Субарахноидален кръвоизлив - причини, симптоми, диагностика и лечение

Субарахноидален кръвоизлив представлява внезапно кървене в субарахноидалното пространство. Най-честата причина за субарахноидален кръвоизлив е руптура на мозъчна аневризма.

причини

Други причини, които отключват заболяването, са:

  • черепно-мозъчна травма
  • артерио-венозни малформации
  • неправилно приложено антикоагулантно лечение
  • васкулит от автоимунни заболявания.

Най-честите рискови фактори, инкриминирани за появата на заболяването, са:

  • високо кръвно налягане
  • употребата на алкохол и наркотици
  • пушене
  • хередоколадални предшественици

симптоми

Силното главоболие, което внезапно се увеличава в рамките на няколко секунди, е най-честият симптом на субарахноидален кръвоизлив.

Други клинични прояви се дават от:

  • загуба на съзнание
  • гадене, повръщане
  • схванат врат
  • птоза на клепачите
  • припадъци
  • раздразнителност, объркване
  • двигателни дефицити.

В случай на това състояние, диагнозата се предлага от характерните симптоми и извършването на диагностични тестове. Компютърната томография с контраст е чувствителна в 90% от случаите.

Лумбална пункция се извършва, ако има клинично подозрение за субарахноидален кръвоизлив, но при КТ не се установява.

При изследване на цереброспиналната течност предполагащите признаци са:

  • повишен брой червени кръвни клетки
  • повишено налягане
  • ксантокромия

При субарахноидален кръвоизлив могат да се появят промени на ЕКГ като кота на ST сегмент или подниво, удължаване на QRS комплекса, QT интервал и увеличена амплитуда на Т-вълната или нейното симетрично и дълбоко обръщане.

За пациенти със субарахноидален кръвоизлив почивката в леглото е задължителна (2-3 седмици) с медицински контрол и общи грижи.

Високото кръвно налягане трябва да се лекува само ако средната стойност е по-голяма от 130 mmHg. Прилагането на нимодипин се използва за предотвратяване на вазоспазъм, а вентрикуларен дренаж се използва в случай на клинични признаци на хидроцефалия.

Антикоагулантите и антитромбоцитните лекарства са противопоказани. Хирургичното лечение се състои в затягане на аневризма или ендоваскуларна емболизация.

Около 35% от пациентите умират след първия аневризмен субарахноидален кръвоизлив. Прогнозата е по-лоша при аневризма, отколкото при артерио-венозни малформации и по-добре, ако артериографията не открие лезия.

Неврологичните дефицити са много чести при тези, които оцеляват дори при адекватно лечение.

Библиография:

  1. Проф. Унив. Д-р Константин Попа, неврология, Национално издателство, 2001 г., Букурещ
  2. Проф. Унив. Д-р Герман Д., И. Молдану, Издателство „Медика“, 2003 г., Кишинев
  3. Наръчник на MERCK, 18-то издание, Всички издателства, Букурещ, 2014
  4. Longo, Fauci, Kasper, Hauser, Jameson, Loscalzo, HARRISON - Наръчник по медицина, 18-то издание, All Publishing House, Букурещ, 2016 г.