Серумен карбамид

Уреята се синтезира в черния дроб от амоняк като краен продукт на белтъчния метаболизъм.

Биосинтезата на карбамид се осъществява в циклична последователност от реакции, известна като цикъл на Кребс-Хенселейт.

Някои от цикличните реакции протичат в митохондриите на хепатоцитите, други в цитозола.

Урогенетичният цикъл започва с кондензация, вътре в митохондриите, на амоняк с CO₂ и АТФ.

Цикълът на биосинтез на урея е един от основните механизми за отстраняване на амоняк от тялото.

От черния дроб синтезираната урея се транспортира през кръвта до бъбреците и се екскретира с урината.

Следователно нивото на серумната урея е пряко свързано с метаболитната функция на черния дроб и отделителната функция на бъбреците.

Нормалната концентрация на урея остава постоянна поради баланса между производството и екскрецията. 1,2,3

За уреята няма праг на бъбречна елиминация, така че цялото синтезирано количество бързо се екскретира с урината.

Стойността на уремията и особено количеството на уреята, отделяна ежедневно с урината (20-35 g/24 часа), отразява специалната интензивност, с която протича урогенетичният цикъл и интензивността на белтъчния катаболизъм. 1

Значително увеличение на серумната урея е убедително доказателство за тежка гломерулна недостатъчност.

При нормален прием на протеин от 100 g/ден и нормална бъбречна инфузия, повишените серумни нива на урея не се постигат, докато скоростта на гломерулна филтрация не спадне до 30 ml/min.

При остра бъбречна недостатъчност бързото нарастване на серумната урея над 100 mg% и креатинин над 2 mg% е постоянно.

Наборът от токсични прояви, които съпътстват задържането на азотни продукти в организма, се нарича уремия. Състоянието най-често се проявява при тежка бъбречна недостатъчност.

Клиничните прояви са различни в зависимост от тежестта на задържане на азот: апатия, сънливост, главоболие, анорексия, олигурия, гадене, диария, повръщане, кома. 2

При хронично бъбречно заболяване нивата на урея в кръвта корелират по-добре със симптомите на хиперерумия, отколкото серумния креатинин.

Серумно дозиране на урея се препоръчва при:

- оценка на бъбречната функция

- диагноза бъбречна недостатъчност

- оценка на гломерулната функция

- оценка на пациенти, които се нуждаят от хранителна подкрепа при засилване на протеиновия катаболизъм (изгаряния, рак)

- заедно с определянето на серумния креатинин помага за диференциалната диагноза между предбъбречната, бъбречната или следбъбречната уремия

Ниски нива на урея се откриват в:

- чернодробни нарушения (чернодробна некроза, чернодробна недостатъчност, чернодробна кома)

- SIADH (синдром на неадекватна секреция на ADH-антидиуретичен хормон);

- отрицателен азотен баланс (недохранване, малабсорбция на протеини)

- диета с ниско съдържание на протеини и високо съдържание на въглехидрати

- наследствена хиперамонемия - уреята очевидно липсва в кръвта.

Повишени стойности на урея се откриват при 4,5,6,7,8:

- шок (намалено отделяне на урина поради кървене, изгаряния, травма)

- дехидратация (повръщане, диария, полиурия, прекомерно изпотяване)

- застойна сърдечна недостатъчност

- повишен прием на протеини

- протеинов хиперкатаболизъм (изгаряния, инфекции, рак)

- захарен диабет с кетоацидоза

- бъбречно заболяване (гломерулонефрит, пиелонефрит):

- обструкция на пикочните пътища, причинена от литиаза, тумори, хипертрофия на простатата или вродени дефекти.

Диетата с ниско съдържание на протеини и високо съдържание на въглехидрати може да причини ниски нива на урея.

При деца и жени стойността на серумната урея е по-ниска поради по-ниската мускулна маса.

Повишени стойности се наблюдават при новородени поради ускорен белтъчен катаболизъм.

При бременни жени през първия период на бременността се наблюдава намаляване на серумната урея (поради физиологична хиперволемия)

Повишаване на стойността на уреята може да се наблюдава и при възрастните хора.

Стомашно-чревното кървене може да причини повишени нива на урея. 4,5,6,7

Лекарства, които понижават серумната урея: хлорамфеникол, тетрациклин, стрептомицин, амикацин, аскорбинова киселина, капреомицин, цефотаксим, леводопа, фенотиазини. 8.9