Забравянето - dexonline дефиниция и парадигма

д н. 1) Остър и продължителен шум, произведен от някои природни явления, предмети или същества (вятър, куршуми, сирени, птици, змии и др.). 2) Остър, пронизителен и продължителен звук, произведен от въздуха, преминаващ между устните. [Сил. Су-файл]/v. да подсвирква

A ȘUIERÁ, şúier 1. intranz. 1) (за вятър, буря, буря и т.н.) Да произвежда остър и непрекъснат звук; на твоя. 2) (за летящи обекти) Да издава дълъг и остър звук (преминаващ във въздуха с висока скорост); пиуи. 3) (за хората) За да се получи остър и силен звук, издухвайки силно въздуха между устните или в определен инструмент. 4) (за уреди или специални инсталации) Издайте дълъг, пронизителен звук. 5) (за някои животни или птици) Издайте звук, характерен за вида. 2. TranZ. 1) (актьори или оратори) Получавайте или свирете. 2) (музикални звуци, песни и др.) Тълкувайте, като издухвате въздух през устните си. [Сил. свирка] /

пеене м. Мухъл. този, който изневерява в книгите: хитър свирка AL. [Руски. ŞULERŬ].

пеене п. съскане: през нощта вятър с подсвиркване AL. [Резюме дин свирка].

свирка v. 1. издават остър шум с устните; 2. казва се за острия звук на някои животни: змията изсъска; 3. казва се за всеки остър шум, издаван от тяло, движещо се бързо във въздуха: вятърът изсъска; 4. Фигура. да изрази неодобрение чрез подсвирване: да съска на актьор. [Лат. SIBILARE].

2) şúĭer, на -а с. вътрешно (лат. сибуло [ILD. сибила], -То има, тогава * siŭulo, MROM. uriur, șuir, șuĭer; fr. шушулка, pv. силарен, сибларен, sp. чилар, сиблар, стр. silvar. Cp. с вършитба). изток. Издавам остър звук, като свивам устни или пъхам пръсти в устата си или свиря в свирката или изпускам парата от котел и я карам да преминава през вид свирка: - изсъска косата. Дишам по специален начин (като говорим за змия). Vîjîĭ или fîșîĭ между клони или борова подна кутияĭ (като говорим за куршуми): куршум изсъска в ухото му. V. tr. Пея шепнешком: да прошепне песен. Успокояващ бор (бор): публиката прошепна (актьорът, ораторът). - На запад свирка.

1) şúĭer п., мн. д (д. да шепнеш). Актът на свирене (като говорим за вятър и куршуми). - Двете. şúĭeret.