Хранене на бебето и здраво бебе - Презентация на PowerPoint PPT

Хранене на бебето и здраво дете. Конф. Д-р Е. Кордей. Хранителните нужди на бебето. Препоръчителната диетична дажба е диетичната дажба, достатъчно енергична и в хранителни принципи на ниво здравословно население

Хранене на бебето и здраво дете

Преглед на презентацията

Хранителните нужди на бебето • Препоръчителната диетична дажба представлява достатъчно енергичната и хранителна диетична дажба на нивото на здравословно население. • При кърмачето той взема предвид хранителния състав на кърмата.

Хранителните нужди на бебето • Калоричният прием при кърмачета е представен в следващата таблица, според ФАО и СЗО • От дневните калорични нужди • 55 kcal/kgc/ден = базови нужди • 35 kcal/kgc/ден = нужди за растеж • 10-27 kcal/kgc/ден = необходим за дейността

Хранителните нужди на бебето • Източници на калории: • Липиди: 30-55% от общите калории • Въглеводороди: 35-65% • Протеини: 7-16% • Калориите се увеличават с възрастта, паралелно с теглото и височината, но свързани с единицата тегло, калоричните нужди регистрират ранен спад, започвайки с 3-ия месец от живота

Хранителните нужди на бебето • Нуждите от вода се увеличават при кърмачетата, тъй като съдържанието на вода в организма е високо (75%), увеличава се оборотът на водата, терморегулацията и елиминирането на метаболитните отпадъци се извършва с увеличен обем вода • Оценяват се дневните нужди от вода при бебетата по 1,5 ml за всяка калория • 0-6 месеца: 180 ml/kgc/ден • 6-12 месеца: 150-160 ml/kgc/ден • Адекватен прием на мляко (особено естествено) осигурява нуждата от течности: 100 ml мляко = 67 kcal = 90 ml вода + 5 ml ендогенна вода • Приемът на течности трябва да отчита термичните вариации на околната среда и режима на активност

Хранителните нужди на бебето • Приемът на протеини осигурява основните съставни части на организма в процеса на растеж и развитие. • Кърмата съдържа 1,1-1,2% протеини. • Нужди от протеини: • Под 6 месеца: 1,8-2 g/kgc/ден за кърмачета естествено хранене, 2-2,5 g/kgc/ден за кърмачета, хранени с млечни храни • Над 6 месеца: 1,5-2 g/kgc/ден • Дневната дажба на протеини за недоносени бебета трябва да осигурява 10-15% от приема общ калориен прием, като необходимият е 3,6-4 g/kgc/ден.

Хранителните нужди на бебето • От качествена гледна точка бебето се нуждае от протеин с висока биологична стойност = повишено съдържание на есенциални аминокиселини • Биосинтезата на специфични протеини зависи от наличието на всички есенциални аминокиселини едновременно и в количества, подходящи за метаболитните нужди • Недостатъчното количество есенциална аминокиселина представлява ограничаващ фактор (= лизин, цистеин, триптофан) при използването на други аминокиселини • Биологичната стойност на протеините зависи и от баланса между незаменими и общи аминокиселини (минимум 37%) • Казеинът, суроватката и яйцето се считат за идеални източници на протеини, тъй като съдържат всички незаменими аминокиселини

Хранителните нужди на бебето • За оптимална пластмасова употреба на диетични протеини се изисква според 1 g протеин. за осигуряване на 35-40 kcal • Лишаването от протеин при кърмачета причинява спиране на растежа (MPC) с увреждане на ЦНС • Европейската общност препоръчва минимален протеин от 1,8 g/100Kcal за кърмачето, хранено с краве мляко, прием на протеини от 2,25 g/100Kcal, ако източникът на протеин е от соя 2.25g/100Kcal, ако източникът е протеинов хидролизат

Хранителните нужди на бебето • Приемът на липиди е основен източник на енергия (9.3Kcal/g), улеснява усвояването на мастноразтворимите витамини, има пластична роля в имунитета като предшественици на ейкозаноиди, регулатори на метаболизма на холестерола, роля в развитието на ретината и мозъка, оказва противовъзпалително действие чрез инхибиране на цитокините от омега-3 мастни киселини. • Липидни нужди при детето

Хранителните нужди на бебето • Приемът на въглехидрати е важен източник на енергия, необходим е за синтеза на компоненти на съединителната тъкан, роля в синтеза на компоненти на мембранните гликопротеини на ЦНС, може да се превърне в мазнини • Глюкозата е от съществено значение за клетъчните функции като основна енергиен източник за мозъка и единственият източник на енергия за червените кръвни клетки и надбъбречната медула. • Нуждите от въглехидрати за бебето са 12-14 g/kgc/ден (40-55% от общия калориен прием) • Фибри (хемицелулоза, целулоза, пектин), въпреки че не могат да бъдат усвоени, те са въглехидрати, които правят консистенцията на изпражненията и по този начин участва в регулирането на чревния транзит, абсорбира вода, токсини, минерали и някои органични киселини, което е необходимо в разнообразната диета на бебето след 6 месеца.

Хранителните нужди на бебето • Прием на минерали • Основните минерални елементи от съществено значение за организма са: Na, K, Cl, заедно с Ca, P, Mg, Fe, Zn, Cu Те имат пластична роля („спомагателни растежни фактори“) и участват в развитието на жизненоважни процеси • НАТРИЙ, има роля в поддържането на осмотично налягане, хидроелектролитичен и киселинно-алкален баланс, участва в регулирането на нервно-мускулната възбудимост Нормалните серумни стойности са между 135-150 mEq/l, нормалният дневен прием при кърмачета е 6-8 mEq Na/l • ХЛОР, е основният анион присъства в серума (100-105 mEq/l) и следва паралелна еволюция с тази на Na. Препоръчителният дневен прием е 0,5 g при среден прием на 8-9 g NaCl/ден.

Хранителните нужди на бебето • Прием на минерали • КАЛИЙ, е основният вътреклетъчен катион, има роля в растежа на тялото, участва в постигането на нервния импулс и поддържането на възбудимостта на сърдечните мускули. Нормални серумни стойности 4,5-5,5 mEq/l, като средният необходим прием е 1-2 g/ден или 1,5-2 Eq/kg/ден. • КАЛЦИЙ: основният минерален елемент на костта, има роля в мускулната контракция, съсирването на кръвта и активирането на протеолитичните и липолитичните ензими. В кръвта се намира в свързана с протеини форма (9-11 mg/dl) и в йонизирана форма (4,5 mg/dl). RDR е 360-540mg/ден, оптималното съотношение Ca/P е 2: 1. Дефицитът на Ca е по-често при кърмачета и растящи бебета, което е свързано с дефицит на говеда. D и Mg.

Хранителните нужди на бебето • Прием на минерали • ФОСФОР, е основната съставка - заедно с Ca- на скелета, участва в образуването на серумни фосфолипиди, органични или неорганични естери. Нормалното серумно ниво е 4-7 mg%. RDR е 240-400mg/ден. Високият прием на фосфор в кравето мляко благоприятства появата на тетания при новороденото. Храните за кърмачета формулират съотношение Ca/P от 1,8-2/1.

Хранителните нужди на бебето • Микроелементи • ЖЕЛЯЗОТО е основната съставка на Hbsimioglobin, участва в синтеза на пероксидазни коензими и лизозомни каталази в макрофагите. В кръвта той е свързан с трансферин и се съхранява в черния дроб и далака като феритин. • Желязото присъства в малки количества в кърмата (0,5 mg/l), както и в кравето мляко (0,1 mg/l), но има по-висока бионаличност в кърмата. Ето защо кърмените бебета не развиват анемия през първите 6 месеца от живота. • Адаптираните млечни препарати имат излишък на желязо от около 12 mg/l. • Профилактиката на желязодефицитна анемия ще започне по-рано при недоносени бебета (6 седмици-2 месеца) и на 5-6 месеца при еутрофни бебета, като количеството желязо е 2 mg/kgc/ден при недоносени деца и 0,5-1 mg/kgc/ден при бебета евтрофна. • RDR за желязо е 6mg/ден през първите 5 месеца и 100mg/ден за до 1 година.

Хранителните нужди на бебето • Йодът е абсолютно необходим за синтеза на тиреоидни хормони. • Водата е недостатъчен източник на йод, има „гусогенни“ зони, необходимо е да се допълни диетата с йодирана сол. • Недоносеното бебе се нуждае от допълнителни 30-40μg/kgc/ден, а доносеното новородено 10 μg/kgc/ден, млечните формули трябва да съдържат най-малко 10-20 μg/dl, достигайки 30-35 μg/dl . • Основните източници на йод са храната, особено морските животни, които могат да осигурят до 3000 μg/kg, в сравнение с сладководните риби, които осигуряват 30-40 μk/kg.

Хранителните нужди на бебето • МАГНЕЗИЙ, е важен вътреклетъчен катион. • Той има ролята на ензимен кофактор на митохондриално ниво и за поддържане на нервно-мускулната възбудимост заедно с калция. • Дневната нужда е 60 mg/ден при кърмачета. • Хипомагнезиемията обикновено се свързва с хипокалциемия при някои форми на тетания. • ЦИНК, е микроелемент, присъстващ в черния дроб и в структурата на лизозомните ензими. • Дефицитът на Zn е свързан с епителни нарушения, водещи до ентеропатичен акродерматит, човешкото мляко, съдържащо достатъчно Mg, за да предотврати подобно заболяване. • Ежедневната потребност от Zn е 0,30-0,40 mg/kgc/ден или около 2 mg/ден, количество, което получава едно естествено хранено бебе. • Звездните млечни формули съдържат около 300 μg/100ml, а следващите 350 μg/100ml.

Хранителните нужди на бебето • МЕД, присъства в черния дроб, недоносени бебета с дефицит през първите 6 месеца, което изисква допълване на диетата. • Количеството мед е малко в майчиното мляко, както и в кравето мляко, но има по-висока бионаличност в кърмата. • Стартовите млечни храни са обогатени с мед, което увеличава окислителния потенциал на мастните киселини. • Ситуации, които предразполагат към дефицит на микроелементи: • Недостатъчен прием и бионаличност: MPC, вегетарианска диета, синтетични диети, търговски препарати със заместители на месото. • Малабсорбция: цьолиакия и други ентеропатии, панкреатична недостатъчност, ахлорхидрия, чревни резекции. • Повишена загуба: изгаряния, DM, диуретична терапия, протеинурия, чернодробно заболяване, хелатираща терапия, хронично кървене, диализа, прекомерно изпотяване, ексфолиативен дерматит • Общо парентерално хранене.

Хранителните нужди на бебето • Мастноразтворими витамини • Витамин А има роля в образуването на родопсин, растежа на костите и зъбите, трофичността на лигавицата. • RDR е 2000 IU/ден при кърмачета, равен на 300 IU/kgc/ден. • Хиповитаминозата А се проявява с признаци на HIC, хиперсекреция на CSF в хориоидеите. Хипервитаминозата А причинява намаляване на зрителната острота на тъмно или слепота. • Витамин D има роля в метаболизма на фосфокалцика, мускулния тонус и анти-инфекциозната защита. • RDR е 7 μg/ден. • Профилактиката на рахит се извършва с 500-1000 IU/ден до навършване на едногодишна възраст, по-късно през годишния студен сезон.

Хранителните нужди на бебето • Мастноразтворими витамини • Витамин Е = токоферол, има антиоксидантен ефект, защитаващ организма, инхибира агрегацията на тромбоцитите, стабилизира лизозомната мембрана, участва в регулирането на протеиновия синтез. • RDR е 3 mg/ден за първите 6 месеца и 4 mg/ден за до 1 година. • При недоносени бебета, недостигът на витамин Е може да причини хемолитична анемия, така че се изисква перорално добавяне с 15-25 mg/ден. • Витамин К е необходим за образуването на протромбин и други фактори на кръвосъсирването. • На новороденото се дава 0,5-1 mg iv vit. K, за профилактика на b. Хеморагичен • Хиповитаминоза K може да възникне при: sdr. на малабсорбция, продължителна орална антибиотична терапия, намеса в лекарствата с говеда. К

Хранителните нужди на бебето • Водоразтворими витамини • Витамин В комплекс: витамин. В1 (тиамин), вит. B2 (рибофлавин), вит. B3 (ниацин, вит. PP), вит. В6 (пиридоксин), вит. B9 (Ac. Folic), вит. B12 (кобаламин) • Витамин B1 има важна роля във физиологията на нервната система. Ежедневните нужди се оценяват на 0,03 mg/kg, а RDR е 0,3 mg/ден на 0-6 месеца и 0,5 mg/ден на 6-12 месеца. Говежди дефицит. В1 е известен като авитаминоза и е много рядък при кърмачета. • Витамин В2. RDR е 0,5 mg/ден на 0-6 месеца и 0,6 mg/ден на 6-12 месеца. Дефицитът на В2 се проявява с хейлит, ъглов стоматит, себореен дерматит, васкуларизация на роговицата. • Витамин В6 има роли в метаболизма на нервните клетки, синтеза на Hb, имунните процеси. RDR 0,3 mg/ден на 0-6 месеца и 0,4 mg/ден на 6-12 месеца. Клиничните признаци на дефицит са неспецифични: раздразнителност, умора, анемия, лигавични лезии.

Хранителните нужди на бебето • Водоразтворими витамини • Витамин PP (витамин B3, ниацин) се съдържа в месото, зелените зеленчуци, пшеницата. Царевицата съдържа форма на ниацин, наречена ниацитин, която не се абсорбира. Необходимото е свързано с количеството калории: 6,6 милиграма/1000 ккал Дефицитът на ниацин предизвиква пелагра (везикулация, еритема, урцерации, хронична диария, халюцинации, деликатес, кома). • Фолиевата киселина (витамин В9) има за източници: зелени листа, зърнени храни, ядки, черен дроб. Недостигът се проявява с мегалобластна анемия, която изисква 10-20 mg/ден в продължение на 2 седмици за корекция при кърмачета. • Витамин В12 (кобаламин) се съдържа в черния дроб, месото, млечните продукти, сиренето, яйцата. Дневната нужда е 0,3 μg. Абсорбцията от диетата (1-3 μg) зависи от вътрешния фактор, секретиран от стомашните париетални клетки. При кърмачетата дефицитът е рядък, в случай на кърмене, когато майката има почти изключително вегетарианска диета.

Хранителните нужди на бебето • Водоразтворими витамини • Витамин С (аскорбинова киселина) е мощен редуциращ агент, съхраняването на тялото се оценява на 1,5 грама. • Нуждата от говеда. С е 20-30mg/ден, количество в 50g плодов сок, ½ портокал, домат 30-40g. • Дефицитът се проявява чрез скорбут, при кърмачето след кърмене, когато майката има силен дефицит или когато бебето се храни почти изключително с краве мляко след 8-12 месеца от живота. • Клинични прояви на скорбут: загуба на апетит, диария, хипотония до псевдопаралитичен вид, костни признаци като при тежък дефицит на рахит, подуване на лигавиците с кървене, хиперемия, sdr. Кожно-лигавичен кръвоизлив, намалена устойчивост към инфекции. • Лечението се извършва чрез прилагане на 100 mg/ден говеждо месо. C, в 4 изхода, със зрелищна еволюция към изцеление. • Администриране на говеда. Висока доза IV може да причини фатална хемолиза при пациенти с дефицит на G6PD.