Поведенчески проблеми в предучилищна възраст и дългосрочни последици

Всички знаем - специалисти и родители - че възрастовият период между 2 и 6 години е пълен с предизвикателства и притеснения, свързани с физическото и психологическото развитие на децата. Естествено е да се чудите дали с детето ви „всичко е наред“ и дали неговото развитие отговаря на възрастовите стандарти. Не рядко с интеграцията в детската градина започват да се появяват все повече въпросителни, свързани с поведението на децата.

Най-често срещаните видове психологически поведенчески проблеми, срещани при деца в предучилищна възраст, са:

опозиционен в сравнение с правилата за дисциплина и образователни изисквания. В повечето случаи това поведение е резултат от неправилни и неефективни родителски практики или напрегната, конфликтна или дезорганизирана семейна среда и е лесно да се коригира с „установяване на ред“ в средата на живот на детето.

Агресивност на възрастни или деца и често на животни. Тези деца обикновено имат несдържан, екстровертен, генетично обусловен темперамент, който ги предразполага - при липса на адекватно моделиране чрез правилни дисциплинарни практики - към такива екстремни поведения. Често самата среда, в която живеят тези деца, е пълна с примери за агресия, както вербална, така и физическа, представляващи „източник на вдъхновение“ за най-малките. Агресията в ранна възраст е предсказваща за поведенчески проблеми в по-напреднала възраст и особено в юношеството, и следователно в случай на тези деца се изискват спешни мерки за правилно идентифициране на причините и отстраняване.

Кризи на афект понякога придружени от екстремни поведенчески прояви: прекомерен плач, писък, агресия към членове на семейството или други деца или дори самоагресия (например, детето удря главата с кошарата, пода или стената, с ръкавиците по лицето или хапе ръкавиците) . Въпреки че това поведение обикновено е резултат от неправилни дисциплинарни практики и особено от липсата на привързаност към детето, има случаи, в които, заедно с други поведенчески прояви, са признаци за наличие на нарушение в развитието от неврологичен произход (до например аутизъм, синдром на Аспергер или ADHD - дори в леки форми). Тези поведенчески прояви са типични за деца с трудности в емоционалната саморегулация и предсказват появата на бъдещи поведенчески разстройства (провокативно разстройство на опозицията или разстройство на поведението), с всички катастрофални социални и образователни последици.

Срамежливост, страх от раздяла с родителите (особено с майката), отказ от разговор с хора, различни от познатите, повишена емоционална чувствителност (лесно плаче, лесно се разочарова), отказ да отидете на детска градина. Това поведение е типично за деца с възпрепятстван темперамент, обикновено интровертни, чиято причина е предимно генетична и по-малко обусловена от родителския стил. Тези деца са склонни към афективно-емоционални разстройства (генерализирана тревожност, социална, училищна и т.н. или дори депресия) и изискват много внимателно наблюдение и адекватна психологическа подкрепа.

Текст: Псих. Моника Болокан, клиничен и образователен психолог за възрастни и деца