Стресът засяга здравето и благосъстоянието; Salus Media

стрес това е нормална физическа и психическа реакция на определени житейски преживявания.

Всички хора изпитват от време на време по-високи или по-ниски дози стрес. Всяка от ежедневните отговорности, като работа или семейство, важни събития, като нова диагноза, началото на война или смъртта на любим човек, може да предизвика стрес. При непосредствени ситуации, които изискват краткосрочна реакция, стресът дори може да бъде от полза за здравето. Тя може да ви помогне да се справите със сериозни ситуации. Тялото реагира на стреса чрез освобождаване на хормони, които ускоряват дишането и сърдечната честота и подготвят мускулите за директна конфронтация.

Ако обаче реакцията на стрес не спре и тялото остане нащрек много по-дълго, отколкото е необходимо за оцеляване, стресът може да има отрицателно въздействие върху здравето. Хроничният стрес може да причини различни симптоми и да повлияе на благосъстоянието. Симптомите на хроничен стрес включват:

раздразнителност
безпокойство
депресия
главоболие
безсъние

Централна нервна система и ендокринна система

Централната нервна система е частта, отговорна за реакцията „борба или бягство“. В мозъка хипоталамусът предизвиква поредица от реакции, като казва на надбъбречните жлези да отделят хормони на стреса: адреналин и кортизол. Тези хормони ускоряват пулса и изпращат кръв към областите, от които се нуждаят при спешни случаи, като мускули, сърце и други важни органи. Когато усещаният страх изчезне, хипоталамусът трябва да каже на всички системи да се нормализират. Ако централната нервна система не успее да се нормализира или ако факторът, отключващ стреса, не изчезне, реакцията на тялото ще продължи.

Хроничен стрес това е и фактор, който предизвиква определени поведения, като хранителни разстройства, злоупотреба с алкохол или наркотици и социално отдръпване.

Дихателна и сърдечно-съдова система

Хормоните на стреса засягат и дихателната и сърдечно-съдовата системи. Тъй като тялото реагира, дишането се ускорява, за да се разпространи бързо богатата на кислород кръв в тялото. Ако вече имате проблем с дишането, като астма, стресът може да направи дишането още по-трудно. Ако се сблъскате със стрес, сърцето ви изпомпва кръвта по-бързо от обикновено. Хормоните на стреса карат кръвоносните съдове да се компресират и да ги пренасочват към мускулите, но също така повишават кръвното налягане.

В резултат на това честият или хроничен стрес ще накара сърцето да функционира прекомерно твърде дълго. Когато кръвното налягане се повиши, нараства и рискът от инсулт или инфаркт.

Храносмилателната система

Под действието на стрес черният дроб произвежда излишна глюкоза, за да даде на тялото допълнителна енергия. Ако изпитвате хроничен стрес, тялото ви може да не се справи с този излишък. Хроничният стрес увеличава риска от развитие на диабет тип 2.

Хормоналният дисбаланс, ускорената сърдечна честота и дишането също могат да повлияят на храносмилателната система. Киселини и стомашен рефлукс могат да се появят поради повишаване на стомашната киселинност. Стресът не причинява язви (те често се причиняват от бактерия, наречена H. pylori), но може да увеличи риска от появата им и да влоши съществуващите язви.

Стресът също може да повлияе на начина, по който храната се преработва от тялото, причинявайки диария или запек. Може да се появи и гадене, повръщане или болки в стомаха.

Мускулната система

Мускулите се напрягат, за да предпазят тялото от нараняване, под действието на стрес. Те са склонни да се отпуснат отново, след като стресът изчезне, но ако под постоянното действие на стреса мускулите имат малък шанс да се отпуснат. Напрегнатите мускули причиняват главоболие, болки в гърба и раменете и като цяло болки в тялото. Това може да предизвика нездравословни навици, като някои хора се отказват от спорта и прибягват до лекарства за болка.

Сексуалността и репродуктивната система

Стресът е уморителен както за тялото, така и за ума. Не е необичайно хората, които постоянно изпитват стрес, да загубят сексуалния си апетит. Въпреки че краткосрочният стрес може да накара телата на мъжете да произвеждат повече тестостерон, този ефект не трае дълго. Ако стресът продължи, нивата на тестостерон могат да започнат да падат. Това може да попречи на производството на сперматозоиди и може да причини еректилна дисфункция или импотентност. Хроничният стрес може също да увеличи риска от инфекция в простатата и тестисите. При жените стресът може да повлияе на менструалния цикъл. Това може да доведе до нередовна, трудна и/или болезнена менструация. Хроничният стрес може също да увеличи физическите симптоми на менопаузата.

Имунна система

Стресът стимулира имунната система, което може да бъде от полза в краткосрочен план. Този стимул може да ви помогне да избегнете инфекции и да се излекувате бързо. Но с течение на времето хормоните на стреса ще отслабят имунната система и ще намалят реакцията на организма към различни атаки. Хората, страдащи от хроничен стрес, са по-податливи на вирусни заболявания, като грип и настинка, както и на други инфекции. Стресът също може да увеличи времето за заздравяване на някои заболявания.