Правни решения за работодатели и служители в кризата с Covid-19

Един от начините, по които работодателите могат да прибегнат незаконно, е принуждаването на служителите да си вземат почивка.

Понастоящем нито икономическата среда, нито служителите имат ясна правна рамка за това как ще бъдат подпомагани по време на извънредното положение. Все повече и повече икономически оператори спират своята дейност или търсят алтернативни решения като работа у дома или работа на разстояние, каза адвокатът Виктор Стънила, управляващ партньор в Адвокатска кантора Виктор Стънила, по искане на FinancialIntelligence.ro:

служители

„Според Указа за установяване на извънредно положение в Румъния, публикуван в Официален вестник на 16 март, ние знаем само, че„ Правителството може да подкрепя работодатели и служители, засегнати от последиците от кризата с COVID-19, чрез дерогация от действащите законови разпоредби ".

В този контекст, до появата на нови регулации, можем да анализираме ситуацията, базирана изключително на действащото законодателство, което се отнася до правата на служителите, от една страна, и на работодателите, от друга.

Ето защо, ако говорим за правата на служителите, те трябва да знаят при какви условия работодателите могат да предприемат крайни мерки като спиране на индивидуалния трудов договор или уволнение.

Спиране на трудовия договор

Установяването на извънредно положение позволява на фирмите да се позовават на непреодолима сила, което води до правно спиране на индивидуалния трудов договор (чл. 50, буква е) от Кодекса на труда). Следователно трябва да се помни, че непреодолима сила е всяко външно събитие, непредсказуемо, абсолютно непобедимо и неизбежно, съгласно чл. 1531 (2) Граждански кодекс. За да се определи дали компанията наистина е в ситуация на непреодолима сила, трябва да се анализират всички нейни специфични обстоятелства.

Като фактическа ситуация, този, който се позовава на непреодолима сила, може да го докаже с всякакви доказателствени средства, като например: документи, свидетели, предположения, експертиза. В този смисъл разпоредбата на Указа, съгласно която Министерството на икономиката, енергетиката и бизнес средата издава при поискване на икономически оператори, чиято дейност е засегната в контекста на COVID-19, сертификати за извънредни ситуации въз основа на подкрепящи документи (чл. 12 ). Също така, сертификат за непреодолима сила може да бъде получен от Румънската търговско-промишлена палата. За получаване на сертификата са необходими поредица от подкрепящи документи.

След като бъде призована непреодолимата сила, работодателят може да уведоми за спиране на индивидуалния трудов договор, което означава за работника, че той няма да работи и няма да му бъде платено. Спирането продължава за целия период на непреодолима сила.

Изпълнението на договора обаче трябва да има приоритет и ситуациите на злоупотреба със сигурност ще доведат до трудови спорове.

Техническа безработица

Индивидуалният трудов договор може да бъде спрян по инициатива на работодателя в случай на временно прекъсване или намаляване на дейността, без прекратяване на трудовото правоотношение, по икономически, технологични, структурни или подобни причини (чл. 52 ал. 1 буква в) Кодекс на труда). Става въпрос за така наречената техническа безработица.

В тази ситуация по време на намаляването или временното прекъсване на дейността служителите, които вече не ходят на работа, ще получават най-малко 75% от основната заплата, съответстваща на заеманата работа.

Също така е важно да се отбележи, че в този период на „техническа безработица“ хората могат да бъдат извикани на работа по всяко време, защото те остават на разположение на работодателя.

уволнение

Уволнението представлява прекратяване на индивидуалния трудов договор по инициатива на работодателя. Това може да се дължи на прекратяване на трудовото правоотношение по причини, различни от трудовите. Внимание обаче не може да бъде взето решение за уволнение по време на прекъсване на дейността в резултат на установяването на карантината (чл. 60, ал. 1, буква б) от Кодекса на труда), както би могло да бъде в случай на някои оператори, които са били временно закрити поради дело. на болестта. В последния случай трудовият договор е спрян от закона.

Уволнението може да бъде индивидуално или колективно. Служителите, уволнени по причини, различни от собствената им полза от активни мерки за борба с безработицата, могат да получат обезщетение при условията, предвидени в закона и приложимия договор за колективно договаряне.

Прибягването до колективни съкращения включва информиране и консултиране на служителите, както и спазване на добре регламентирана процедура. Неспазването на всички стъпки може да доведе до трудови спорове, които могат да бъдат разрешени в съда. Така че решение, което изглежда просто и икономично, може да бъде много по-скъпо и да навреди повече на бизнеса.

Алтернативни решения:

Също така не бива да се пренебрегват и останалите варианти, предвидени от правните норми, като например:

  • почивни дни, платени със 75% от заплатата, ако служителят има дете до 12 години, записано в училище и работодателят ще възстанови парите от Гаранционния фонд,
  • работа от разстояние, което означава работа от всяко място с използване на информационни и комуникационни технологии, като заплатата остава непроменена,
  • работа у дома, при която служителят се ползва с всички права, признати от закона, сякаш работи в помещенията на работодателя, включително заплатата.

Възможни незаконни практики

Горното би било основните легални начини, по които компаниите могат да намалят разходите си за служители, предвид кризата, породена от коронавируса. Ако компаниите прибягват до други методи, като например принуждаване на служителите да си почиват или неплатен отпуск, ние посочваме, че те са незаконни.

Неплатеният отпуск може да доведе до спиране на индивидуалния трудов договор само ако той се осъществява със съгласието на двете страни (чл. 54 от Кодекса на труда). Целта му е да помага на служителите в различни лични ситуации, като например подготовка за изпити. Следователно то не може да се осъществи по инициатива на служителя.

По отношение на размера на заплатата, предвид пандемията от коронавирус, работодателите нямат право да намалят едностранно заплатата на служителите дори под предлог, че прибягват до работа от вкъщи или работа от разстояние. Трябва да се отбележи, че служителят, който изпълнява работата у дома, се ползва с всички права, признати от закона и от колективните трудови договори, приложими за служителите, чиято работа е в седалището на работодателя (чл. 110 Кодекс на труда). Ситуацията е същата и при работата на разстояние.

Тук напомняме, че намаляването на заплатата е оправдано само ако компанията намалява работното време на служителите, от 5 дни на 4 на седмица, поради временното намаляване на дейността (чл. 54 КТ).

Друго средство, към което работодателите могат да прибегнат незаконно, е принуждаването на служителите да ползват отпуск. Правото на почивка обаче се упражнява въз основа на колективно или индивидуално назначение, установено от работодателя в консултация със синдикатите, представителите на служителите или в консултация със служителя, в зависимост от случая. Графикът се извършва до края на календарната година за следващата година.