Revista Geopolitica 16-17

Документи

GeoPolitics Journal of Political, Geopolitical and Geostrategy Geography (признат от Националния съвет за научни изследвания във висшето образование - CNCSIS)

ЙОН КОНЕЯ ГЕОПОЛИТИЧНА АСОЦИАЦИЯ

НАУЧЕН СЪВЕТ академик Дан БЕРИНДЕЙ академик Константин БЛЦАНУ-СТОЛНИЦИ академик тефан ТЕФНЕСКУ

проф. унив. Д-р Николас ДИМА проф. Унив. д-р Михаела ДИНУ проф. унив. Д-р Джордж ЕРДЕЛИ проф. Унив. д-р Йоан ИАНО проф. унив. д-р Георге МАРИН проф. унив. Д-р Василе МАРИН

проф. унив. д-р Силвиу НЕГУ проф. унив. д-р Кристиан ТРОНКОТ унив. проф. Д-р Раду-тефан ВЕРГАТИ

конф. унив. Д-р Кристиан БРАГИН Доцент д-р Дан ДУНГАЦИУ доцент д-р Михаил OPRIESCU доцент д-р Стан ПЕТРЕСКУ доцент Д-р Флорин ПИНТЕСКУ

ЗАБЕЛЕЖКА Авторите са отговорни за избора и представянето на данните, съдържащи се в статиите, както и за

изразените мнения, които не винаги са идентични с тези на Геополитическата асоциация Ion Conea и по никакъв начин не ангажират редакцията на списание GeoPolitica.

Формулировките и представянето на материалите не винаги представляват позицията на списание GeoPolitica по отношение на правния статут на държави, територии, населени места или техните власти, нито по отношение на делимитацията на граници и граници.

Възпроизвеждането изцяло или частично на какъвто и да е писмен или илюстративен материал в тази публикация е забранено без писменото съгласие на издателя.

Редакционният съвет на списанието не поема отговорност за съдържанието на материалите, представени от спонсорите.

CCOOLLEEGGIIUULL DDEE RREEDDAACCIIEE ВСИЧКИ RREEVVIISSTTEEII GGeeooPPoolliittiiccaa

ДИРЕКТОР Василе СИМИЛЕАНУ

РЕДАКТОР EF Кристина ЖОРЖЕСКУ

Координиращ редактор Silviu NEGU

Корица и графика Vasile SIMILEANU

Документация: Йоан Михаил ОПРИЕСКУ г-н Раду СГЕАТ

Редактори: Дан ДУНГАЦИУ Мариус ЛАЗР Мелания Магдалена ЛУКА Роксана МАНЕА Раду МОЛДОВАН Сесилия МУНТЕАНУ Марсела НЕДЕА Сержан ОСМАН

EEddiittuurraa TTOOPP FFOORRMM тел./факс: 665.28.82; тел: 0722.704.176, 0722.207.617; e-mail: [email protected], [email protected]

Година III, бр. 16 - 17 (1/2006)

РЕДАКЦИЯ Василе СИМИЛЕАНУ

ГЕОПОЛИТНА. Дмитри ВЛАК .

След Евразия. . 15 Оливие ROY .

Ислямът и политиката в Централна Азия. . 27 Василе МАРИН .

Геополитически аспекти на бившето съветско пространство. . 37 Кристиан БАРНА .

Възраждането на исляма в бившите държави от Съветския съюз. . 51 Виктор ЙОНЕСКУ .

Каспийско - геополитическа и геостратегическа среда. . 59 Константин БУЕ, Константин ХЛИХОР .

Сигурност и стабилност в Централна Азия. . геополитически перспективи. . 69

Георге НИКОЛАЕСКУ. Някои геополитически аспекти на бившето съветско пространство. . . Възможни еволюции и мутации. . 87

Раду МОЛДОВАН. Русия или новият Sputnik на международната геополитическа система. . 97

Олег СЕРЕБРИАН. Физиополитика и морфополитика на приднестровския проблем. . 101

Clin UNGUR. Оранжевата революция в Украйна и нейните разходи. . 107

Каримли ФАКСРИ. Кризата на властта и опасността от гражданска война в Азербайджан. . 113

Зураб МТЧЕДЛИШВИЛИ. Структура на Грузия и Съветската империя. . 125

Виорика СТРЕЙН. Представителства на постсъветска Молдова. . 135

ГЕОИСТОРИЯ. Флорин ПИНТЕСКУ .

Разширяването на Руската империя в Европа (18-19 век). . Геоисторически и геостратегически съображения. . 139

Йон САНДУ. Русия, между съветската носталгия и националния патриотизъм. . 145

Марсела НЕДЕА. Идеологическите и геополитическите предпоставки за разширяване на модела. социалистическа. . 148

Дну-Раду СГЕАТ. Grania romno-romn. Прибягване до паметта. . 165

ГЕОЕКОНОМИКА. Василе НАЗАРЕ .

От геополитиката на силата до геополитиката на петрола. . 173 Раду-тефан ВЕРГАТИ .

Бившето съветско пространство и енергийният проблем. . 181 Игбал ХАДЖИЕВ .

Тръбопроводната геополитическа война в Кавказ (1991 г. до днес). 191 Николае GEANT .

Бившето съветско пространство и геополитиката на тръбопроводите. . 195 Ремус ДОГАРУ .

Авиационната индустрия на бившия СССР. . 201

ГЕОСТРАТЕГИИ. Ирина CUCU, Cornel CUCU .

Геополитическа трансформация на бивши съветски държави i. . и вероятни последици. . 205

Стан ПЕТРЕСКУ. Русия в глобалната система за сигурност. . 213

Тиберий ТРОНКОТ. Разузнаването в Източна Европа след 1989 г. . Казус: Руска федерация. . 227

Maricel ANTIPA. Възможна динамика на съвременните терористични групи. . . Ядрен тероризъм. . 241

Мария-Кристина ЧИРУ. Мъченичеството на жените в тероризъм убива черните вдовици. 247

Ирена ЧИРУ. Югоизточна Европа в огледалото на различността. . . Представяне, реалност и дискурс. . 253

Йон МИРЦЕА. Отношенията на Руската федерация с тясна и нова близост. . Европейски съюзници в НАТО. . 263

Михай ХОТЕЯ. Проблемът с корупцията в Южен Кавказ. . 271

Виорика КОЙОКАРУ. Заложени са близките съседи на Русия. . 279

НКОТРО, РУСИЯ? Василе СИМИЛЕАНУ

Ако не беше Русия, Светът щеше да го измисли! Светът е имал, има и ще се нуждае от Русия - като глобална сила - за

стабилност и баланс. Като евразийска държава - мултирелигиозна, мултиетническа и многонационална - Русия представлява моста и амортисьора между цивилизациите, които се преплитат и съжителстват в тази област. Често се чудим какъв би бил светът без руската намеса в двата световни пожара, където човешките загуби бяха огромни. Но в същото време мислим какво би представлявала Русия без комунизма. Ако комунистическият експеримент не се осъществи, Източна Европа нямаше да преживее ужаса от петдесетгодишния комунистически терор. Имперска Русия и източноевропейските монархии щяха да имат съвсем различна съдба. Великата социалистическа революция от октомври ще превърне източноевропейските монархии в история. Русия се превърна в цензор на демократичните цивилизации и наложи неценности в евразийското пространство, които се усещат и до днес. На свой ред Русия загуби заедно с останалия свят стратегически потенциал, който би довел до технологични скокове, благоприятни за човечеството. Тези стратегии не бяха разбрани от силите на времето - между 1945 и 1989 г. - и човечеството беше фрагментирано на блокове с диаметрално противоположни идеологии.

В продължение на повече от 50 години противопоставянето на неприводими идеологически системи, принадлежащи към източния и западния военен блок - подкрепяно от ядрени и конвенционални военни арсенали, както и огромен брой, заемащи географски регионални области в северното полукълбо (от Сиатъл до Сахалин) Европа от Шчечин до Триест създаде големи дисбаланси в стабилността и развитието на човешкото общество в глобален мащаб.

Периодът на Студената война е етап от развитието на човечеството, характеризиращ се с нестабилност, кризи и дипломатическо напрежение, поддържащи основните противоречия на човешкото общество.

Този период може да бъде характеризиран, едновременно с вакуум във времето, в Европа, която всъщност е третата световна война. Биполярният свят знаеше, от една страна, развитието на западните демократични общества, характеризиращи се с религиозни, езикови, културни свободи и развитието на пазарни икономики (където частната собственост е от голямо значение), а на противоположния полюс бяха източните комунистически държави, в които принудата и преследването културни и религиозни, култивиране на култа към личността, унищожаване на морални и духовни ценности от доктрина, чужда на народите, подчинени на болшевишката идеология, популяризиране на неценности в централните политически и вземащи решения структури на единната партия, диктаторизъм и човешка жертва