Артишок от Йерусалим

Helianthus tuberosus ТО.

Артишокът от ерусалим е многогодишно растение от семейство Asteraceae (Compositae), сродно и подобно на слънчогледа. Растението има грудки в почвата; стъблата са здрави, енергични, понякога разклонени в основата, с височина 1,50-2,00 м или повече, с овални листа, покрити с твърди косми; цветята са групирани в жълти глави, много по-малки от тези на слънчогледа. Ядливите грудки са донякъде подобни на тези на картофите, но въглехидратите, съдържащи се в тяхното съдържание, са инулин, а не нишесте, а вкусът напомня на годни за консумация артишок.

Роден в Северна Америка, където се отглежда от древни времена от местните жители, артишокът от Йерусалим е въведен в Европа през 1616 г., където е предпочитан като хранително растение; клубените на растението са донесени от Канада от Самюел де Шамплен, като оригиналното име, дадено на растението, е артишок от Канада. Смята се, че артишокът от ерусалим е бил най-старата култура в Северна Америка.

Голямото разнообразие от научни и популярни имена, дадени на растението от въвеждането му в Европа, затруднява проследяването на историята му. Linne е този, който установява неговото биномиално име, Helianthus tuberosus, през 1753. Що се отнася до най-често срещаните популярни имена, а именно артишок от ерусалим и артишок от ерусалим, те не са нито ясни, нито точни, нито адекватни. Разглеждайки името артишок от Йерусалим, литературен анализ разкрива, че растението не е нито артишок, нито има нещо общо с Йерусалим. Името артишок изглежда идва от факта, че варените грудки по някакъв начин имат вкус и консистенция, напомнящи на месестия съд за артишок. Произходът на името Йерусалим, изглежда, произлиза от италианския Girasole (слънчоглед, който е свързан с ерусалимския артишок) и поради трудността при произнасянето на тази дума на английски, получена в Йерусалим. Произходът на името артишок ерусалим е още по-двусмислен.

През 1617 г. растението е въведено във Франция, където получава името артишок от Йерусалим, което изглежда произлиза от топунамбу, името на екзотична популация, донесена тук от Южна Америка, малко преди растението. През 1617 г. в публикацията Histoire de la Nouvelle France е посочено, че артишокът от Йерусалим е в градината на всички в Париж, докато в Рим това е рядкост, а в Англия абсолютна новост. Първото му споменаване в Англия е през 1622 г., когато се споменава, че неговият корен се консумира с масло, оцет, черен пипер, като такъв или с други храни. Артишокът от Йерусалим пристига в Холандия през 1613 г., в Италия през 1614 г., Англия през 1616 г., Германия 1626 г., Полша 1652 г., Швеция 1658 г., а в Русия едва през 18 век. Известно време след разпространението си в Европа, артишокът от Йерусалим се превърна във важен източник на храна, но значението му намаля след въвеждането на картофа. Широката му популярност може да се установи от големия брой публикации и монографии, в които се появява от 1789 г. насам.

Днес артишокът от Йерусалим има много хранителни и нехранителни приложения. Например, инулинът, извлечен от грудки, е добър източник на фруктоза за диабетици. Порция от грудки от 170 g е добър източник на мед, витамин B1, като също така осигурява 1,7 g диетични фибри; високото му съдържание на инулин, несмилаем въглехидрат, го прави практически голямо количество храна без много калории. Клубените развиват приятен сладък вкус през цялата зима, особено ако са били замразени. Те могат да се използват по всички начини, по които се използват и картофите.

По отношение на здравните ефекти на ерусалимския артишок е известно, че той е афродизиак, афродизиак, жлъчегон, диуретик, сперматогенетичен, стомашен и тоник, като популярно лекарство за ревматизъм и диабет.

Артишок от Йерусалим се съдържа и в продуктите на FARES - сложни пудри: Почистване на дебелото черво, Здраво тяло, Перфектна фигура - ситост.