Общината с най-висок доход на глава от населението в Румъния. Как е просперирал ежегодно, въпреки че има най-малък бюджет в окръга

Румъния има стотици комуни, обременени от бедност. Но има и места, където хората сами са намерили решения, без ръководството на правителствени експерти. Първият пример е Пещерата от окръг Констанца, комуната с най-висок доход на глава от населението в страната, която също е домакин на вятърна ферма. Второ е Drăguş, в Брашов, където хората са се научили да правят туризъм по международни стандарти, а не по румънските.

Клаус Йоханис, нова реакция след пожара в Неам

Донесен е контейнер за мъртвите от Пиатра Неам

Как Румъния разделя 30-те милиарда евро от ЕС

Как можете да проверите сами дали защитната маска е безопасна и отговаря на изискванията

Черен петък в пандемия. Румънците отпаднаха всякакви оценки

Защо привидно здравите хора умират от коронавирус

Слобозия: карантина и не твърде много

Шега за заложници в Монреал

Ужасна катастрофа в Сучава

Георге Коменеску, местен: Тук беше дъното на морето.

- Да. Защото в кариерата на отсрещната страна бяха открити зъби на морски животни. Те дойдоха и копаха тук, дълбоки два метра. Намериха малко керамика, малко глинени гърнета.

- Значи е минало много време тук, тази дупка?

- Да разбира се! Много е стар. Тук има надписи от 1800 г. и нещо по стените. Селото е основано около 1850 - 1860 г. Светът го е използвал като приют за овце, кози, крави.

- Затова го нарича Пещерата?

Пещерата, комуната от ветровете

Колко истина има и колко история в разказа на Гика, никой не знае. Един аспект е сигурен: около тази хралупа се е образувала комуната, която в документите се нарича Пещера. Малък град, разположен по пътя на ветровете на Добруджа, само на няколко минути път с кола от магистралата на морето и Меджидия. На пръв поглед изглежда като бедно селище, разделено от задръстен канал, който пресичате само ако скачате внимателно.

Общо разработени чрез интелигентни проекти

Асфалтът на Пещерата изчезва отвъд общия път. Няма канализация, няма газ. Хората се познават и живеят според собствените си принципи. Те не са доволни от инфраструктурата, но са убедени, че отдавна мечтаният градски комфорт скоро ще достигне до тяхното село.

- Преди десет години змиите те изядоха.

- Тя беше кукувица. Страхуваше се да излезеш .

- На асфалта, там. Страхуваше се да излезеш, защото змиите те изяждаха.

Пещерата | Безжичен интернет вместо. бучиниш

Пътната змия изчезна преди около десетилетие. Вместо бучинището и глухарчетата местната власт уреди шикозен парк с цветя, играчки и безжичен интернет. Кметството искаше да излее асфалт отвъд общинския път, но избра да инвестира в образованието на децата.

- Ако имаме например глагола "да чета", в причастието как ще бъде?

-Прочети! Прочети! Да Това е причастието!

Пещерата | Стипендии за всички деца на комуната

За 11 години комуната с 3200 души е инвестирала три милиона и половина леи в три училища и четири детски градини. И ако имаше време, когато 80% от учениците от гимназията отпаднаха от училище, сега отпадането от училище не съществува, а градът има дори 21 ученици. Рецептата за успех? Мотивация! Всеки ученик, гимназист, получава месечна стипендия от 150 леи. Пари в ръка!

Мариус Петре, кмет на Пещера, окръг Констанца: И двамата ученици получават тази стипендия само ако посещават редовни курсове. И друга основна цел е ученикът да няма отсъствия. С повече от 20 отсъствия на месец тази стипендия спира.

Пещерата, мястото, където вятърът печели пари

Пещерата Констанца има най-малкия бюджет в окръга. Той не получи държавни бонуси, не изпълнява проекти с европейски пари. Общината обаче привлече тежки инвеститори, които сега плащат милиони леи в местния бюджет. Тук в Пещерата дори вятърът носи пари.

Мариус Петре, кмет на Пещера, окръг Констанца: Намираме се във вятърната ферма в община Пещера. Това е най-голямата инвестиция в комуната и ни предоставя вноска в местния бюджет на стойност около 8 милиарда леи годишно. Това са на практика парите, които отиват в развитието и ни осигуряват годишни инвестиции.

В Пещерата обаче земеделието остава основното занимание.

Тудорел Гросу, заместник-кмет на Пещера, Констанца: Имаме много голяма площ от пасища. Пасища и обработваема земя. С пасищна площ от хиляда и няколко хектара имаме и брой от 21 хиляди овце и кози. И над 1000 крави. Имаме две компании, които са създали лозя, над 300 и няколко хектара, имаме компания, която е създала реколта от орехи. Около сто и петдесет декара.

Пещерата | Животновъдните ферми носят пари в бюджета

Земята е плодородна, морското пристанище е близо, магистралата е натоварена. Агро-зоотехническите ферми са другият стълб на местния бюджет. Стере пристигна в комуната преди четири години. Оттогава той отглежда и угоява кочове за арабските страни. В момента той има 25 000 в затворите.

Мису Стере, фермер: Купуваме ги от цялата страна. Взимаме млечните агнета, когато са малки, ги отглеждаме, угояваме и доставяме за износ. Купуваме агнешко от производители в страната. Млечно агне: 20 килограма. И го угояваме. Правим го на 35, 40, 50 килограма и го доставяме в страните, където е необходимо.

Благосъстоянието на Стере и другите фермери също означава изобилие за комуната. Има вече одобрени големи проекти, които ще започнат тази пролет. Сегашният пешеходен мост, използван от учениците по пътя към училище, ще бъде възстановен, например, с 350 хиляди леи, а в партньорство с Министерството на образованието ще бъде построена детска градина от 600 хиляди евро. Но това е годината, в която Пещерата се подготвя за първата важна инвестиция, с външни пари: канализация!

Мариус Петре, кмет на Пещера, окръг Констанца: Обхваща около 20 километра в село Пещера. Включва още 7 помпени станции и пречиствателна станция. Това е най-голямата инвестиция в историята на комуна Пещера, с най-голямото привлечено финансиране досега. Говорим за сума от почти 4 милиона евро. Също така за тази година получихме с финансиране от местния бюджет модернизацията на пътищата за достъп от община Пещера. Това са основните улици, които осигуряват достъп до училища, църкви и други институции.

Горска завеса, рецептата за евтино снегопочистване

В края на историята ви разказваме как администрацията на пещерата успява да заблуди виелицата от Добруджа и да изчисти парите, които свързват комуната с магистралата с малко пари: тя засади горска завеса от клонки и скакалци, шесткилометрова пътека. Просто, евтино и особено умно, не?

Говорейки за сняг: на 450 километра от пещерата Констанца в Трансилвания хората използват снега за туристически интерес и правят местните традиции герб. В Драгуш, в Брашов, няма вятърни паркове или бойни ферми за арабския свят. От окръга идва само мъгла пари, така че тук, в планината, няма „не мога“ и „не мога“. Интелигентността и участието са в основата на рецептата. И през последното десетилетие тази амалгама донесе комуната само с 450 домакинства, над осем милиона евро. Чуждестранни пари, които направиха Драгуш една от най-шикозните комуни в страната.

Cornel Greavu, кмет на Drăguș, окръг Брашов: Тук имаме пречиствателната станция на Drăguş, която е построена чрез проект с европейски средства на стойност около два милиона и половина евро.

Сладко Малка комуна, много европейски пари

Централните улици имат асфалт и система за събиране на дъждовна вода, към която местните жители свързват стрехите на къщите си. Дъждовната вода вече не се оттича директно върху тротоарите. Няма кал. Общността усеща инвестициите и ги третира като такива. Домакинствата са добре дошли, боклук не съществува. С европейски пари, които не подлежат на възстановяване, комуната е модернизирала своите паркове, детски площадки, училища, детски градини и дори доброволна пожарна команда. Студентите също са привилегировани. Научете немски език, насладете се след училище и топли ястия.

Păguegului Drăguşului, носталгичен по Румъния

Магнитът на скитащия хит, разбира се, Сладкият. От хиляда и сто души около двеста работят за чужденци. Между тях Думитру. Баща му беше кожухар на крал Михаил и преди седем години ЮНЕСКО го обяви за „живо човешко съкровище." Голям, почтен човек. Думитру можеше да остане тихо да ръководи традиционната работилница на тъкането на семейството. Той живее в Италия, заедно със съпругата и детето си, но любимата му и цяла Румъния са дълбоко татуирани върху душата му.

- Какво трябва да направи румънската държава за вас, за вашето семейство, за да ви накара да се върнете завинаги в страната?

Думитру Софонеа, местен: Лично за мен нищо! За целия румънски народ те трябва да създадат инфраструктурата, законите да бъдат закони, индустриалното развитие да бъде подновено, за да се създадат работни места. Да вървим. Не в часове, дни. Да се движим след няколко часа. Нека да стигнем от една част на страната в друга. Румъния е красиво момиче, C enuşăreasă, облечена в парцали. Това е Румъния.

В туристическата зона, от склона, Drăguş също има своите парцали: калта. Кметът не ги крие. Той дори ги разхожда. И говори за тях. точно в средата им. Причината? Той намерил лек за тях. Също и с чужди пари. Много пари.

Корнел Греву, кмет на Драгуш, окръг Брашов: Както виждате, в местността имаме и по-слабо развити райони. Видяхте града. Възстановихме улиците, но оттук нататък имаме и своя дял от работата. Направихме проект за вода и канал за тази туристическа зона на стойност 2 800 000 евро, който предстои да реализираме. Това е проект, който има 10 километра вода и 14 канализации.

Драгуш, културно село в Румъния

Миналата година хората, местните традиции, пейзажът и участието на местната администрация издигнаха Драгушул до ранга на „Културното село на Румъния“. Повече от 20 000 туристи са го посещавали и фотографирали от кокичетата и до края на зимата. Потенциалът е огромен, така че местните жители поеха модела на кметството и имаха достъп до проекти с невъзстановимо финансиране. Десет вече са създали пансиони за европейски пари. Ако искате да откриете тази баварска история, направете го! Можете да го намерите на 90 километра от Брашов, в подножието на Фагарас.