Полша и излизането от комунизма

Полските избори и почти едновременното отваряне на граници от Унгария несъмнено бележат началото на края на източноевропейските комунистически режими.

бележат началото

Кое от събитията от 1989 г. показа много ясно, че краят на комунизма е много близо? Знам, че не е лесно да се установят такива йерархии, но що се отнася до мен, мисля, че сигналът за разпадането на комунизма и прехода към демокрация беше даден точно преди 30 години от инвестицията в Полша на мажоритарно некомунистическо правителство. За първи път подобно нещо се случи в страните от Източна Европа, които след Втората световна война познаваха само диктатурата на единната партия.

Полша: 30 години от откриването на първото демократично правителство


В Полша процесът беше дълъг и труден. Той започна със създаването през 1980 г. на профсъюза „Солидарност“. Голямата популярност на съюза и неговия лидер Лех Валенса накара комунистическата власт да предприеме радикални мерки: през декември 1981 г. съюзът беше забранен и повечето от лидерите му бяха арестувани. Въпреки репресиите, духът на солидарността остава жив, съюзът продължава да съществува под земята. Наближаването на нови широки социални движения накара правителството в началото на 1989 г. да приеме диалог с представители на синдикатите, който се връщаше към законността. Ето как „Солидарност“ успя да участва в парламентарните избори през юни. В диетата съюзът получи 35% от гласовете, което е максималният процент, предвиден в предишните споразумения между правителството и съюза. В Сената, от друга страна, където не беше поставен лимит, „Солидарност“ спечели 99 от 100-те места. Резултатите запечатваха язвително поражение на комунистите. На 24 август беше инвестирано правителството, водено от Тадеуш Мазовецки, интелектуалец, който беше един от лидерите на „Солидарност“.

Каква по-ясна поука може да се извлече от това, ако не, че чрез демократични избори комунистите в страните от Източна Европа са обречени да напуснат властта? Показателно е, че събитията в Полша предизвикаха гнева на Николае Чаушеску, който изискваше, нито повече, нито по-малко, „братските“ държави във Варшавския договор да се намесят с военни сили и да възстановят реда. За щастие нито Хрушчов, нито Брежнев бяха в Кремъл, а Горбачов вече беше обявил, че повече няма да се меси във вътрешните работи на така наречените "социалистически" държави.

Нека си спомним, че през юни, когато се провеждаха избори в Полша, в Будапеща беше организирано голямото национално погребение на Имре Наги, който през 1956 г. се опита да изведе Унгария от съветската орбита. По този начин миналото беше поставено в услуга на идеалите на настоящето. Полските избори и почти едновременното отваряне на граници от Унгария несъмнено бележат началото на края на източноевропейските комунистически режими.