Носех рокля и сякаш светът се беше променил

Не слагам много често снимки тук, нямам представа защо. Вероятно не чувствам нужда и не мисля, че затова сте дошли да ме видите. Надявам се мислите ми да са по-интересни! 🙂

Но нещо се случи вчера. Нищо грандиозно. Тъй като бях успял да завърша работата си на лаптопа и около къщата, съдовете и пералнята бяха на мястото си, бях прахосмукал и картофите бяха във фурната, а децата бяха в клас по кино, реших да ИЗЕЛАДЯ.

Не стъпвам, почти никога не стъпвам, и без това имам много работа и не искам да отделям малко свободно време на тази дейност, която считам за безполезна. Купувам дрехи, които не изискват гладене, имам и няколко, които все още са набръчкани, но ги нося така, така или иначе, никой не се интересува дали имам гънка, не знам къде, не ми пука и на мен. Не стъпвам и не съм стъпвал нито деца, нито мъже. Нямам нищо, разбира се, с тези, които го стъпват, това е въпрос на избор и приоритети, а за мен това не е приоритет.

Имаме много хубава станция за гладене, може би ще ви разкажа за това, когато имаме събитие, парти, кръщене, нещо, тогава го пускаме в действие, иначе има само за спешни случаи.

Вчера, ако все още имах свободен час и не ми се четеше или писах, реших да изгладя летните дрехи, които току-що бях извадил от дъното на килера. Всичките ми ленени и платнени рокли бяха като топки. Не бих бил претенциозен, но не можах да намеря и ръкавите им ...

Разстелих дъската за гладене, настроих станцията и се залових за работа.

Беше приятно, тихо, да можехте да направите ред поне в нещо от живота си, да видите как подметката на парата преминава и оставя след себе си гладка, перфектна ивица, чиста терапия.

Подредих роклите и полите си на закачалки, около десет успях да изгладя, преди децата да бъдат помолени в парка.

Разбрах, като ги погледнах, че от февруари не нося нищо друго освен домашно облечени дрехи, дънки и тениски, защото когато излизаме, винаги сме на колело или скутер. Каска на главата, несъществуваща фреза, на лицето само слънцезащитен крем и докосване на спирала.

Хареса ми, удобно ми е и не залагам много на библията, но вчера разбрах колко много ми липсва. Хубава рокля, гребен за коса, преди да изляза през вратата, пухкав парфюм.

Затова реших да се направя красива.

Прочетох скутерите и излязох в парка.

И ми се стори толкова нереално. Сякаш бях влязъл през магическа порта. Струваше ми се, че изведнъж всички ме наблюдават. Вдигнах глава. Изглежда ми хареса повече.

Въпреки че не можех да управлявам децата както обикновено, трябваше да седна на пейката.

Не знам защо изпитах нужда да напиша това тук.

Не искам да се оплаквам от нищо, последните месеци бяха тежки, стресиращи, но бяха красиви, открихме се повече, приближихме се, вдъхнахме същия живот още повече. Все още сме предпазливи, общуваме само с много близки хора, носим маска на закрито, избягваме тълпите, изградихме почивката си, за да можем да останем във въздуха, без да се тъпчем, децата са добре, възможно най-добри сме.