Joelle Maletis Психология на посттравматично стресово разстройство TED Talk Talk Субтитри и препис TED

Много от нас ще преживеят някаква травма през живота си. Понякога бягаме без дългосрочни ефекти. Но за милиони от нас тези преживявания продължават, причинявайки симптоми като ретроспекции, кошмари и негативни мисли, които се случват в ежедневието. Това явление, наречено посттравматично стресово разстройство или ПТСР, не е разпад на човек, а е лечимо разстройство на биологични механизми, които ни позволяват да се справим с опасни преживявания.

За да разберем PTSD, първо трябва да разберем как мозъкът обработва травма, като смъртта на близък човек, домашно насилие, наранявания или заболявания, злоупотреба, изнасилване, война, автомобилни катастрофи и природни бедствия. Тези събития могат да предизвикат чувство на опасност и безпомощност, които активират алармената система на мозъка, известна като реакция „бой-бягане-замразяване“. Когато тази система се активира, хипоталамо-хипофизната и надбъбречната системи, известни като HPA ос, работят заедно, за да изпращат сигнали към парасимпатиковата нервна система. Това е мрежата, която комуникира с надбъбречните жлези и вътрешните органи, за да помогне за регулиране на функции като сърдечна честота, храносмилане и дишане. Тези сигнали задействат химическа каскада, която изпълва тялото с различни хормони на стреса, причинявайки физиологични промени, които подготвят тялото да се защити. Пулсът ни се увеличава, дишането ни се ускорява и мускулите ни се напрягат.

Основно предизвикателство при справянето с ПТСР е чувствителността към тригерите, физическите и емоционалните стимули, които мозъкът свързва с първоначалната травма. Това могат да бъдат ежедневни усещания, които по своята същност не са опасни, но предизвикват силни физически и емоционални реакции. Например, миризмата на лагерен огън може да събуди спомена, че сте хванати в горяща къща. За някой с ПТСР паметта активира същата неврохимична каскада като първоначалното събитие. Това причинява същите чувства на паника и безпомощност, сякаш те отново преживяват травма.

Опитите за избягване на задействания, които понякога са непредсказуеми, могат да доведат до изолация. Това може да накара хората да се чувстват невалидни, игнорирани или неразбрани, сякаш в живота им е бил натиснат бутон за пауза, докато около тях останалият свят продължава живота си.

Но има опции. Ако смятате, че имате ПТСР, първата стъпка е оценка от специалист по психично здраве, който може да ви насочи към наличните ресурси. Психотерапията може да бъде много ефективна при ПТСР, като помага на пациентите да разберат по-добре причинителите. А някои лекарства могат да направят симптомите по-лесни за управление, като практики за самообслужване като внимателност, редовни упражнения.

Какво ще стане, ако забележите признаци на ПТСР при приятел или член на семейството? Социалната подкрепа, приемането и съпричастността са ключът към помощта и възстановяването. Кажете им, че разбирате през какво преминават и че не ги обвинявате за реакциите им. Ако са отворени за това, насърчете ги да потърсят оценка и лечение.

ПТСР е наречен „скрита рана“, тъй като няма други физически симптоми. Но дори и да е невидимо разстройство, не е задължително да е безмълвно.