Ужасната история на звезда от Джулешти: "Слава Богу, феновете направиха това!" Хаосът, оставен от Джордж Копос + Предателство и любов в Rapid | ЕКСКЛУЗИВНО ВИДЕО

Рапид се готви да се завърне в първия етап на румънския футбол. Има още няколко стъпки и Питърсън Пеканя, бивша звезда от Джулешти, казва за ProSport, че нищо не би било възможно без фенове, особено след хаоса, оставен след напускането на Джордж Копос.

Бързи мечти отново за първа лига, след години на кошмар, в който отборът е бил на ръба на изчезване или се е борил през долните лиги. Сега надеждите са обвързани с Дан Алекса, един от треньорите-талисмани, що се отнася до борбата за повишение.

И Джулешти започва да възвръща цвета на бузите си. Даниел Панку реши да приеме предложението за поемане председателството на клуба, след като той беше заменен като треньор.

Питърсън Пеканя си спомни хаоса, оставен от Джордж Копос, но и любовта на феновете на Рапид

„Истината е, че бях свикнал да тренирам много. Тренирах много. В Rapid много малко знаят това. Когато възникна проблемът с несъстоятелността, когато Джордж Копос напусна клуба и имаше всички тези проблеми, клубът падна и имаше дни, когато играчите дори не тренираха поради липса на пари, проблеми в клуба, всички тези неща.

И ние нямахме помощ, това е истината, имаше малко хора, които ни помогнаха. Ако не бяха привържениците, Рапид щеше да умре, това е истината. Ако не бяха феновете, те нямаше да поддържат клуба на повърхността. Слава Богу, феновете направиха това, те помогнаха. ", каза бразилският вратар в интервю за ProSport .

Пеканя игра само 4 години в Румъния, от които само един сезон в фланелката на Рапид. Достатъчно, за да живее цял живот, изглежда вратарят, задържан от феновете заради изключителната работа с крака.

„Но аз тренирах сам, обаждах се на Drăghia и друго дете оттогава и им казвах, че Вижте, дори не искам да знам дали другите вече не тренират. Тренирам и ако не искате да тренирате с мен, тренирам сам!

Тогава се обадих на треньора на вратарите и се тренирах. Тренирахме дни наред сами, а останалите гледаха планината странно. По това време, ако си спомняте, бях единственият непознат. Бях единственият чужденец, останал в отбора.

Не мисля, че останаха. Имах трудности с езика, не говорех повече румънски, дори английски. Днес се научих и мога да общувам, но тогава не знаех и много пъти съм сигурен, че много колеги са помислили погрешно за мен или са казали, че не съм солидарен с групата, но мислех от друг ъгъл.