Топ 10 на балканските герои

5. Мирча чел Батран (р. 1355 - у. 1418)

4. Михай Витеазул (р. 1558 - р. 1601)

3. Skanderbeg Vulturul (b.1403 - d.1468)

Джердж Кастриоти, най-известният като Скандербег, е най-видната фигура в историята на Албания и националният герой на народа на страната. Между 1443 и 1468 г. той се бори срещу Османската империя, печелейки победи при Торвиол (1444), Ораник (1456) и Мокра (1462) и освобождавайки голяма част от албанската територия. Джердж Кастриоти, човек от древен македонски произход, чието име продължава вечно като орела Скандербег, отново възроди смелия дух на балканските нации. Погледнато в историческия контекст в средата на 15 век, възходът на албанския лидер Скандербег може да изглежда нетипичен. Османската империя, наближавайки своя връх, бе окупирала голяма част от Балканите и падането на Константинопол беше само въпрос на време. Освен това намерението на турските султани да завладеят втория голям център на християнския свят, Рим, вече не се възприемало като безумно, а като шокираща реалност.

Европейските армии се оказаха безсилни пред османския колос. Битката при Никополис през 1396 г. го доказа. Битка, в която елитът на унгарските, френските, английските, шотландските, немските, полските, швейцарските, венецианските, генуезките, българските или влашките рицари, но също и този на тевтонците и воините от ординалския Св. Йоан, те се оказаха неспособни да спрат турските проблеми. Това беше моментът, когато човек от безземя се издигна от планините на днешна Албания, който начело на само 300 воини започна война с епични размери срещу най-голямата империя на времето. Тъй като става въпрос за него, Скандербег ще се изправи пред турците в продължение на две десетилетия и половина в над 25 битки, без никога да бъде победен и освен това, засаден в самото сърце на турските завоевания идеята за сътворението. нова държава, Албания.

2. Леонидас, цар на Спарта († 540 г. пр. Н. Е. - † 480 г. пр. Н. Е.)

Леонидас (на гръцки: „син на лъва“ или „подобен на лъв“), 17-ият цар на Спарта от династията Агиад, е един от тримата синове на спартанския цар Анаксандид II, считан за потомък на гръцката митология. Херкулес, благодарение на силата и смелостта, сравними с тези на олимпийския герой. Установено е, че крал Леонидас от Спарта е загинал в битката при Термопилите през август 480 г. пр. Н. Е., Но много малко се знае за неговото раждане или първите години от живота на спартанеца. Пол Картлидж, професор по гръцка култура в университета в Кеймбридж, смята, че раждането на крал Леонидас е станало около 540 г. пр. Н. Повече или по-малко правдоподобно, това предполага, че Леонидас е бил на повече от 50 години, когато е участвал, заедно със своите 300 герои, в една от най-известните битки на древността. След вик за помощ от гърците за защита на Гърция срещу персийското нашествие през август 480 г. пр. Н. Е. Леонидас решава да се изправи срещу армията на Ксеркс при Термопилите, обединявайки сили с около 7 000 гърци срещу 80 000 - 290 000 перси, решени да нахлуят в гръцки територии.

1. Александър Велики (р. 20 юли 356 г. пр. Н. Е. - р. 10 юни 323 г. пр. Н. Е.)

Александър III Филипу Македонон, известен още като Александър Велики или Александър Велики, е бил най-плодовитият военен стратег и лидер в историята. Македонецът създава империя, за която мечтаят всички по-късни завоеватели, изгражда мостове между цивилизациите и неповторимо бележи историята на човечеството, неговите грандиозни завоевания превръщат гърците в господари на Близкия изток и важна част от Азия. На 33-годишна възраст, годината на смъртта си, Александър е господар на най-голямата империя на древността, допринасяйки значително за разпространението на гръцката култура по целия свят.

От 334 г. пр. Н. Е. Александър започва военна кампания срещу Персийската империя. Неговите цели са били да освободи гръцките градове на крайбрежието на Мала Азия от персийско владичество и да отмъсти за страданията на гърците по време на медицинските войни. Завладяването на Мала Азия е съпроводено с освобождаването от персийското владичество на гръцките градове тук (Милет, Ефес, Халикарнас и др.), При които аристократичните политически режими, благоприятни за подчинение на Персия, са премахнати. В Лидия Александър разрязва с меча си прочутия „Гордиев възел“, направен от ивици от кора и който е използван, според традицията, за игото на колесницата на цар Гордия. Развързването на възела е предсказало, според оракулите, влизането на Азия във владение на този, който е успял в това дело. На следващата година (333 г. пр. Н. Е.) Александър завладява районите на юг от Мала Азия, започвайки със Сирия. До 332 г. пр. Н. Е. Той завладява Финикия и Палестина, след което се насочва към Египет.

Царството на фараоните попада под персийска власт още през 525 г. пр. Н. Е. и сега присъствието на Александър беше добра възможност да се освободи от персийското иго, което облекчи действието на македонския цар. Пристигайки в Мемфис (древната столица на страната), той се увенчава с двойната корона на египетските фараони, жертва на египетските богове и след това, в оазиса Сива, свещениците го провъзгласяват за син на великия бог Амон. В северната част на страната, в устието на Нил в Средиземно море, пред остров Фарос, се открива известният град Александрия. От 34-те града, които според историческата традиция той е основал на съдържанието на своята империя и които носят неговото име, Александрия в Египет е имала най-голямата съдба, превръщайки се не само в най-голямото пристанище в Източното Средиземноморие, но и най-големият културен и научен център на античността. След почти 13 години управление Александър умира във Вавилон през 323 г. пр. Н. Е., Най-вероятно от пристъп на малария.

ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО:

10. Fratii Asan (n.? - d. 1196/1197)

9. Йонита Калоянул (1197 - 1207/1217? - управление)

8. Милош Обилич (р.? - 28 юни 1389 г.)

Изглежда обаче най-правдоподобната теория, която свързва раждането на Милош Обилич със село Обилич в Топлица, регион в района на град Лесковац, разположен в югоизточна Сърбия. Приживе регионът е бил бойно поле между разширяващата се Османска империя и все още непокорените владения на сръбските феодали, особено княз Лазар Хребелянович. Милош Обилич е бил рицар в служба на княз Лазар и най-старият разказ за него е свързан с битката при Плочник, в която той е участвал и е оцелял при рана, причинена от стрела. В много източници той се споменава като зет на княза. Милош Обилич е член-основател на Ордена на дракона на Свети Георги. Въз основа на историческите данни на Османската империя се смята, че султан Мурад I е бил убит от Милош Обилич, който под предлог за поклонение на султана го е убил, като на свой ред е екзекутиран на разсъмване на следващия ден.

7. Генерал Belizarie (n. 505 - d. 565)

Произходът и първите години от живота на Белизари остават и до днес покрити с мистерия. Най-вероятно той е роден през 505 г. в град Германе, сегашният град Сапарева баня в България. Многобройни гласове казаха, че корените му са гръцки или дори дако-римски, въпреки че повечето историци са склонни да вярват, че Белизарие е от тракийски произход. Легендите го споменават като тийнейджър с внушителен ръст, наложил спартански режим на живот. От ранна възраст Белизарие се записва във византийската армия, където благодарение на изключителните си физически качества той достига до вниманието на началниците си и по-късно става бодигард на император Юстин I. Той ще изпълнява тази важна функция до 527 г., годината, в която суверенът почина, докоснат от лудост. Следващият византийски монарх не пренебрегва и качествата на младия тракиец, като го назначава в ранна възраст за командир на експедицията, която трябваше да отблъсне атаките на Сасанидите върху персийската граница на империята. Това беше моментът, когато един достоен за избраната рота от великите военни лидери на историята влезе на сцената на историята.

6. Мохамед II Завоевателят (р. 1432 - р. 1481)

Син на султан Мурад II от Османската империя, Мохамед II останал в историята, завладявайки през 1453 г. Константинопол, най-големият средновековен град по това време. Преименуван на Истанбул, градът е останал част от турската държава и до днес. Мохамед II е роден в Адрианопол и едва на 12 години се възкачва на трона, ставайки султан, въпреки че това първо управление не трае повече от две години (1444 - 1446). На 19-годишна възраст той се завръща на позицията на лидер на Империята, като остава султан до годината на смъртта си, 1481. Вътрешно той се оказва квалифициран, управлява много добре обширната османска държава. Той беше известен с военните си действия. Още от първите години на управлението си султанът се оказва добър командир на армията. Две години след заемането на престола, на 29 май 1453 г., той превзема Константинопол, слагайки край на съществуването на Византийската империя. В този град той инсталира своята столица, но трябва да се спомене, че той гарантира свобода на поклонение на християните, а генуезците и венецианците продължават да се ползват с търговски привилегии.

След завладяването на Константинопол Мохамед II действа, за да окупира целия Балкански полуостров. Така от 1458 г. започват битките за завладяването на цялата гръцка територия, окупирайки Атина. През 1470 г. цяла Гърция е под османско владичество. Сърбия е завладяна от Мохамед през 1459 г., Босна през 1463 г. и Албания през 1479 г. Султанът също унищожава гръцката империя в Трапезунт през 1461 г., а Кримското ханство става негов васал през 1475 г. Султанът също води армии на територията. Румънски (в Тара Романеаска, през 1462 г., когато се проваля в конфронтацията с Влад Тепеш, и в Молдова, през 1476 г., когато е принуден да напусне страната, без да може да отстрани Стефан чел Маре от трона). Поради завоеванията, които направи, той беше наречен и Фатих - Завоевателят. Той е считан за основател на Османската империя в резултат на победите си и начина, по който управлява огромната държава.