КОДАМИН P x 20

Симптоматично лечение на болка с лека до умерена интензивност, включително различни видове главоболие като мигренозно главоболие и констриктивно главоболие, зъбни водорасли, синусова болка, оталгия, невралгия и дисменорея.

Лечение на треска, възпалено гърло и облекчаване на симптомите на настинка и грип.

Издава се БЕЗ ПРЕДПИС, само от централата на аптеките ELEXA

ВНИМАНИЕ: Най-новите артикули на склад!

Tweet разпределя Google+ pinterest

индикации

Лечение на треска, възпалено гърло и облекчаване на симптомите на настинка и грип.

Кодеинът е показан при пациенти над 12-годишна възраст за лечение на умерена остра болка, която не се счита за облекчена от други болкоуспокояващи, като парацетамол или ибупрофен (самостоятелно).

Дозировка

В зависимост от терапевтичното показание, препоръчителната доза е 1-2 таблетки Codamin P; ако е необходимо, дозата може да се повтаря на всеки 4 до 6 часа. Максималната дневна доза от 7 таблетки Codamin P не трябва да се превишава (максималната доза кодеин фосфат не трябва да надвишава 240 mg).

Таблетките трябва да се прилагат с чаша вода или други течности.

Продължителността на лечението трябва да бъде ограничена до 3 дни и ако не се постигне ефективно облекчаване на болката, пациентите/болногледачите трябва да бъдат посъветвани да се консултират с лекар.

Деца и юноши Юноши на възраст между 12 и 18 години

В зависимост от терапевтичното показание, препоръчителната доза е 1-2 таблетки Codamin P; ако е необходимо, дозата може да се повтори на 6-часови интервали.

Максималната дневна доза от 7 таблетки Codamin P не трябва да се надвишава.

Деца под 12-годишна възраст

Кодеинът не трябва да се използва при деца под 12-годишна възраст поради риск от опиоидна токсичност поради променливия и непредсказуем метаболизъм на кодеин до морфин (вж. Точки 4.3 и 4.4).

Противопоказания

Свръхчувствителност към парацетамол, кодеин, кофеин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1. Хепатоцелуларна недостатъчност, дихателна недостатъчност, трахеобронхиална хиперсекреция, астматичен пристъп, скорошна операция на жлъчните пътища (кодеинът повишава жлъчното налягане), деца под 12-годишна възраст.

При всички деца и юноши (на възраст 0-18 години), подложени на тонзилектомия и/или аденоидектомия за лечение на синдром на обструктивна сънна апнея, поради повишен риск от сериозни и животозастрашаващи странични ефекти. опасност (вж. точка 4.4).

При кърмещи жени (вж. Точка 4.6).

При пациенти, известни като CYP2D6 ултра бързи метаболизатори.

предупреждения

Продължителното приложение на високи дози кодеин може да доведе до състояние на морфинова зависимост.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане, при възрастни хора или инвалиди (риск от респираторна депресия), в случай на травма на главата (риск от респираторна депресия), вътречерепна хипертония (риск от влошаване на вътречерепна хипертония), остър корем (може да маскира симптомите клинична), хипотиреоидизъм (риск от респираторна депресия и депресия на централната нервна система), хипертрофия на простатата или стриктури на уретрата (задържане на урина).

Кодеинът се метаболизира до морфин, неговият активен метаболит, от чернодробния ензим CYP2D6. Ако пациентът има ензимен дефицит или пълен ензимен дефицит, няма да се получи адекватен аналгетичен ефект. Оценките показват, че до 7% от кавказкото население може да има този дефицит. Въпреки това, ако пациентът е бърз или свръх бърз метаболизатор, съществува повишен риск от нежелани реакции към опиоидна токсичност, дори при често предписвани дози. Тези пациенти бързо метаболизират кодеин до морфин, което води до по-високи от очакваните плазмени концентрации на морфин.

Общите симптоми на опиоидната токсичност включват объркване, сънливост, повърхностно дишане, миоза, гадене, повръщане, запек и загуба на апетит. В тежки случаи те могат да включват симптоми на депресия на кръвообращението и дишането, които могат да бъдат животозастрашаващи и много рядко фатални.

Оценките за разпространението на свръхбързите метаболизатори в различни популации са обобщени по-долу:

Населението	Разпространение%
Африканско-етиопски	29%
афроамериканец	3,4% до 6,5%
Азиатски	1,2% до 2%
Кавказки	3.6% до 6.5%
Гръцки	6,0%
Унгарски	1,9%
Северна Европа	1% до 2%

В публикациите има съобщения, че следоперативното приложение на кодеин при деца след тонзилектомия и/или аденоидектомия, проведено за лечение на синдром на обструктивна сънна апнея, е причинило редки, но животозастрашаващи нежелани събития, включително смърт ( вижте също раздел 4.3). Всички деца са лекувани с дози кодеин в рамките на съответния дозов диапазон; установено е обаче, че тези деца са или свръхбързи метаболизатори, или бързи метаболизатори по отношение на способността им да метаболизират кодеин до морфин.

Деца с нарушена дихателна функция

Употребата на кодеин не се препоръчва при деца, които могат да имат нарушена дихателна функция, като нервно-мускулни нарушения, тежки сърдечни или дихателни нарушения, инфекции на горните дихателни пътища или белодробен тракт, политравми или обширни хирургични процедури. Тези фактори могат да влошат симптомите на морфинова токсичност.

Спортистите трябва да са наясно, че лекарството може да има положителен тест за допинг.

взаимодействия

Препоръчва се да се избягва свързването на Codamin P със:

антикоагуланти, кумарин или индандионни производни: увеличава риска от кървене;

ензимно-индуциращи лекарства или хепатотоксични лекарства, както и хронична консумация на алкохол: увеличава риска от хепатотоксичност на парацетамол;

хронична употреба на барбитурати или примидон: може да намали терапевтичния ефект на парацетамол поради повишен метаболизъм чрез индуциране на активността на чернодробните микрозомни ензими;

метоклопрамид и домперидон: увеличават абсорбцията на парацетамол;

холестирамин: намалява абсорбцията на парацетамол;

морфинови агонисти-антагонисти (налбуфин, бупренорфин, пентазоцин) поради риск от абстинентен синдром;

депресанти на централната нервна система: адитивен ефект на депресията на централната нервна система;

инхибитори на моноаминооксидазата (МАО): едновременното приложение или в рамките на 14 дни след прекратяване на МАО може да увеличи депресиращия дихателен ефект на кодеин;

антихолинергици: едновременното приложение с кодеин може да увеличи риска от тежък запек и/или задържане на урина;

Инхибитори на CYP2D6 - бупропион, циметидин, флуоксетин, пароксетин, хинидин и ритонавир: могат да повлияят метаболизма на кодеина до морфина, намалявайки аналгетичния ефект на кодеина;

метоклопрамид: кодеинът може да антагонизира ефекта на метоклопрамид върху стомашно-чревния тракт;

антипериарийни антидиарейни средства (лоперамид, пектин, каолин): едновременното приложение с кодеин може да увеличи риска от тежък запек.

Кодамин Р, поради съдържанието на парацетамол, може да промени резултатите от дозирането на пикочна киселина и кръвна глюкоза.

Задача

Тъй като липсват адекватни клинични данни за употребата на кодеин по време на бременност, Codamin P не трябва да се използва по време на бременност. Кодеинът преминава фето-плацентарната бариера. Епидемиологичните проучвания при бременни жени показват, че парацетамолът и кофеинът в препоръчаните дози се понасят добре, но трябва да се използват само по лекарски съвет.

Кодеинът не трябва да се използва по време на кърмене (вж. Точка 4.3).

При обичайните терапевтични дози кодеинът и неговият активен метаболит могат да присъстват в млякото в много малки дози и е малко вероятно да причинят неблагоприятни ефекти при кърмачето. Ако обаче пациентът е свръх бърз метаболизатор на CYP2D6, по-високи концентрации на активния метаболит, морфин, могат да присъстват в млякото и в много редки случаи могат да причинят симптоми на опиоидна токсичност при кърмачета, което може да бъде фатално.

Парацетамолът се екскретира в кърмата в концентрации без клинично значение. А кофеинът се екскретира в кърмата. От наличните данни в литературата се смята, че кофеинът обикновено може да се прилага по време на кърмене и че приложението на кофеинови напитки по време на кърмене не води до никакъв ефект.

Шофиране с кола

Поради седация и намалена рефлекторна реактивност, Codamin P може да повлияе неблагоприятно върху способността за шофиране и работа с машини.

Странични ефекти

При препоръчваните дози нежеланите реакции, причинени от парацетамол, са редки и умерени, настъпват особено когато се използват високи дози от лекарството. Съобщени са обаче хематологични реакции, включително левкопения, неутропения, панцитопения и агранулоцитоза. Понякога гадене, повръщане, изпотяване, внезапна конгестия на лицето, главоболие, световъртеж, ксеростомия, зрителни нарушения или диплопия, замаяност, тахикардия, сърцебиене, ортостатична хипотония, алергични реакции (обрив, сърбеж, сърбеж, затруднено уриниране (дизурия, често уриниране), уретрален или жлъчен спазъм. Рядко се съобщава за халюцинации, възбуда и промени в настроението, намалено либидо или сексуална функция, спазми в стомаха.

Съобщени са много редки случаи на тежки кожни реакции.

Употребата на кодеин във високи дози, особено при деца, може да причини психомоторна възбуда и гърчове. Продължителното лечение с високи дози кодеин увеличава риска от пристрастяване и синдром на отнемане при рязко спиране на лечението.

Високите дози кофеин могат да причинят възбуда, безсъние, сърцебиене, тремор, нервност и раздразнителност. Докладване на съмнения за нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване на лекарството е важно. Това нещо

позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза/риск на лекарството. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция чрез националната система за докладване, подробности за която са публикувани на уебсайта на Националната агенция по лекарствата и медицинските изделия http://www.anm.ro.

предозиране

Предозирането след еднократна доза парацетамол е относително често и може да бъде тежко поради тесния терапевтичен индекс на парацетамол. При възрастни еднократна доза ≥ 10 g парацетамол може да доведе до дозозависима хепатоцелуларна некроза и по-рядко бъбречна тубулна некроза.

Може да се появи и хипогликемична кома. Пациентите, използващи ензимно-индуциращи лекарства, или тези с анамнеза за злоупотреба с алкохол, както и пациенти с недохранване имат повишен риск от увреждане на черния дроб.

Симптомите на предозиране с парацетамол, които се появяват през първите 24 часа след поглъщане, са: гадене, повръщане, изпотяване, анорексия, бледност, коремна болка. Увреждането на черния дроб става очевидно 12 до 48 часа след поглъщане. Доказателство за чернодробна токсичност чрез лабораторни изследвания е възможно само 48-72 часа след поглъщане. Тежкото предозиране може да причини чернодробна цитолиза, която може да прогресира до необратима некроза с хепатоцелуларна недостатъчност, метаболитна ацидоза, хипогликемия, кръвоизлив, енцефалопатия, кома и смърт. Остра бъбречна недостатъчност с остра тубулна некроза може да се развие дори при липса на тежки чернодробни увреждания. Съобщава се за нарушения на миокарда и панкреатит. Повишени чернодробни трансаминази, билирубин и удължено протромбиново време могат да се наблюдават 12-48 часа след приема.

Тежко увреждане на черния дроб се наблюдава при 90% от пациентите с плазмени концентрации на парацетамол над 300 μg/ml 4 часа след приема или 45 μg/ml 15 часа след приема. концентрации

плазмените концентрации на парацетамол под 120 μg/ml 4 часа след поглъщане или 30 μg/ml на 12 часа след поглъщането са предвидими за минимално увреждане на черния дроб.

Предозирането на парацетамол е спешна медицинска помощ и пациентите трябва да бъдат хоспитализирани дори при липса на значителни ранни симптоми.

Във всички случаи се препоръчва да се направи стомашна промивка, за предпочитане през първите 4 часа след поглъщане. Активен въглен може да се прилага през първите 4 часа след приема. Специфичният антидот, N-ацетилцистеин, е ефективен, ако се прилага през първите 8 часа от приема. Първоначално прилагани 140 mg N-ацетилцистеин/kg перорално като 5% разтвор, след това 70 mg N-ацетилцистеин/kg на всеки 4 часа в продължение на 3 дни или по-малко, ако чернодробните тестове са се нормализирали.

Предозирането на кодеин може да бъде тежко, ако са прилагани високи дози или ако кодеинът е бил използван едновременно с етилов алкохол или успокоителни. Симптомите на предозиране с кодеин са: остра респираторна депресия (цианоза, брадипнея, апнея), сънливост, апатия или дори кома, миоза. Гадене и повръщане могат да се появят често. Други симптоми на предозиране на кодеин включват: студена и влажна кожа, объркване, нервност или възбуда, чувство на слабост и загуба на съзнание. Може да се появят тахикардия и хипотония. Припадъци са наблюдавани при кърмачета и деца.

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: аналгетици и антипиретици, анилиди (включително комбинации), ATC код: N02BE51

Codamin P е комбиниран аналгетик с фиксирана доза, съдържащ три активни вещества: кодеин (като кодеин фосфат хемихидрат), парацетамол и безводен кофеин.

Парацетамолът има силен аналгетичен и антипиретичен ефект, но слаб противовъзпалителен ефект. Механизмът на аналгетичния ефект се дължи на инхибирането на синтеза на простагландини както централно, така и периферно. Последните проучвания подкрепят хипотезата, че аналгетичният и антипиретичен ефект на парацетамола се постига чрез инхибиране на циклооксигеназа (COX) -3, вариант на COX-1.

Кодеинът е опиоиден аналгетик. Кодеинът е слаб, централно действащ аналгетик. Кодеинът упражнява своето действие чрез μ-опиоидни рецептори, въпреки че има нисък афинитет към тези рецептори и аналгетичният ефект се определя от превръщането в морфин. Кодеинът, особено в комбинация с други аналгетици като парацетамол, е доказано ефективен при остра ноцицептивна болка.

При обичайни дози опиоидните аналгетици облекчават симптомите, като променят емоционалния компонент на болката, както и като произвеждат аналгезия. Кодеинът има централен антитусивен ефект, въпреки че точният механизъм, чрез който той постига този ефект, все още не е напълно дефиниран.

Кофеинът е метилксантин, който подобно на теофилин инхибира фосфодиестеразата и действа като антагонист на аденозиновите рецептори. Чрез конкурентния антагонизъм на аденозиновите рецептори кофеинът произвежда централни и физиологични ефекти. Има леко стимулиране на централната нервна система. Обезболяващият ефект на кофеина може да бъде свързан с наличието на A2A аденозинови рецептори в или в близост до чувствителните нервни окончания, които причиняват хипералгезия. Въз основа на резултатите от експериментални проучвания кофеинът може да има ноцицептивен ефект, медииран от централно усилване на холинергичната нервна трансмисия. При състояния на болка обаче кофеинът може да има непряк благоприятен ефект чрез подобряване на настроението и работоспособността.

Codamin P има аналгетично действие с по-голяма интензивност и продължителност от това, съответстващо на всеки компонент при същите дози.

Фармакокинетични свойства

След перорално приложение парацетамолът се абсорбира бързо и почти напълно, най-вече в тънките черва. След перорално приложение на терапевтични дози, пиковите плазмени концентрации се достигат в рамките на 30-60 минути след поглъщане, а полуживотът е приблизително 2 часа. Процентът на приложената доза, който достига системната циркулация, изглежда зависи от дозата, намалявайки от 90% след 1-2 g парацетамол до 68% след 0,5 g парацетамол.

Парацетамолът се разпределя бързо в повечето тъкани и течности на тялото, като тъканните концентрации са сравними с плазмата, с изключение на концентрациите в мастната тъкан и цереброспиналната течност. Парацетамолът преминава фето-плацентарната бариера и се екскретира в кърмата. Той се свързва с плазмените протеини в малка част (предклинични данни за безопасност

Понастоящем няма отзиви на клиенти.