Псалм 142

Господи, чуй молитвата ми, чуй молбата ми, в Твоята вярност, чуй ме, в Твоята правда.
Не влизайте в съд със слугата си, защото никой от живите не е праведен пред вас.
Врагът преследва душата ми и стъпва върху живота ми; ме накара да живея в мрак като мъртвите на вековете.
Скръбен е духът вътре в мен и сърцето ми е вътре в мен.
Спомних си древните дни; Мислил съм за всички Твои неща, мислил съм за делата на Твоите ръце.
Протегнах ръце към Тебе, душата ми като жадна земя.
Чуй ме скоро, Господи, че духът ми е припаднал. Не отвръщай лицето си от мен, за да не бъда като онези, които слизат в гроба.
Позволете ми да чуя Твоята милост сутрин, защото в Теб е моята надежда. Покажи ми пътя, по който ще вървя, защото въздигнах душата си към Теб.
Избави ме от враговете ми, защото ще тичам при Тебе, Господи.
Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят добър дух да ме води в страната на правдата.
Заради Твоето име, Господи, дай ми живот. Заради Твоята правда душата ми излиза от беда.
Прави добро на враговете ми и унищожи всички, които потискат душата ми, защото аз съм твоят слуга.

църква