Жени и самобичуване чрез диета

Имаме живот, искам да кажа, нали? Добрата храна е една от най-лесните радости в живота, нали? Каквото и да е

Евтино и гарантирано незабавно щастие, казвам досега, нали? Не е нужно да пътувате 8 часа с влак, за да сте доволни от квадратче лешников шоколад, нали? И дори не е нужно да сменяте името си, за да се насладите на палачинка с гратен. Малкият папагал не изисква твърде много компромиси. Не лъжете, не го молете да направи омлет в неделя сутринта. Порция паста с скариди не оставя чорапите си на масичката за кафе, но знаете колко добре се чувствате в продължение на 20 минути ...

Добре, и тогава идвам и ви питам, мои дами, защо толкова брутално се разделяте с цялата тази доброта? Защо им отказвате силата да ви правят щастливи? Там, където обръщам глава, виждам дами и господа, пречупени от похот, но навъсени в решението си да не докосват нищо, което не е израснало на дърво. Те се опитват да държат очите си далеч от тавите със сметана и сметана, но по някакъв начин очите им похотливо галят всеки блат шоколад, всяка трохичка бисквити. Те не пипат десертното меню, но мъжествено миришат с изправен нос ароматите на ванилия, изливащи се от малката чиния, получена от съседа на масата. Той стана от масата с разочарованието, надуто в тях като балон с форма на Мики Маус, с кръвната захар, пълзяща по асфалта, но с несломимото самочувствие, ето, и този път се въздържаха. Добре, пропуснах още един шанс да си направя услуга.

Прочетох тази статия миналата седмица и се подразних. Там пише, че нищо не е толкова вкусно, колкото се чувства кльощавото. Разбира се, за анорексичните хора, които не обичат храната, така да бъде. Но за здравите хора, които знаят как да се наслаждават на живота, казвам, че винаги да отказваш нещата си не може да доведе до много добър живот.

Добре, ако тежите много повече от нормалното си тегло и трябва да отслабнете, тогава разбирам отлично, че трябва да се въздържате от всичко, което ви харесва, особено след като, ако имате хормонални проблеми, вероятно обичате да ядете нещо в големи количества.

Също така разбирам, че има хора, които не обичат да ядат, но след това те да се въздържат не съществува, защото ако не жадуват за нищо, не отказват нищо.

Но ако всичко, което искате да получите, е по-стройно тяло с 2-3-4 килограма, защо по дяволите да кажете НЕ от сутрин до вечер, когато можете да кажете ДА и да спрете да ядете повече рано? Моята теория е, че 2-3-4 килограма са в мозъка на жената, а не в бедрата. Кой добър мъж би отказал или би погледнал укорително или неволно на добра жена, само защото тя тежи с 2 килограма повече? Гарантирам ви, че мъжът не ги забелязва, той е твърде стресиран от собствения си корем и собственото си начало на плешивост.

Ще кажете „да“, но тези килограми имат значение за вас, че преди 3 години не сте ги имали и сега изглеждайте, че дънките не стоят както преди. Дами и господа, какво мислите, че е по-сериозно, излишен килограм за всяко парче или трайно разочарование, че дори днес не ви е било позволено да сложите върха на езика си върху торта със сирене? Искате ли да свалите последните 2 килограма? Отидете на фитнес. Тичай в парка. Не яжте ЦЕЛИЯ чийзкейк. Направете апетит, вкус, насладете се на 1-2-3 чаени лъжички. Вие сте страхотни хора, можете да спрете навреме. Само едно дете отива на дъното на земята, ако не получи ВСИЧКИ шоколада.

Ако цял живот си била сладострастна жена, защо да си правиш труда да вземеш тяло на Кейт Мос? Не е ли ясно, че никога няма да стигнете там? Освен това, ставаш ли толкова разочарован и ще станеш ли сладострастна и намусена жена, с ниско самочувствие и ниско очакване от живота? По-добре не си казвайте ДА от време на време и се пазете весели, умни, доволни от себе си?

Защо трябва да доказвате волята си, като казвате НЕ? По-добре кажете ДА, яжте нещо хубаво веднъж на ден и докажете, че имате волята да бягате 30 минути вечер в парка.

И метаболизмът ми ме остави на 27 години. За 2 месеца качих 9 килограма, дори не го осъзнавах. Бързо ги свалих и оттогава не ги слагам. Въпреки че, както може би знаете за мен, съм луд по храната като цяло и по-специално на сладките. Мечтая за шоколадови кремове, имам обеци във формата на папана, знам наизуст десертите от повечето ресторанти в Букурещ. Защото, ако искам да ям целия ябълков пай, ям 6 супени лъжици супа вместо 20 и една четвърт от сьомгата на скара.

Не, не бих се отказал от нещо добро, защото искам да сваля килограм или пет. Бих се отказал от количеството, със сигурност. Достъпните радости са малко в живота. Защо, по дяволите, да им обърна гръб за 3 лири, които никой освен мен така или иначе не забелязва?

Вярвам, че истинската интелигентност се крие в начина, по който успявате да останете в мир със себе си, доволни от гастрономическа гледна точка и с тежест, с която да се чувствате добре.

И аз така мисля кльощавият никога няма да се чувства толкова добре, колкото да се оставяш да се наслаждаваш на живота.

Добре, сега можеш да ми хвърляш гнили саварини.