Спастична хемипареза

Спастична хемипареза е едностранен двигателен дефицит засягащо цялото полукръвно тяло (дясната или лявата половина на тялото). Е синдром на централния двигателен неврон (пирамидален синдром), включени в групата церебрална парализа.

Церебралната парализа е разнородна група от нарушения на позата и движението, причиняващи различни мозъчни заболявания. Моторният дефицит има a постоянен характер (е хронично), но непрогресивен (не се влошава с времето).

Двигателният дефицит при спастична хемипареза е частичен и непълен, подвижността не е премахната, движенията са възможни, но се правят с по-голяма трудност. Наблюдава се и намаляване на мускулната сила.

Нарича се случаят, когато подвижността е премахната в полукръв хемиплегия, които могат да бъдат спастични или отпуснати.

етиология

Спастичната хемипареза може да бъде причинена от всеки от агентите, които индуцират лезия в централния двигателен неврон (синдром на пирамидален или централен двигателен неврон), като повечето от лезиите са разположени над нивото на тилната дупка (интракраниална).

Централният двигателен неврон принадлежи към пирамидалния път на доброволната подвижност. Лезията е анатомично локализирана от противоположната страна на крайниците с парализа, този факт възниква поради пресичането на влакната на кортикоспиналния тракт на нивото пирамидална декусациясе намира в долната област на гръбначния стълб, компонент на мозъчния ствол, който продължава каудално с гръбначния мозък, разположен в медуларния канал.

Причинителите на увреждането на пирамидалния пакет, т.е. на централния двигателен неврон, са изключително разнообразни: исхемичен инсулт (намаляване или пълно спиране на кръвообращението в мозъчната артерия), хеморагичен инсулт (вътремозъчен кръвоизлив), първични или метастатични интракраниални тумори, инфекции (менингит, енцефалит, мозъчен абсцес).

Редки причини могат да бъдат: фокални възпалителни лезии при множествена склероза или саркоидоза, остри бактериални абсцеси или невроцистицеркоза.

Спастичната хемипареза се среща както при възрастни, така и при педиатрични популации. Етиологията на спастичната хемипареза при възрастното население е представена от субектите, описани по-горе, като най-честата причина е инсултът. При педиатричната популация те се срещат вродена спастична хемипареза и придобита спастична хемипареза, тези две клинични единици са описани отделно.

Клинична картина

Обективният изпит е доминиран от признаци на пирамидален синдром а именно: преувеличение на остеотендинозните рефлекси които са живи и много разширени, съществуване sincineziilor (движения на мускулите, засегнати от пареза, които се случват неволно, придружаващи движенията на здрави мускули) и хипертония (Спастичност). Тези знаци се появяват заедно с двигателен дефицит и намаляване на мускулната сила на засегнатите сили. Както двигателният дефицит, така и намалената мускулна сила могат да бъдат доказани от клинични проучвания на пареза на горните и долните крайници.

Невъзможността за извършване на флексия на крака и коляното води до характерен тип походка, наречена отидете "косене" поради факта, че пациентът докосва пода първо с върха на крака и извършва полукръгло движение, водещо целия долен крайник от заден към преден подобно на коса.

При тези пациенти също присъстват патологични рефлекси: Babinski, Rossolimo, Openheim и Hoffman, от които най-известният е Знак Бабински.

Обикновено, когато външната (странична) повърхност на ходилото на крака се докосне с тъп предмет, се появява плантарна флексия на всички пръсти, като това е плантарният кожен рефлекс. Знакът на Бабински е патологичен плантарен кожен рефлекс, който се появява при пациенти с пирамидален синдром, които при докосване на външната повърхност на подметката с ключ или металната част на рефлекторния чук извършват удължаването на пръста и огъването на останалите четири пръста.

Появата на синкинеза се обяснява с факта, че функцията на увредената основна двигателна зона се поема от пирамидалните области (вторична двигателна зона).

Клинична и параклинична диагноза

Задължително ще бъде направено a мозъчна томография което ще определи точното местоположение на лезията, последващия подход и лечение в зависимост от резултата от томографията. Ако томографията не може да бъде интерпретирана правилно, използвайте Ядрено-магнитен резонанс.

Интерпретацията на образните тестове ще се извърши от екип невролог и визуалист. Ако се подозира стеноза на каротидната артерия или преходен инсулт, ангиография на сънната артерия.

Анализът на мозъчния кръвоток се извършва от MR ангиография, което е неинвазивна техника, прилагана специално за изследване на гръбначните и базиларните артерии. Ако има съмнение за емболия, било то кардиогенна (при пациенти с предсърдно мъждене) или септична, електрокардиограма, ехокардиография и кръвни култури (ако пациентът е фебрилен, но може да се извърши и при афебрилни пациенти, особено ако ехокардиографията разкрива процеси на клапен ендокардит).

Остри, подостри и хронични форми

Остра спастична хемипареза обикновено е причината съдови, появяващи се при удари и кръвоизливи, свързани с вътречерепни тумори (увреждане на перитуморалните съдове на неоформация). При пациенти в напреднала възраст, особено при хипертоници и тези на антикоагулантно лечение, хеморагичният инсулт е много чест, причинен от разкъсване на интрацеребралните съдове, най-често лезията се намира в средната церебрална артерия (силвиева артерия). Моторният дефицит и намалената мускулна сила се появяват внезапно.

При необходимост ще са необходими КТ, ЯМР и дори спинална томография.

Субакутна спастична хемипареза най-често се причинява от субдурален хематом. Симптомите на тази форма се проявяват в различен интервал, от няколко дни до няколко седмици, което изисква бързо лечение. Това е много често при пациенти в напреднала възраст, получаващи антикоагуланти които страдат от травми като загуба на равновесие и падане, по време на удара на кървенето, което причинява образуването на субдурален хематом. Понякога обаче нараняването може да възникне и спонтанно, като пациентът няма травма в личната си патологична история.

Субакутна хемипареза може да възникне и при мозъчни бактериални абсцеси, гъбични грануломи, менингит и паразитни инфекции, както и при първични ракови заболявания или метастази с по-бързо развитие (в рамките на няколко дни или седмици). Други причини са СПИН, токсоплазмоза и първичен лимфом на централната нервна система. Подострата форма се среща и при множествена склероза и саркоидоза.

Хронична спастична хемипареза развива се в продължение на няколко месеца, като симптомите се появяват постепенно и много по-късно от подострата форма. Най-често се случва поради доброкачествени тумори на централната нервна система, артериовенозни малформации, хроничен субдурален хематом или злокачествени заболявания с много бавна еволюция.

Вродена спастична хемипареза

Представлява типа хемипареза, който се определя от a лезия, която се появява преди края на неонаталния период (през първите 28 дни след раждането), като най-честата форма на спастична хемипареза, която се среща при педиатричната популация.

В 75% от случаите етиологията е пренатална, включваща мозъчни малформации, недоносеност и генетични причини. Рядко се установяват перинатални причини като кървене и инсулт, причинени от акушерска травма.

Клинична картина

Откроява се двигателен дефицит и спастичност на полукълбо. Диагнозата не се поставя веднага, като неврологичният преглед често е нормален през първите 4-9 месеца. Първите признаци обикновено се появяват с развитието на доброволно хващане и подвижност, когато се подчертава ранната латерализация на горните крайници.

Увреждането на долния крайник става очевидно дори по-късно, в момента на придобиване на походка, когато симптомите на пирамидален синдром с спастичност и мускулна хипертония. Като цяло лицето е незасегнато или много слабо засегнато.

Вродената спастична хемипареза обикновено се свързва с хемихопотрофия (мускулна атрофия в полукръвно тяло), което е по-силно изразено в горния крайник, който изобщо не се използва, като се държи постоянно с ръката, сгъната на предмишницата и ръката в пронация и по-малко в долния крайник, която се използва при ходене, ходене в случай на тези пациенти със същия характер на "Косене" характерни за пирамидалния синдром, към които се добавят всички други признаци, описани по-горе, към клиничната картина на синдрома на централния двигателен неврон.

То обаче е специфично за детето наличието на архаични рефлекси (Моро, смучене, кардинални точки и др.) Които продължава над 1-годишна възраст. Добавят се и очни прояви (катаракта, страбизъм, хемианопсия, оптична атрофия), сензорни увреждания, епилепсия с частични припадъци или генерализирана епилепсия. Около половината от децата с това състояние са с умствено изоставане или имат речеви нарушения, особено когато лезията се намира в лявото мозъчно полукълбо.

параклинично

При новороденото е много полезно за диагностика трансфонтанел ултразвук, това може да покаже перивентрикуларен кръвоизлив или инфаркти в тези области.

Компютърна томография подчертава най-често срещаната перивентрикуларна атрофия или кортико-субкортикална атрофия, докато при ЯМР при КТ се наблюдават неоткриваеми лезии, а именно полимикрогирия (намаляване на размера на извивките) или дълбоки двустранни и асиметрични лезии.

Придобита спастична хемипареза

При възрастни се придобиват почти всички форми на спастична хемипареза (с изключение на мозъчните малформации, които се развиват много бавно с течение на времето и се изразяват симптоматично в напреднала възраст), причинени от определени фактори.

Придобитата спастична хемипареза се среща и при педиатричната популация, но има малко по-различна етиология от тази на възрастните, а именно: възпалителни заболявания (менингит, енцефалит, склерозиращ паненцефалит), мигрена, черепно-мозъчна травма, демиелинизиращи заболявания, съдови заболявания, едностранно хемиломатичен епилептичен статус хемиплегия) или остра хемиплегия след припадъци.

Клинична картина

Началото обикновено е през първите 3 години от живота, клиничната картина обикновено се доминира от признаците на болестта, която я причинява, по-малко от признаците на пирамидална болест.

Началният етап на този тип инфантилна хемипареза е отпусната хемипареза, при което лицето е силно засегнато, присъстващо централен тип парализа на лицевия нерв.

Късната фаза е тази на спастична хемипареза, появяващ се и признаци, специфични за пирамидален синдром (живи остеотендинозни рефлекси, спастичност). Ако доминиращото мозъчно полукълбо е увредено (при 70% от индивидите лявото полукълбо е доминиращо) афазия (разстройство на възприятието), което не присъства при вродена хемиплегия.

Повечето пациенти остават с последствия, дори ако причината е отстранена (операция на епилептичното огнище при фокални епилепсии, лечение на менингит или съдови заболявания и др.), Със 75% остатъчна епилепсия и 80% умствена изостаналост.

Придобитата хемиплегия е трудно да се разграничи от вродената хемиплегия, когато се прояви при кърмачета, но когато се наблюдава значително увреждане на лицето с изразена хемиплегия, диагнозата предполага предполагаема инфантилна хемиплегия.

Медикаментозно лечение на спастичност

Към днешна дата не са получени задоволителни резултати по отношение на еволюцията на тези пациенти под медикаментозно лечение. Те имаха добри резултати диазепам и баклофен (най-използваното лекарство днес).

В момента администрацията на ботулинов токсин, това намалява спастичността на мускулите, като блокира освобождаването на ацетилхолин в нервно-мускулната връзка, но резултатите са временни, изискващи многократно приложение на токсина, който няма незначителни странични ефекти и е много трудно да се контролира.

Възстановяване на невромотор

Представляват най-важният вид терапия, постигане на много добри резултати и възстановяване на походка или двигателен дефицит при пациенти със спастична хемипареза, които са следвали такива продължителни и непрекъснати програми за възстановяване.

Тя има за цели борба със спастичността в мускулите на флексорите на горните крайници и екстензорните мускули на долните крайници което ще доведе до балансиране на агонистичните и антагонистичните мускули и възобновяване на походката и доброволното хващане. Целта е да се получи мускулната сила на свиване и мускулното съпротивление в засегнатите крайници, да се повиши нивото на мускулна координация и амплитудата на различните видове движения, както и да се увеличи скоростта на изпълнение на движенията с болните крайници.

Борбата със спастичността се извършва от Метод Bobath, който преследва инхибиране на анормална рефлекторна тонична активност на мускулите, засегнати от спастичност чрез използване на позиции, противоположни на патологичното положение, в което са поставени крайниците на спастичния пациент, като по този начин се форсира удължаването на горните крайници и се принуждава огъването на долните крайници, като се поставят в различни позиции, които пациентът ще трябва да поддържа доброволно. Пациентът също ще трябва да превключва от дорзален към вентрален и от седящ ортостатизъм многократно, докато гъвкавостта на тези видове движения се увеличи.

При пациент, който се представя добре, ще има намаляване на нивото на хипертония и увеличаване на броя на движенията, които той може да изпълнява, както и по-добър контрол на движенията с увеличаване на скоростта на изпълнение и точността.

Пешеходно възстановяване

Той е прогресивен, като е дългосрочен процес, който включва няколко етапа, а именно: възстановяване на способността на пациента да балансира в ортостатична позиция, въздействие и намаляване на спастичността чрез използване на инхибиторни позиции в метода на Bobath, подобряване на двигателния дефицит, премахване на синкинезиса и улесняване на мобилизацията изолирани от всяка става.

Първоначално пациентът ще може да поддържа ортостатизъм между две успоредни пръти, поставени в бедрата. Тогава той ще може да ходи, като запазва равновесието си между двете успоредки, а след това ще се отказва от решетките, като пациентът може да ходи сам. Последният етап е представен от изкачването и спускането по стълбите, като това е много сложен тип движение, тъй като изисква достатъчно огъване на коляното и крака, което спастичният пациент не може да извърши. Не е задължително пациентът да премине през всички изброени етапи, тъй като той може да напредва по-бързо и да прескача различни етапи. Типовите наранявания се възстановяват най-добре съдови.

Авторско право ROmedic: Статията е под закрила на авторските права. Възпроизвеждането, дори частично, е забранено!