Най-добрата торта в света

Нямам детска носталгия по страховития вкус на тортата, направена от майка ми или баба ми. Първо го направиха и двамата, заедно го направи бабата, майката беше помощник, тя почисти ядките, поръси брашното, наля течностите, тя продължи да меси легенчето, държеше устата ни да не отваряме вратата на кухнята, страхотна философия беше с тази врата, без прозорци Вече не говоря, всичко беше в атмосферата на хирургически кабинет, когато се правеха тортите. Всички те бяха извадени от хладилника предишната вечер и оставени при стайна температура, която задължително се загряваше през нощта, след което на следващата сутрин бабата завърза главата си със забрадката, заповяда на майка ми „хайде, човече! грабнете го, момичета! ”и нямаше да си тръгнат, докато не оставят тестото, което бяха алхимизирали за няколко часа, за да ферментира. Ако не сте се събудили преди да започнат да работят и със сигурност не сте се събудили, няма да ядете до края на тази операция.

Имаше разстилане на чаршафите, пълнене на сладкишите, печене и накрая от фурната излезе нещо, което миришеше много приятно, понякога се отглеждаше, понякога не, повечето пъти, за да бъда честен, а понякога ми харесваше, когато имаше много пълнеж., понякога (прости ми, мамо!) не! През повечето време не. Дори да беше моделът с огромен брой яйца на килограм брашно, почти колкото рецептата на Păstorel, те "скъперят", когато слагат пълнежа в орех, лайна, какао, какво друго е сложено, с мотива, че, било то между нас, дори и така, без пълнене, не е нараснало много. Тестото не беше много сладко, пълнежът също не беше много сладък, така че голямата радост беше да извадим и изядем това, което намерихме сладко през него, малко мека сърцевина, след това нека тестените черупки да се ядат от останалите, възрастните, които не съдържат с похвала, "mvai, но колко добре!".

Преди около 10 години взех своята машина за хляб и освен факта, че приготвих хляб в нея преди година, открих, че мога да я използвам само за месене, което и направих. По стечение на обстоятелствата някъде във форум се появи рецепта, която звучи малко по-различно от много други рецепти, в която се казва, че жълтъците и белтъците се разбиват в около 20 различни съда, като количествата се измерват с пипета за всеки, че е направена, което се изправя. В тази рецепта прочетох съставките: имаше 400 грама орехи за 2 торти, всичко се правеше в купа, само няколко други купички бяха необходими за някои лепкави операции, 8 жълтъка, 400 грама ОРЕХ, знаете, масло, какао, обаче ... 400 грама орехи! Финалните снимки показаха няколко пълнички торти, рецептата беше изключително добре обяснена, имах машина за месене, готова, това е печелившата торта. Направих го тогава и той остана единствената торта, която правя на всеки празник, Великден или Коледа. Забелязах в името на рецептата „Много добре да се повтори“. Това е чудо на вкус, винаги се яде цяло, когато се извади от фурната, с горната и долната кора върху всичко, което изглежда дори по-вкусно от сърцевината.

Сега, когато най-накрая стигнах до точката да всъщност напиша рецептата, мисля да оставя тази тема такава, каквато е, и да сложа рецептата отделно. Съмнявам се, че всеки, който иска да направи моята торта, най-добрата в света, ще има търпението да прочете всичко, което написах тук, но понеже така ми дойде, така и написах. Беше ми приятно да си спомням приключенията си с козонаците.