Научно аргументирано ръководство за жени за оценка на състоянието на ендометриума и намаляване на риска от развитие на рак на ендометриума. Мониторинг и лечение на хиперплазия на ендометриума.

ЗА ТАЗИ ВЕРСИЯ НА ЧЛЕНА

Датата на публикуване: 24.01.2017

Обем: 21 страници Конвенционални страници, с обем приблизително равен на този на страница на книга.

КАК ТАЗИ СТАТИЯ Е ПИСАНА?

Тази статия е написана в съответствие с нашето виждане за ролята, която обективната информация може да играе при вземането на лични медицински решения. Научете повече за писането на статии и авторите.
Текстът на статията не съдържа скрита реклама. Вижте Разкриване на финансова информация.
Всички заключения относно избора на лечение или разследвания, представени в статията, се правят въз основа на източниците.

ОЦЕНКА НА ЧИТАТЕЛИТЕ

(Нов инструмент) Моля, посочете колко сте доволни от тази статия и/или напишете рецензия

Можете да се абонирате за нашия бюлетин, за да получавате едно съобщение на всеки няколко месеца за нови статии и важни актуализации на материали на сайта, докато обработваме нови научни данни.

Тази статия в Smart Consumer Guide за здравна информация и услуги е написана, за да им предостави научно обоснована информация, необходима за вземане на обосновани решения:

Информация за ролята на ултразвука за оценка на състоянието на ендометриума е представена в статията Ултразвук на матката, яйчниците и фалопиевите тръби. Информация за пациента.

Ендометриумът е слоят тъкан, който покрива вътрешната повърхност на матката.

Понякога в ендометриалната тъкан може да се развие злокачествен тумор. В момента ракът на ендометриума (т.е. ракът, развит във вътрешната обвивка на матката) е четвъртият най-често срещан вид рак сред жените, живеещи в европейските и северноамериканските страни. Той представлява около 6% от всички случаи на рак и причинява около 3% от всички смъртни случаи от рак сред жените.

Смята се, че средната вероятност за развитие на рак на ендометриума при жената е 2,8% през целия живот.

В много случаи развитието на рак на ендометриума или смърт от това заболяване може да бъде предотвратено с навременно лечение.

Диагностиката на оценката на състоянието на ендометриума помага да се определи рискът от развитие на рак на ендометриума и обосновката за някои лечения.

На първия етап от тази диагноза се събират проби от ендометриална тъкан. Това се нарича ендометриална биопсия.
На втория етап пробите, взети с помощта на биопсията, се изследват под микроскоп. Това се нарича хистологичен анализ.

В ранните етапи на развитие при повечето жени ракът на ендометриума може да бъде напълно излекуван. Поради тази причина за всички жени, диагностицирани с това заболяване на ранен етап от развитието, провеждането на разследвания е безспорна стойност, тъй като ранното лечение може да спаси живота на жената и може да предотврати необходимостта от по-сложно лечение, което би било беше необходимо, ако болестта беше прогресирала.

В много случаи развитието на рак на ендометриума се предшества от дълъг период на предракови промени. Тези промени се наричат ендометриална хиперплазия. След диагностицирането на хиперплазия вероятността за откриване на рак на ендометриума през следващите 20 години е по-малко от 5% при жени с атипична хиперплазия и около 28% при жени с атипична хиперплазия.

Всички жени, които са диагностицирани с ендометриална хиперплазия, могат да получат значителна полза от наблюдението и/или лечението, което ще помогне за предотвратяване или значително намаляване на вероятността от рак на ендометриума в бъдеще.

Рационалността на диагнозата зависи от това колко е вероятно жената да бъде диагностицирана с рак или ендометриална хиперплазия.

Вероятността за откриване на тези заболявания зависи от:

Наличието на симптоми или признаци, които могат да бъдат свързани с хиперплазия или рак на ендометриума;
Възрастта на жената;
Наличието на повишени рискови фактори за развитие на рак или хиперплазия на ендометриума.

Ракът и хиперплазията на ендометриума могат да се развият без симптоми, но такива случаи са редки. При повечето жени, които развиват тези състояния, се наблюдават анормални вагинални кръвоизливи, т.е.:

нередовна менструация *;
прекалено обилна * или продължителна менструация *;
непредсказуемо вагинално кървене *, което се случва между периодите, след полов акт или в други ситуации;
вагинално кървене, възникнало по време на лечение с хормонални препарати, съдържащи аналози на естроген или комбинация от естроген и прогестерон;
вагинално кървене, настъпило след менопауза *.

* Подробно обяснение на тези симптоми и информация за други състояния и състояния (в допълнение към хиперплазия и рак на ендометриума), които могат да причинят тези симптоми, както и за мерки (изследвания/лечения), които могат да бъдат аргументирани при жени с такива прояви, са представени в статията: Научно аргументирано ръководство за жени при менструация и различни видове кървави вагинални секрети.

Според резултатите от различни проучвания между 10 и 20% от случаите на рак на ендометриума се регистрират при жени на възраст под 50 години, а между 2 и 5% от случаите се диагностицират при жени на възраст под 40 години.

След 45-50 години вероятността от рак на ендометриума се увеличава, достигайки максимално ниво между 60 и 74 години. При жени над 70-годишна възраст, които имат вагинално кървене, вероятността за откриване на рак на ендометриума е 50%.

Повечето жени под 50-годишна възраст, които имат рак на ендометриума или имат ендометриална хиперплазия, имат един или повече рискови фактори, свързани с повишена вероятност от развитие на тези състояния.

При жени с един или повече рискови фактори за развитие на рак на ендометриума това заболяване се развива много по-често, отколкото при жени, които нямат рискови фактори. В същото време някои жени, които имат един или повече рискови фактори за развитие на рак на ендометриума, никога не боледуват; от друга страна, в редки случаи рак или ендометриална хиперплазия се развива при жени, които нямат нито един от известните рискови фактори.

Основните рискови фактори за развитие на рак на ендометриума/хиперплазия, установени към днешна дата, включват:

Вероятността от развитие на рак и/или ендометриална хиперплазия също се увеличава (2-3 пъти) при жени със състояния, придружени от продължителна секреция на естроген:

Ранно начало на менструацията (преди 12-годишна възраст);
Късно настъпване на менопаузата (след 55-годишна възраст);
Ако жената никога не е била бременна.

С изключение на облъчването, което има пряко канцерогенно действие, и генетичното предразположение, което увеличава вероятността от рак поради наличието на специфични мутации, които допринасят за агресивния туморен растеж, всички рискови фактори, изброени по-горе, са свързани с прекомерна стимулация на ендометриума с женски полови хормони, естроген.

Ендометриумът има висока чувствителност към естроген и той бързо се уплътнява под негово действие. При повечето жени без рискови фактори за развитие на хиперплазия (т.е. при жени с редовна менструация, при жени, приемащи хормонални контрацептиви и др.) Действието на естрогена се балансира от действието на друг полов хормон - прогестерон.

При жените с рискови фактори обаче съотношението на естроген към прогестерон е в полза на естрогена. С течение на времето този дисбаланс може да доведе до прекомерно удебеляване на ендометриума, промени в структурата на ендометриалната тъкан и появата на мутации в нея, които могат да доведат до развитие на рак.

При жени с наднормено тегло яйчниците могат да отделят нормално количество прогестерон, но може да се развие хиперплазия поради прекомерното образуване на естроген в мастната тъкан. При жени с ИТМ по-голям от 30, вероятността от ендометриална хиперплазия с атипия е 4 пъти по-висока, отколкото при жени с нормално тегло. При жени с ИТМ над 40, рискът от развитие на атипична хиперплазия се увеличава 23 пъти, а рискът от развитие на атипична хиперплазия се увеличава 13 пъти (в сравнение с жените с нормално тегло).

При жени със състояния или състояния, придружени от нарушена овулация и нередовна менструация (синдром на поликистозните яйчници, менопаузален преходен период, повишена или намалена функция на щитовидната жлеза) естрогенът може да се секретира в нормални или увеличени количества, но прогестеронът се секретира в недостатъчни количества. В такива ситуации съотношението отново се накланя в полза на естрогена.