Какво крият положителните цифри на румънската икономика RFI Mobile

Какво крият положителните цифри на румънската икономика

cifrele_din_economia_reala.jpg

Изглежда само млякото и медът текат през румънската икономика. Имаме трудна за представяне цифра на инфлацията, уникална през последните 25 години, която през юни достигна, на ниво от една година, минус 1,6%. Ефектът от намалението несъмнено е свързан с намаляването на ДДС върху храните, статистиката показва това с факта, че през юни храната регистрира спад в цените с 8,2%. Националната банка иска да ни увери, че икономиката не е в дефлация, тъй като потреблението се увеличава значително с 4%.

Друга добра новина идва от износа, който се увеличи през първите пет месеца на годината с 4,7% до 22,2 милиарда евро. Нека добавим ръста на индустриалното производство, забавеното е правилно, в сравнение със същия период на миналата година и дори съживяването на строителния сектор, който най-накрая излезе от кризата. През май тази година строителството се е увеличило с 10 процента в сравнение със същия период на миналата година.

Зад тези обещаващи цифри обаче се крият редица опасения. Да се каже, че имаме едногодишен спад на цените, е добра статистическа новина, но трудно се усеща в реалната икономика. Важната дискусия отново е за потребителската кошница, взета предвид от Института по статистика.

Известно е, че говорим за индикатор, направен по европейската методология. Но в същото време е сигурно, че като потребители румънците усещат различно въздействието на инфлацията. Потребителската кошница взема предвид самопотреблението и определени потребителски навици на купувачите. Те обаче се различават между социалните категории и дори между регионите на страната. Следователно инфлацията от минус 1,6% не се усеща по същия начин в джобовете на потребителите и дори някои от тях не усещат спад в цените, а напротив увеличение в тях.

Дефлацията плаши икономиките, независимо колко развити са те. Страхуваме се от дефлация, тъй като падащите цени карат потребителите да отлагат решението за покупка в очакване на по-ниски цени и защото компаниите продават повече, но на по-ниски цени, което намалява тяхната рентабилност.

Румънската икономика далеч не е дефлирана. Потребителите купуват и коригирането на цените на енергийните продукти ще продължи и ще доведе до покачване на цените. Но е интересно да се види какво ще се случи от следващата година, когато ДДС ще падне от 24% на 19%.

Друга тревожна новина идва от увеличаването на търговския дефицит, който достигна 2,5 милиарда евро, с 252 милиона евро повече от миналата година. Въпреки че износът се е увеличил с 4,7%, вносът се е увеличил с 5,4%, което ни показва, в началната фаза, положението на търговския дефицит преди кризата.

Отново имаме икономически растеж, но той преминава към внос. Но тази ситуация датира от години и временният излишък на търговия със селскостопански и хранителни продукти показва промяна в структурата в тази област. Повторното запалване на търговския дефицит не е добра нотка за реалната икономика.

И накрая, в целия този положителен икономически пейзаж големият въпрос идва от правителството. Изпълнителната власт греши, че губи твърде бързо и без значителни икономически ефекти парите, които реалната икономика и евентуално Агенцията за фискална администрация внасят в държавните бюджети. И това е грешка, която много икономисти са претърпели.