Защо доверието на Русия в RFI Mobile на Владимир Путин намалява

Защо доверието на Русия във Владимир Путин намалява

putin.jpg

Общественото доверие към руския президент Владимир Путин е достигнало най-ниското си ниво от 13 години насам, сочи проучване на общественото мнение, пише Ройтерс.

Проучването, проведено от Центъра за изследване на общественото мнение, установи, че доверието в руския лидер е спаднало до 33,4%, най-ниското ниво от 2006 г. насам.

Резултатите, казва Ройтерс, не са непосредствен проблем за Путин, който спечели изборите през март 2018 г., спечелвайки нов шестгодишен мандат. Но това може да даде увереност на потенциалните бъдещи противници.

Путин обаче остава политикът, в когото руснаците имат най-голямо доверие, посочва Ройтерс.

В този контекст, Financial Times коментира, че настоящият спад продължава тенденцията, наблюдавана от началото на четвъртия мандат през май, тъй като икономическите проблеми засенчиха агресивната външна политика, подкрепяща популярността на Путин през последните години.

Тъй като репресиите на Кремъл срещу опозиционните политици не оставят реални противници на авторитета на президента, анкетата подчертава как администрацията на Путин, която също има значително влияние върху руската преса, е отговорна за несигурното състояние на икономиката.

Приходите са спаднали в Русия през последните четири години. БВП на страната нарасна само с около 1,5% при условия на западни санкции, които повлияха на финансирането на някои от най-големите руски компании и отслабиха рублата.

В отделна анкета, проведена от Levada Center, единственият независим глас на Русия, 53% от анкетираните заявиха, че искат правителството да подаде оставка. Това е първият път, когато мнозинството подкрепя уволнението, отбелязва FT.

Големият национален дебат, иницииран от президента Макрон след протестите на Жълтата жилетка, навлиза във втората си седмица. Възможност за коментаторите да направят равносметка на сцената.

За Le Figaro, нищо не е възможно без общо преразглеждане на начина, по който се води политиката във Франция.

„Тогава просто го забелязахме. Миналата събота, въпреки откриването на големия национален дебат, "жълтите жилетки" продължиха да дразнят и да викат гнева си. Дискомфортът е дълбок, дифузен, с безпрецедентен мащаб. Той няма да бъде унищожен с магическа пръчка или изглежда не изгасва сам, въпреки разделенията между протестиращите.

Следователно много умен би бил този, който днес може да предскаже изхода от кризата, която разтърсва Франция. Трудно е да се намери изходната врата, тясна е.

Едно е сигурно, че страната ни няма да се върне по пътя на социалния мир, без политическите елити да се ангажират сериозно със съвестта. Упражняването на властта трябва да бъде преразгледано “, пише Le Figaro.

Светът се чуди дали Еманюел Макрон наистина може да приспи "жълтите жилетки" със страхотния си национален дебат:

„Във всеки случай в петък министрите приветстваха данните от ново проучване на FIFG за европейските избори на 26 май, което предлага на президентската партия LREM 23%, в сравнение с 21% от Националното събрание на Марина Льо Пен. Първи аванс след много седмици.

В Елизе обаче самодоволството се отрича, въпреки че примката около държавния глава изглежда е отслабнала след близо четиринадесет часа кумулативен диалог с кметовете на Нормандия на 15 януари и Окситания три дни по-късно.

Точката говори за неочаквана молба от опозицията след първия кръг на дебатите.

И така, Еманюел Макрон говори два пъти публично с кметовете - в Нормандия, на 15 януари и 18 януари, в Окситания. Два дебата по повече от шест часа всеки, излъчвани непрекъснато от новинарските канали. Което кара опозицията да се тревожи за спазването на времето за изказване, наложено от Висшия аудиовизуален съвет (CSA).

Така че някои евродепутати заклеймяват истински "митинг на кампанията, организиран от изпълнителната власт", който трябва да бъде съкратен от ефира на президентската партия LREM в европейската кампания. Шоу, напомнящо на Фидел Кастро, подчерта депутат от опозицията в Twitter.

Накрая разглеждаме Германия, където журналистите се чудят дали ниските заплати се приближават в Централна и Източна Европа.

За германската автомобилна индустрия - пише той Дойче веле, Досега Унгария беше удобен производствен център. По-евтин от другите и въпреки това много компетентен. Но сега служителите протестират все по-често. Работниците провеждат двучасова предупредителна стачка миналия петък в завода в Гьор.

Audi не е единствен случай. Миналата година служители на чешкото дъщерно дружество на Skoda Skoda поискаха 15% увеличение на заплатите, като в противен случай заплашваха безсрочни стачки. Ръководството се отказа и със задна дата увеличи заплатите.

В момента служители във фабрики в Централна Европа държат добри книги. Рентабилността е висока и често липсва работна ръка, което също се дължи на масовото напускане на квалифицирани работници на запад. В Чехия работната сила отдавна е почти изцяло заета. Безработицата е само 1,9 процента, според статистиката на ЕС.

А в три други държави от бившия източен блок безработицата е много ниска, като е в Унгария само с 3,7 процента, в Полша с 3,8 процента и в Румъния с 3,9 процента. Средната стойност за всички държави от ЕС е 6,7% в това отношение. А страни като Италия (10,5% безработица), Испания (14,7% безработица) и Гърция (18,6% безработица) дори не могат да мечтаят за подобна ситуация.