Да има или да има?

Ако професията изисква от вас да пишете и четете, много е важно да го правите правилно, независимо от сферата, в която работите. И тъй като много хора използват думи и изрази с грешни форми както в писмен, така и в говорим език, много е възможно чрез просто неволно имитиране да завършим с говорене или писане на грешки, за които дори не сме наясно. И така, ето кратък урок:

а) Надявахме се, че ще има щастлив край

б) Надявах се на щастлив край

ПРАВИЛЕН ВАРИАНТ: Надявах се на щастлив край

Правилната сегашна форма на подлог на глагола "да има" е "да има".

„Да имаш“ и „да имаш“ се считат за регионализми.

За Кармен Иванов

Подобни публикации

Курс за публично говорене, на 6-07 февруари 2021 г. в Букурещ

Радиокурс, от 2 февруари 2021 г. в Букурещ

16 Коментара

И бъдете внимателни (вашите приятели биха казали „ГРИЖА“, защото това е тенденция, нали? Нека приемем и този!) За да не се съмняваме, защото на млада възраст би било грях ...

Благодаря ти. Много е полезно.

Супер, много полезен този сайт! Когато се съмнявам, винаги влизам тук.

Благодаря ти! Моля.

Това, което сте пропуснали да посочите, е, че това „да имаш“ (плюс необходимите регионализми) има само форми за трети лица, единствено и множествено число.

Хайде, ти си толкова умен! За кои други хора бихте искали да имате тази форма? Разбира се, това е САМО за 3-то лице sg/pl, защото за останалите хора всичко е ясно: да имаш, да имаш, да имаш, да имаш. Добре?

Писменият език трябва да следва говоримия език, а не обратното. Много хора казват „да има“. В крайна сметка ще се счита за правилно и в писмена форма. Ето защо вече не пишем като Йон Некулс, но трансформирахме писмения език, за да отразява съвременния език.

Много хора започват изречения с „отколкото“, много нем свят. Това не означава, че е правилно.

Браво ! Отлична реплика. Има безброй други примери за езикови промени през последните години, които, за съжаление, са били и все още са поети от хора с "училище" и "претенции" ... и подкрепени от "потребители на интернет" като Йоан, Флорентина и други. . Смущаващо!

Мила госпожо, явно грешите! Според вашата "теория" трябва да говорим и пишем като молдовци, трансилванци, бесарабци (тези без училище) и, защо не?, Унгарци, цигани или други национални малцинства, незаинтересовани от румънския език! Винаги, по време на еволюцията на даден език, бяха взети предвид спецификата и граматичната структура, формите, използвани в писмен вид и говорени от образовани хора (а не от „момчета от квартала“ или хора без много образование), като решаваща роля имаше l Академията, която, за съжаление, вече не участва ... В случая става въпрос за ГРАМАТИКА, а не за която и да е дума, която е влязла в популярния език и която искаме да включим в речниците. Промяната на граматиката на даден език според езика на гражданите, които не са преминали твърде много в училище или, ако са го направили, не са обърнали много внимание на училището, е безотговорен акт, който води до деградация на езика и, косвено, до общо деградация на говорещите. Те.

Ще ви кажа нещо, скъпа госпожо. Английският се говори по безброй начини във всяка англоговоряща държава, но за ваше разочарование навсякъде се пише еднакво. Също така за френски, португалски и т.н. В Румъния промяната на езика започна и продължава по агресивен начин в Букурещ, с самонадеяното твърдение, че там ще се говори на правилния румънски език. Тотално погрешно! В Лондон (кокни) не се говори правилен английски, въпреки че някои си го представят. А примерите са многобройни. Препоръчвам ви да прочетете повече и може би ще формирате достатъчно богата култура, за да можете да издавате в бъдеще съответни мнения.

Добре, но може ли някой да ми обясни как правилната сегашна форма на подлог на глагола "да имаш" е "да имаш"?.

Подлогът на трето лице единствено число на -e обикновено е специфичен за първото окончание, чийто инфинитив завършва на - (iz) a; за останалите три (-ea, -e, -i/î), глаголът `да има` очевидно е част от втория, окончанието е -ă; следователно, „да имаш“, а не „да имаш“. Разбира се, има изключения от това правило, като например ситуации, в които `-ă` би било предшествано от` i` (`a tiui, să ţiuie`, а не:` să tiuiă`; същото за `да пиша, да пиша`, а не:` да пиша` и т.н.)