Късна дискинезия

Общ преглед

Късната дискинезия е един от страничните ефекти на мускулите, резултат от употребата на антипсихотични лекарства, особено халоперидол, при възрастни хора.

Състоянието се проявява на по-голямо разстояние от приложението на лекарства - може да бъде няколко месеца или дори години. Други симптоми, като възбуда, дистония, тремор и забавяне на мускулната функция в тялото, могат да се появят няколко часа или дни след прием на антипсихотично лекарство.

Късната дискинезия се характеризира предимно с произволни движения на езика, устните или челюстта, но също така и гримаси на лицето, движения на ръцете, краката, пръстите или дори люлеенето на торса или бедрата. Състоянието може да бъде смущаващо на публично място за пациента. Движенията изчезват по време на сън.

Бъдете информирани за развитието на епидемията от коронавирус в Румъния! Защитете себе си и защитете другите, като следвате мерките за превенция, препоръчани от властите.

Съдържание на статията

Симптоми на тардивна дискинезия

Късната дискинезия се характеризира с повтарящи се неволеви движения, без цел, като:

фини движения на езика
прищипване на устните
движения за дъвчене или смучене
свити устни
стърчащ език
бързо мигане.

Могат да се появят и неконтролирани движения на ръцете, краката и тялото.

Какво причинява късна дискинезия?

По същество продължителното излагане на антипсихотично лечение (необходимо за много хора с хронична шизофрения) е водещата причина за тардивна дискинезия при човек. Някои хора го проявяват по-рано от други.

Рискови фактори, които увеличават шансовете за развитие на късна дискинезия, са: по-голяма продължителност на излагане на психотични лекарства (особено при възрастни хора), по-възрастна възраст, жени в постменопауза, злоупотреба с алкохол и вещества, умствена изостаналост.

Механизмът на късната дискинезия все още е неизвестен, въпреки обширните изследвания. Обикновено обаче се смята, че дългосрочната блокада на допаминовите D2 рецептори причинява увеличаване на броя на D2 рецепторите в набраздената зона на мозъка (която контролира мускулната координация). Тази регулация на свръхрастежа на D2 рецепторите може да предизвика както спонтанни, така и произволни мускулни контракции и движения на цялото тяло, особено на периоралните и лицевите мускули.

Профилактика, лечение и оценка

Лекарите трябва да се опитат да предотвратят появата на заболяването, като предписват най-ниската ефективна доза от тези лекарства и като съкращават времето за лечение. След диагностициране на тардивна дискинезия, понижаването на дозата или спирането на проблемната употреба на лекарства може да реши проблема или да влоши симптомите. Когато състоянието се влоши, то може да продължи или да продължи безкрайно. Ето защо е много важно да се постави ранна диагноза.

За контрол на симптомите на тардивна дискинезия са използвани редица лекарства: клозапин, ботулинов токсин, клоназепам и др. Лечението не винаги е успешно

Късна дискинезия като страничен ефект на някои лекарства

Късната дискинезия е много сериозен страничен ефект на антипсихотичните лекарства, като страничен ефект от тях. По ирония на съдбата, невролептичните лекарства са допаминови антагонисти, което означава, че блокират допаминовите рецептори на нервните клетки. С течение на времето обаче това може да предизвика мозъчно-компенсираща реакция чрез създаване на допаминови рецептори, повишаване на тяхната чувствителност и причиняване на сериозни странични ефекти.