Европейският инвестиционен план от 300 милиарда евро: нова магия на Европейската комисия

Новият европейски стратегически инвестиционен план, стартиран на 26 ноември 2014 г., идва в момент, когато комуникационните ресурси на ЕС за икономическо възстановяване изглеждаха изчерпани.

Финансовата криза избухна през 2008-2009 г. и се превърна в икономическа, включително криза на паричния съюз, очевидно застрашаваща съществуването на еврото. С изключение на първия период, след началото на кризата (2009-2010 г.), когато се прилагаше кейнсианска рецепта, използвайки публичен дефицит за спасяване на националните банки и икономики, европейските ръководители третираха кризата като фискална. Рецептата, използвана за възстановяване на спестяванията, отслабени от първоначалния шок, беше от 2010 г., фискална консолидация. Това имаше за цел да възвърне доверието на пазара. Тежките и едновременни строги икономии бяха първият стълб на европейския отговор. След 5 години резултатите са незадоволителни, както прогнозираха икономистите от Кейнсианското училище. Европейската икономика е в стагнация, безработицата е на безпрецедентно ниво, особено сред младите хора, а инвестициите са намалели в сравнение с пика си през 2007 г., с около 430 милиарда евро. Настоящите нива на инвестиции в ЕС са с 230-370 милиарда евро под историческата норма, около 2% под дългосрочната средна стойност.

Вторият стълб, на който се основава политиката на ЕС за реагиране, са структурни реформи, насочени към либерализиране и опростяване на регулирането на пазара, с особен акцент върху повишаването на гъвкавостта на пазарите на труда. Този втори стълб е резултат от диагноза, според която икономиката на ЕС страда от дефицит на предлагане поради пречките на недостатъчно либерализираните пазари.

Наскоро, с призрака на нова рецесия и особено с дългосрочна икономическа стагнация („светска стагнация“), гласове от европейския истеблишмънт (например Марио Драги, президент на ЕЦБ, на конференцията на Джаксън Хоул на 22 август 2014) започна да идентифицира друга причина за икономическа стагнация: дефицитът на търсенето. Така че инвеститорите се колебаят да вложат пари в реалната икономика, не защото виждат пазарни бариери, а по-скоро защото тяхното доверие е подкопано от ниските очаквания за добри услуги.

На пръв поглед планът на Юнкер изглежда коригира предписанието, дадено на европейския „пациент“, като предлага трети стълб, който трябва да се справи с дефицита на търсенето: инвестиции. Това би създало „добродетелния триъгълник“, състоящ се от 3 стълба: (1) инвестиции, (2) структурни реформи, (3) бюджетна отговорност. В новия европейски план обаче не става дума за публични инвестиции, финансирани с нови пари, а за сложна финансова схема с гаранции и ефекти на ливъридж на няколко етапа, чрез които трябва да се получи 1 евро публична гаранция мобилизира 40 евро частно финансиране за инвестиции в стратегическа инфраструктура и малки и средни предприятия. Следователно само с 8 милиарда евро, прехвърлени от други бюджетни заглавия на ЕС, поставени като гаранция, се надяваме да привлечем 315 милиарда евро към нови частни, които иначе не биха били инвестирани. Основната идея е да се промени рисковият профил на финансирането на проекти чрез преразпределяне на рисковете от частния сектор към публичния. Социализацията на рисковете обаче не може да се разглежда под никаква форма като мярка, която може да реши проблема с търсенето.

Планът има три оси. Първата ос е финансовата схема. Втората ос се състои в идентифициране на най-жизнеспособните инвестиционни проекти, както и в техническата помощ, предоставяна на държавите-членки за идентифициране и структуриране на проектите.

Деликатен въпрос е свързан с политическата икономия на подбора на проекти. В рамките на Европейската инвестиционна банка работна група ще отговаря за избора на проекти. Интерес представляват два аспекта на политическата икономия при подбора на проекти. От една страна, трябва да се избират проекти за мобилизиране на нови частни пари, което не би било възможно в реалната икономика при липсата на новия план. От друга страна, критериите, които работната група ще използва при идентифицирането на инвестиционни проекти, са от съществено значение. В съобщението на Комисията, което предлага новия инвестиционен план, се казва: „Не трябва да има предварително разпределение на тематични или географски условия, за да се гарантира, че проектите се избират по същество“. Румъния трябва да настоява за въвеждане на критерия за икономическо сближаване в ЕС сред онези, които формират достойнствата на проектите. Трябва да се борим за балансирано разпределение на проектите в ЕС, за да бъде цел, която ще бъде взета предвид в процеса на подбор на проекти.

И накрая, третата ос е премахването на структурните пречки пред инвестициите чрез завършване на единния пазар в енергетиката, цифровите технологии, обществените поръчки, транспорта, включително създаването на съюз на капиталовите пазари. Тази трета ос бе определена от Katainen, вицепрезидент на Европейската комисия, като най-важната. Всъщност става въпрос за използването на второто лекарство от старото лекарство: структурни реформи. Така че по същество планът на Юнкер остава старата диагноза. Фактическата хипотеза, върху която се гради планът, е, че ЕС е изправен пред структурен проблем, който трябва да бъде решен от страна на предлагането, а не пред цикличен проблем, който трябва да бъде решен от страна на търсенето.

Съществува обаче и голяма иновация на плана Юнкер, а именно нова парадигма на инвестиционния подход. Публичните пари вече няма да се използват за инвестиции в реални активи, а главно за инвестиции във финансови активи, така че чрез различни усъвършенствани финансови инструменти да мобилизират частно финансиране на инвестициите.

Katainen също отбелязва: „В основата на този пакет е политически вариант. Или продължаваме стария стил на правене на бизнес с традиционни безвъзмездни средства и заеми, или използваме бюджета си по най-ефективния начин, за да подкрепим по-рискови заеми и да създадем по-голям капацитет за ®mprumutвЂќ. Katainen също казва: "След като дадете парите чрез безвъзмездни средства, те си отидоха." Изправени сме пред нова магия на Европейската комисия. Това означава да дадете парите и те ще ги запазят, да им ги дадат за пореден път, да ги запазят отново и т.н. Как точно са работили различните финансови инженери преди кризата с известните катастрофални резултати. Тази нова магия на Европейската комисия се опитва да създаде илюзия за икономическо възстановяване. В действителност планът Юнкер/Катайнен не ни отдалечава на един милиметър от спектъра на дългосрочната икономическа стагнация. Напротив, изключителната подкрепа на предлагането и новият подход, чрез който публичните инвестиции в реални активи на практика се изоставят, само влошават дефицита на търсенето, консолидирайки дисбалансите в европейската икономика.

В заключение:

Планът на Юнкер не е инициатива, основана на търсенето, а основният въпрос за растеж, а е фокусиран върху предлагането.

Планът на Юнкер не носи нови публични пари, така че не е фискален стимул за икономиката.

Стартиране на текущия план, Европейската комисия имплицитно отхвърли алтернативни планове за публични инвестиции, като този, предложен от Матеуш Шчурек, министър на финансите на Полша, на 5 септември 2014 г. на конференция, организирана от престижния мозъчен тръст на Брюгел. Планът на Szczurek предвижда европейски публични инвестиции от 700 милиарда евро за 5 години, 2015-2019 г., в реални активи, с много по-големи шансове до голяма степен да се коригира съществуващата производствена разлика.

Планът на Юнкер стартира нова инвестиционна парадигма: публичните пари вече не се инвестират директно, а се използват чрез иновативни финансови инструменти за мобилизиране на частни инвестиции.

Планът на Юнкер може да се разглежда и като пилотен проект за стартиране на Съюза на капиталовите пазари, чрез който кредитирането на икономиката преминава от банки към капиталови пазари.