Малко за селското стопанство

обработваемата земя

Вчера имахме дълга дискусия за проблеми с храненето. Казаха ми, че съм алармист.

Вижте. Всяка година чрез фотосинтеза се създава определена растителна маса. Това се консумира от животни и ние, като върхът на хранителната верига, консумираме или зеленчуци, или тези животни.

Две проучвания, едно в Станфорд и друго от биолог, установиха, че ние, хората, консумираме 40 процента от това първично производство на фотосинтеза.

Оттук имаме степен на изчезване на останалите животни, вече не ги оставяме "първично производство". Чрез три растения ориз, царевица и пшеница човек успя да съхрани най-голямо количество въглехидрати.

Всяка зеленчукова калория, която ядем, има между 1 и 10 калории, консумирани от масло. В САЩ през 1940 г. в храната се съхраняват 2,3 калории за 1 калория изкопаеми горива, през 1974 г. съотношението е 1 към 1. През 1940 г. HERO е 100, сега е най-много 10. Повече тук за ефективността на производството храна.

Също така фактор, за който не се говори много, е консумацията на месо, 1 калория месо има зад гърба си 10 растителни калории, които имат зад себе си между 10 и 100 калории масло.

Според парадокса на Джевонс евтината храна на нефт доведе до увеличаване на количеството храна, консумирана в развиващите се страни, до преминаване към индустриално земеделие в бедните страни, с всички вредни последици от използването на химически торове, ерозия на почвата, дъждове киселини, намаляване на обработваемата земя, намаляване на количеството налична питейна вода. Плюс проблемът със затлъстяването.

Друг проблем е използването на селскостопанска продукция за получаване на биогорива, този процес води до още по-голямо намаляване на обработваемата земя, предназначена за изхранване на населението.

От 1960 г. обработваемата земя, достъпна за всеки човек, се е намалила наполовина. Поради ерозия на почвата всяка година се губят 1,3 процента от обработваемата земя. Това е 0,4 от повърхността на Румъния. Тоест всяка обработваема земя на Румъния се губи всяка година.

Доста е лесно да се каже, че всичко е наред. И че има и други алармисти. Нарича се наивност.