазват отговорностите на държавите-членки за определяне на тяхната здравна политика и организацията и предоставянето на здравни услуги; и в съответствие с член 168, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

7. ПРИПОМНЯ, че съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на детето, държавите-страни полагат всички усилия, за да гарантират оцеляването и развитието на детето и признават правото на детето да се радва на най-доброто възможно здраве.

8. ПРИПОМНЯ твърдия ангажимент на всички институции на Съюза и държавите-членки да насърчават, защитават и зачитат правата на детето във всички съответни политики на Съюза. Във всички действия, свързани с деца, независимо дали се извършват от държавни или частни институции, най-добрият интерес на детето ще бъде първостепенно съображение. Ангажиментът на Съюза за насърчаване на правата на детето изисква съгласуван подход във всички съответни действия и инициативи, предприети от Съюза съгласно Договорите, Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето, като обща основа за всички съответни действия на Съюза. за децата.

9. ПОДЧЕРТАВА, че бъдещето на Европа е в младото поколение и че здравето и благосъстоянието трябва наистина да бъдат в основата на всички политики на Съюза, като се направи оценка на въздействието върху човешкото здраве върху всички инициативи и мерки, за да се създаде подходящата среда. за здравословен начин на живот. Детството е уникално време за въздействие върху здравето през целия живот, качеството на живот и превенцията на хронични незаразни заболявания (НИЗ).

10. ПРИЗНАВА, че политиките за превенция, фокусирани върху ключови фактори като здравословно хранене и редовна физическа активност, са сред най-добрите инвестиции в личното благосъстояние на едно поколение здрави млади европейци. Поддържането и защитата на личното благосъстояние и физическото и психическо здраве на децата е в полза на всички индивиди, обществото като цяло и икономиката. Значението на способността да се поддържа добро физическо и психическо здраве и да се води здравословен и ориентиран към бъдещето живот също се признава в Препоръката на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот.

11. ОТБЕЛЯЗВА, че такива инвестиции от своя страна са фактор за растеж за европейската икономика и за устойчиви системи за здраве и социална защита, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

12. ПРИПОМНЯ значението на здравословното родителство. ЗАБЕЛЕЖАВА, че хранителните разстройства, като наднорменото тегло и затлъстяването, са сред факторите, които могат да окажат непосредствено въздействие върху здравето на децата и са свързани с образованието и качеството на живот. Децата със затлъстяване са много склонни да напълнеят в зряла възраст и са изложени на повишен риск от хронично заболяване.

13. ОТБЕЛЯЗВА, че детското затлъстяване е здравословен проблем, който също трябва да се разглежда в по-широкия контекст на социално-икономическите фактори, които определят социалните и здравните неравенства;.

14. ПРИПОМНЯ целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), които включват целта за подобряване на храненето и целта за намаляване с една трета до 2030 г. на ранната смъртност, причинена от НБТ чрез мерки за превенция и лечение, както и План за действие за превенция и контрол на НБТ 2013-2020 на Световната здравна организация (СЗО), който има за цел да намали риска от ранна смъртност от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и хронични респираторни заболявания.

15. ПРИПОМНЯ, че има четири основни рискови фактора за НБТ (употреба на тютюн, липса на физическа активност, нездравословна диета и вредна консумация на алкохол) и че поради това са необходими по-нататъшни действия за насърчаване на здравето и превенция на заболяванията.

16. ОТНОВОВА, че тревожните тенденции на равнище ЕС и на международно равнище при увеличаване на честотата на хронични НБТ оказват влияние върху личното и социалното качество на живот на гражданите на ЕС и че това въздействие може да бъде измерено икономически: натиск върху националните здравни системи, въздействието върху публичните бюджети и намаляването на капацитета, което води до загуба на производителност.

17. ПРИПОМНЯ значението на храната и храненето за подобряването на здравето на гражданите, както е изрично посочено в последните заключения на Съвета относно храненето и физическата активност, подобрената храна и наднорменото тегло и затлъстяването при деца, които те се занимаваха, inter alia, с трудностите, породени от преформулирането на храните, обществените поръчки, свързани с тези продукти и тяхното предлагане на пазара. ПРИПОМНЯ, че тясната връзка между храните и НБТ се признава и от Виенската декларация от 5 юли 2013 г., както и от последващия документ на Службата за Европа на СЗО, озаглавен „Европейски план за действие за храните и храненето 2015-2020“.

18. ПРИВЕТСТВА националните политики и планове за действие на държавите-членки за борба с НБТ, които имат за цел да улеснят здравословния избор на потребителите до 2020 г., включително чрез насърчаване на преформулирането на храните и обществените поръчки, свързани със здравословното хранене, чрез ограничаване маркетингови методи, които правят храните с високо съдържание на мазнини, сол и захар привлекателни за децата, както и други усилия за предотвратяване на наднорменото тегло и детското затлъстяване. По принцип преформулирането трябва да доведе до по-здравословна диета и не трябва да води до увеличаване на енергийната стойност.

19. ПРИПОМНЯ, че предоставянето на възможност на потребителите да правят информиран избор относно подходящите диети е основен елемент от правната рамка на Съюза;.

20. ОТБЕЛЯЗВА, че от зачеването, през цялата бременност и през първите дни от живота, развитието на здравословни навици е един от ключовите фактори за увеличаване на продължителността на здравословния живот в добро здраве, включително репродуктивното здраве и интелектуалното развитие. Хранителните навици, възприети през първите три години от живота, могат да предизвикат промени в метаболитната реактивност, които могат да станат необратими чрез метаболитно програмиране и епигенетични механизми. Следователно мерките за превенция, насочени към възпитаване на хранителни навици, трябва да насърчават консумацията на хранителни храни от най-ранна възраст и да продължат да следват подход, адаптиран към всички етапи от живота.

21. ПРИЗНАВА, че съществените, свързани със здравето модели на поведение, научени през детството и младостта, продължават да се проявяват през целия живот.

22. ПОДЧЕРТАВА, че социалната и икономическата среда играят ключова роля за въздействие върху избора, направен от всеки индивид. Следователно политиките и инициативите по отношение на тази среда трябва да насърчават и подпомагат приемането на здравословна диета, без ненужно да прехвърлят тежестта на отговорността върху индивида.

23. ПРИЗНАВА, че намаляването на неравенствата в здравеопазването не може да се основава единствено на индивидуален избор, но също така изисква всички съответни публични политики да подкрепят създаването на здравословна среда;.

24. ПРИПОМНЯ, че успехът на една ефективна и амбициозна политика за превенция зависи от ефективното прилагане на подход, който интегрира здравето във всички политики. Сътрудничеството между всички сектори е от съществено значение за създаването на среда, благоприятна за развитието на здравето, като в същото време се постига баланс между несъответстващите приоритети и избягването на фрагментацията. Това ще осигури цялостен подход както на нивото на цялата администрация, така и на нивото на цялото общество.

25. СЧИТА, че е важно другите политики на Съюза, като например общата селскостопанска политика, да допринесат за целта да дадат възможност на потребителите да правят здравословен избор, както е посочено в заключенията относно бъдещето на хранителния и селскостопанския сектор, наскоро приет от председателството на 19 март 2018 г. с подкрепата на 23 делегации. ПРИЗНАВА приноса на програмата за насърчаване на консумацията на плодове, зеленчуци и мляко в училищата, както и други механизми, подкрепяни от ОСП в държавите-членки, за подобряване на здравните резултати в ЕС.

26. ПРИЗНАВА необходимостта да се обърне специално внимание на децата в социално слаби общности. ОТБЕЛЯЗВА, че шансовете за здравословен растеж са тясно свързани със социалните детерминанти. Тежестта на болестта днес е дълбоко свързана с начина, по който се лекуват тези социални фактори и с начина, по който се разпределят и използват ресурсите, които имаме.

27. ОТНОВОВА, че настоящият избор на храни може да допринесе за все по-нездравословни хранителни навици и да доведе до наднормено тегло, затлъстяване и свързаните с тях рискови фактори за НБТ. Приготвените и преработени храни са лесно достъпни и достъпни и като цяло стават все по-голяма част от ежедневната диета на населението. По-специално младите хора са склонни да ядат по-често извън домовете си и да ядат храни за бързо хранене, които са лесно достъпни и с високо съдържание на мазнини, сол и захар, както и сладки напитки и енергийни напитки.

28. ПРИЗНАВА, че поддържането на разнообразието от храни, традиционните здравословни диети, като средиземноморската диета, скандинавската диета или други регионални диети, здравословните хранителни навици и начин на живот, заедно с мерки, които да ги направят по-достъпни и устойчиви; Атрактивните както пресни, така и сезонни продукти и храни с ниско съдържание на мазнини, захар и сол са от съществено значение за обръщане на тенденцията за хронични заболявания, свързани с храненето.

29. ОТНОВОВА, че децата са уязвима група от потребители, които са особено изложени на съвременни маркетингови методи, като спонсорство, поставяне на продукти (изложбени щандове на пунктовете за продажба), насърчаване на продажбите, кръстосан маркетинг, използвайки известни личности, на талисмани на марки или популярни фигури, уебсайтове, опаковки, етикетиране, имейли и текстови съобщения, корпоративна социална отговорност и благотворителни дейности, свързани с възможностите за популяризиране на марката, както и комуникация чрез " вирусен маркетинг “и чрез предаване от уста на уста. Има доказателства, че рекламата влияе, в случая на деца, на предпочитанията към храните, изискванията за закупуване на продукти и моделите на потребление. Те също така показват, че в много контексти упражняването на ефективен родителски контрол е до голяма степен трудно, ако не и почти невъзможно.

30. ПРИПОМНЯ, че в съответствие с Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, доставчиците на медийни услуги се насърчават да разработят кодекси за поведение на неподходящи аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи програмите; за деца или включени в храни и напитки, съдържащи хранителни вещества и вещества с хранителен или физиологичен ефект, като по-специално тези, богати на мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захари, които не са препоръчително е да присъствате в значителна част от общата диета. Отбелязва, че практиките на някои държави-членки показват, че кодексите за поведение могат да бъдат в съответствие с препоръките за здравословна диета.

31. ПРИПОМНЯ необходимостта от намаляване на средната консумация на транс-мастни киселини от потребителите в ЕС, както е признато в резолюцията, приета от Европейския парламент на 26 октомври 2016 г.

32. ОТБЕЛЯЗВА със загриженост, че различните подходи към съществуващото местно, регионално или национално търговско регулиране може да не са толкова ефективни, колкото регулирането на трансграничната търговия в целия ЕС, предвид трансграничното измерение на проблема, особено по отношение по отношение на цифровите медии.

33. ПОДЧЕРТАВА ползите от диалога с много заинтересовани страни, който насърчава социалната и етична отговорност на всички оператори на хранителни предприятия, като земеделски производители и рибари, производители, търговци на дребно, заведения за обществено хранене и ресторанти. ОТБЕЛЯЗВА намерението, изразено от някои заинтересовани страни и някои от вече предприетите от тях мерки чрез доброволни ангажименти съгласно Платформата на ЕС за хранене, физическа активност и здраве, включително в областта на търговията. Засиленото взаимодействие и по-голямата амбиция на ниво ЕС могат да генерират стимули за заинтересованите страни да установят по-ефективни и етични общи практики при (дигиталния) маркетинг на храни с високо съдържание на мазнини, солени и мазнини за деца. захар и да поеме по-амбициозни ангажименти, които ще имат реално въздействие върху подобряването на храненето на децата. ОТБЕЛЯЗВА, че в ситуации, когато саморегулирането не е достатъчно, може да са необходими законодателни мерки.

34. НАСЪРЧАВА по-нататъшния напредък в прилагането на препоръките на СЗО относно пускането на деца на пазара на храни и безалкохолни напитки, в съответствие с принципа на най-добрия интерес на детето и задължението на ЕС да гарантира високо ниво на здравна защита. при разработването и прилагането на всички негови политики и действия.