Разходка из Брюксел

В момента, в който решихме да напуснем Брюж, цялата тази мъгла на съвършенството се разсея. Планът беше да минем през Гент и след това вечерта да поемем с влака до Брюксел.

Е, но виждате ли, белгийците са вид французи, които говорят и холандски, които имат столица Брюксел, двуезичен, предимно френски, но който се намира във фламандския регион на Белгия. За да бъде ясно, традиционната белгийска храна е пържени картофи, но те решиха да го нарекат пържени картофи. Накратко, загадка е как работи това място.

В деня, в който напуснах Брюж, нещата не се получиха много добре. Това беше стачка. Разбрахме случайно в магазин, защото домакинът ни беше забравил да ни каже. Перфектно! "Е, нищо не работи?" Нито минимум 10% от транспорта е застрахован? Ако трябваше да стигна до летището, какво щях да направя? ” Всички свиха рамене.

Събрахме багажа и се отправихме към гарата. Магията на Брюж започваше да се разсейва. На гарата успяхме да комбинираме с още 6 отчаяни туристи и си споделихме такси, което ни струваше около 100 евро. Трябваше да призная, че беше доста добра сделка.

Когато пристигнах, магията на Брюж се беше изпарила напълно.

Брюксел е от друг филм. Мръсно е, светът около гарата е съмнителен, това е силно подправена смесица от етноси. Вечерта не бих вървяла сама из града. Оставихме багажа и се отправихме към центъра.

Около Брюкселската фондова борса, която бележи входа на центъра, беше лудостта на коледния панаир. Кестени, колбаси, греяно вино, глобуси, шоколад. Накрая. Калории над калориите, но истинският ад на калории едва щял да избухне. От квартирата получих ценна информация, че най-горещото нещо за ядене в Брюксел ще бъде т. Нар. Митрарейка. Какво представлява тази митрарейка, този връх на белгийската гастрономия, какви деликатеси се крият в това заплашително ястие? Да, добре, наденица, половин килограм пържени картофи, пържен лук, малко зелева салата и половин тръба майонеза, всички увити в бял хляб. Тук белгийската традиция, кулинарното съвършенство в този ъгъл на света показа своя апогей. Шегувам се, разбира се, но не мисля, че съм опитвал улична храна никъде по-лошо, отколкото в Брюксел. До нас имаше едни италианци, когато се биехме с онази натоварена митралета, а малките гледаха планините от пържени картофи и в очите им се виждаше объркването. Пица, тестени изделия, сандвичи, автомат.

Накрая. След като щяхме да умрем от картечницата, ние прегрупирахме войските си и дори тръгнахме за града. За разлика от Брюж, организаторите в Брюксел бяха по-вдъхновени, така че не разваляха красотата на центъра с коледните сергии.

Бях в Брюксел и преди и центърът му ме впечатляваше всеки път, но тази година ми остана малко и плаках като дете на Коледа. Докато се разхождахме из магазините за шоколад, в един момент чухме доста силна музика. Излизаме и виждаме, че всички светлини на площада са запалени.