Лекарствата не са нито бонбони, нито препарати на Андрей Медиум

Андрю

6 април 2015 г. · 4 минути четене

Лекарствата не са нито бонбони, нито препарати

лекарствата

Всеки път, когато се прибера, дори не се оправям в Букурещ и съм бомбардиран от всички страни: по радиото, реклами за хапчета за настинка; на сгради, реклами в клиники, специализирани в Лаймска болест или хемороиди; навсякъде, Stela и Arșinel ви приканват да купувате лекарства от определена аптека. По телевизията отново реклами за лекарства, за тежки ястия, за простатата, за каквото и да било. В аптеката ви приканват да вземете 5 сашета за настинка, вместо 3, "защото се предлагат". Хапчета, кремове, капки, добавки, витамини и, не помня къде, но видях и рекламирах за мозъчна хирургия, с показаната супер цена.

Какво става? Оттук и изобилието от реклами за лекарства, клиники, аптеки и защо това е в контраст с други страни, където почти никога не виждате такава реклама.

„Наркотиците не са бонбони“ - така беше финансирана кампания от 2013 г., финансирана от производителите на лекарства и Министерството на здравеопазването, което предупреди, че „60% от родителите дават лекарства на деца без медицински съвет, рискувайки да влошат заболяването“ [1]. Добре дошла кампания, но такава, за която разбрах едва сега, търсейки информация за тази статия.

Вместо това изглежда, че в Румъния фармацевтичната област е най-популяризирана по телевизията с над един милион реклами годишно [2]. Огромни суми се харчат за всички тези плакати и реклами по телевизията, радиото, в интернет, суми, които идват от продажбите на тези компании и накрая от джобовете на „клиентите“. Самото изобилие от реклама е доказателство, че те работят: хората купуват повече лекарства поради промоцията си, така че вече няма да бъдат повишени.

Човек може да попита, какъв е проблемът? В пазарната икономика търсенето и предлагането диктуват, а рекламата е нормален механизъм за промоция. Съществуват обаче основателни причини пазарът на лекарства и медицински услуги да е строго регулиран в повечето страни. Без контрол, от (естественото) желание за максимизиране на печалбата, могат да бъдат постигнати дълбоко вредни ефекти върху населението.

За перилните препарати е просто: знаем колко ни трябва, лесно е да видим дали работи, няма риск да купуваме излишно. Лекарствата обаче могат да бъдат вредни или да нямат никакъв благоприятен ефект. Всички ценим здравето си, но е много по-трудно да разберем кога едно или друго лечение е наистина оправдано. Като такива можем да бъдем по-лесно заблудени да ги насърчаваме да купуват лекарства, добавки и други продукти, които или не ни трябват (или може би дори нараняват), или са по-скъпи от други, също толкова ефективни.

Друг вид злоупотреба е популяризирането на медицински продукти и услуги, които нямат научно обосновани предимства. Без да се притеснявам по темата, чух за всякакви лечения за отслабване, „детоксикация“, памет, отказване от тютюнопушенето. Наскоро с тъга прочетох за медицинската измама с магнитни матраци [3], която е още по-зловеща, тъй като се възползва от крехкостта на пенсионерите и е толкова жалка, като ги продавам на вноски, ако не могат да си позволят друго много скъпо, но без никаква научна валидност.

Някои частни клиники използват други методи, за да се възползват от болните. Чувал съм за случаи, в които за дерматологичен проблем се предписват скъпи кремове, произвеждани и продавани само от съответната клиника. Друг метод е препоръката, финансово мотивирана, за някои интервенции, които могат да се извършват само в лична среда, може би дори само в съответната клиника, без да се информира пациента на равно разстояние за алтернативи.

Тези, които най-добре могат да знаят правилното лечение, са лекарите. За съжаление обаче, от желанието (колкото е възможно по-оправдано) да допълват доходите си, много от тях са ангажирани с паричната машина на компании, които предлагат медицински продукти и услуги. Конфликтът на интереси е възможно най-очевиден, защото пациентът се превръща в клиент и лекар, продавач.

Вината не е на лекарите, но не и на компаниите, защото ако вашият конкурент се рекламира, за да оцелеете на пазара, трябва да направите същото. И за да платите за това, в крайна сметка увеличавате цената на предлаганите продукти. Благодарение на промоцията, хората купуват повече лекарства, печалбите се увеличават и можете да рекламирате още повече и така се оформя порочен кръг.

Ако приемем, че законодателството е хармонизирано със законодателството на европейско ниво, не знам защо нашите улици, телевизии и радиостанции се рекламират в лекарства и аптеки, докато в други страни не виждате такава реклама. Подозирам, че става въпрос за регулиране и данъчно облагане, механизми, чрез които държавата може да контролира това явление. Убеден съм, че има хора, които знаят точните причини, които ми липсват, и могат да намерят подробни решения. Имам само няколко прости идеи:

1. Ограничете рекламата до лекарства и аптеки, тъй като тя стимулира самолечението (в идеалния случай спестените пари също трябва да доведат до по-ниски цени на лекарствата, ако се обръща внимателно внимание на антиконкурентните практики ...)
2. Строг контрол на услуги и продукти с деклариран ефект върху здравето на пазара; това, което не е одобрено, трябва да бъде забранено или маркирано като такова
3. Премахване на конфликта на интереси, или чрез забрана на каквато и да е форма на спонсорство на лекари от фармацевтични компании, или поне чрез задължение за деклариране на такова спонсорство

Разбира се, промените няма да се случат твърде скоро, защото има залагане на много пари и следователно силни интереси. Междувременно би било добре за нас, „потребителите“, да сме наясно с тези неща, за да избегнем влиянието на рекламата колкото е възможно повече. В крайна сметка, ако хората не отговорят на реклами, те ще станат финансово неефективни и ще си отидат сами.