TimpOnline.ro

В момента Тиби Ушериу се подготвя за най-важното състезание в живота си досега, това на Северния полюс. За да измине разстояние от повече от 560 километра при минус 60 градуса по Целзий, ултрамаратонецът започна да спи навън през нощта, да тича за кратко облечен при ниски температури и да стои в замръзналото езеро.

Тиби, как ти хрумна идеята да тичаш до Северния полюс, при минус 60 градуса?

От миналата година бях планирал да пробягам някъде състезание от над 500 км. Мислех да го направя в Румъния и да бъда благотворителен, както миналата година, но не намерих никакво състезание и ми беше много трудно да го направя, да отида отстрани на пътя за Букурещ, както първоначално исках, а след това започнах да търся 500 км състезание някъде по света. Открихме един 566 км на Северния полюс. Дори не трябваше да мисля много. Когато видях, че има такова нещо, казах, че имам време да се подготвя след три месеца, откакто живея в планината, температурите са ниски. Дори не знаех дали отивам и вече се подготвях.

И как продължихте да се регистрирате?

Вие сами поемате разходите или някой ви подкрепя?

Tăşuleasa Social ми позволява да правя такова нещо. Получавам отпуск за този период. Сформирана съм от тази организация и съм много щастлива, че Tăşuleasa Social ще бъде на Северния полюс. Има и други хора, които са имали и ми се доверяват. Те са от Teraplast, Megatitan, Sepia Print, откъдето получих финансова подкрепа. Компанията за оборудване, Cuantumsport, също ми помага, както и други хора, които внасят по-малки суми и на които благодаря за подкрепата. Най-накрая събрах 12 000 евро, за да мога да бягам до Северния полюс.

Състезанието е снабдено с награди?

Не. Получавате палто, яке, ако се качите на подиума. Организаторите казаха, че от 12-те участници ще стигнем само до подиума, защото само 30% от участниците завършват състезанието. През 2009 г. само четирима от 17-те състезатели го завършиха. Много е възможно да не завършим състезанието. Мисля, че голямата награда е, че имате картина на това да сте на Северния полюс и да завършите едно от най-трудните състезания, всъщност се смята за най-трудното състезание в света. Ние сме регистрирани 12, включително трима румънци, световна премиера. Андрей Рошу и Влад Танасе също участват в това състезание. Познаваме се във Facebook, говорихме малко повече. След като разбрахме, че и тримата сме приети, говорихме за среща през февруари, за да тичаме заедно и да се опознаем по-добре. Може би това ни помага и на Северния полюс. Ще бъде много трудно да се срещнете на разстояние от почти 600 км, защото темпото ще бъде различно за всички. Може би ще се срещнем на подиума. Може би ще имаме трима румънци на подиума.

Как се подготвяте за това състезание?

Започнах да десенсибилизирам кожата си и тичах за кратко облечен. Имам къси панталони, ръкавици и шапка. Тичам така 2-3 часа. Имах късмет, че беше доста студено в района, в който живея, достигаше минус 21 градуса. Започнах да спя навън, нощувам навън в спален чувал и влизам в замръзнало езеро, правя бод и се опитвам да седна там, за да се концентрирам и да се опитам да видя колко дълго се съпротивлявам, за да подготвя тялото си за много ниски температури. Правил съм това и преди. Ако мислите за кожата на лицето си, осъзнавате, че в тази област ни е много малко студено. Колкото повече сте изложени на студа, толкова повече тялото и кожата ви свикват, от това, което прочетох, върху мускулната маса се образува мастна тъкан и вече не усещате толкова студа.

Храненето също е важно в този процес на подготовка?

Да разбира се. За съжаление трябваше да кача няколко килограма, сега съм над 80, което не се е случвало през последните 3-4 години. Трябва да съм малко по-масивен, слоят мазнини трябва да е по-голям. Бях почти веган до миналия ноември. Сега преминавам към лакто-вегетарианска диета. Опитвам се да рестартирам тялото си, за да мога да продължа напред. Забелязах, че като веган бях много здрав, бях много добре, но вече не се представях от тази страна. Сега имам напълно различна диета от преди. На Северния полюс всичко ще бъде специално. Имаме всичко в термоси, има специални торбички за храна, опаковаме ги и те се загряват вътре.

Как ще изглежда бягането? Къде ще спите по маршрута?

Ще изтеглим шейна от около 9 килограма след нас. Ще имаме палатка и спален чувал. Състезанието е безспирно, но можем да спрем винаги, когато искаме да ядем, да спим. 80% от нас трябва да се организират, т.е. няма места за душ или затопляне. Няма такова нещо. Има само контролни пунктове на всеки 100 мили, но това означава много малко, почти 200 мили. Там ни чакат и в случай, че нещо се случи, ако имаме нужда от лекар, можем да получим помощ там.

Как гледате на това състезание? Мислите ли, че ще можете да преминете финалната линия или би било представяне да прекосите част от този много труден маршрут?

От физическа гледна точка мисля, че никога няма да съм подготвен за такова състезание, защото не се знае какво ни очаква там. Психически съм много подготвен и съм повече от сигурен, че ще завърша това състезание и ще го завърша добре, но това зависи много от това, което ни очаква там. За мен е ново. Не съм тичал при толкова ниски температури, под минус 21 градуса, както беше у нас тази зима, и мисля, че неочакваното ще ми даде малко вилица. Обикновено съм спонтанен и ще видя как мога да завърша състезанието. Имайки това предвид, ще завърша състезанието и ще го завърша добре. Не мога да мечтая за подиум, но мисля, че ако завърша такова състезание, това ще бъде представянето на моя живот до момента за мен.

Досега румънец успя да завърши това състезание?

Досега дори румънец не е приет на такова състезание. Състезанието е от 2004 г. Бяха три поредни години, когато никой не го завърши, всички се отказаха по пътя. От първото издание до сега само девет състезатели са го завършили. За страната ни е премиера да има трима участници в надпреварата. В Америка нямаше повече от двама спортисти. Останалите участници са спортисти, от това, което видях. Миналата година участваха и двама. Едното свърши, другото не. Той е спортист от Сингапур, Зимбабве, Канада, Англия, Нова Зеландия. Не знам много за тях. Колкото повече чета, толкова повече разглеждам техните блогове, се обезсърчавам поради проблемите, които са срещали и се чудя дали това ще се случи и на мен. Затова се опитвам да не бъда твърде актуален с твърде много подробности, за да ме изтегли назад.

Максималното време е 150 часа, а записът е малко над 132 часа. Бих искал да го завърша след шест дни.

Както можете да си представите, ходене, бягане?

Не мисля, че ще бягам много. Физически не се чувствам способен на това. Ще опитам много от психическа и от издръжливост. Ще се опитам да ходя много, с бързо темпо и да почивам много малко. На турнето на гигантите успях да не спя три нощи и четири дни, което е много. През трите нощи и четири дни си почивах 72 минути. Трудно е да се каже колко съм спал там. Знам, че просто заспивах и се събуждах, не беше сън. Иначе се качих и се затичах. И тук ще отида със същата тактика. Тя е най-добрата за мен. Но ще видя как стоят нещата там.

Доколкото разбирам, най-големият враг ще бъде времето.

Да, мисля, че това ще бъде всичко. Ако помислим за разстоянието, не е чудесно за това време, но мисля, че при температури от минус 62 градуса или минус 82 градуса, ще имаме много голям проблем със студа и ветровете, които ще трябва издържаме там.

Нарекохте го „състезанието на живота“. Защо това състезание е важно за вас?

Не само това състезание е важно. Всеки е важен за мен, защото това е, което обичам да правя, това е моят начин да докажа на мнозина, които биха искали да направят нещо, което е възможно. Винаги съм казвал, че ако мога да направя нещо, всички можем да го направим. Наистина го нарекох състезанието на живота си, но знаех, че това е състезанието на живота ми от сега до следващото. Така че няма да спра и след състезанието на Северния полюс.

Вероятно ще последва пустинна надпревара. Ако трябваше да избирате, което би изглеждало най-трудно?

От три години знам за състезание в Сахара, но дори не мислех да се регистрирам. Не се разбирам много добре с жегата. Вярно е, че дори при силен студ. Винаги съм си мислил, че когато ми е студено, взимам нещо със себе си, но когато ми е студено, не знам какво да излетя и тогава се разбирам много зле с жегата. Не знам дали някога ще бягам ултрамаратон в Сахара, но никога не се знае.

Тръгвам си на 5 март. След 7 трябва да съм там. Имаме няколко дни, за да се приспособим към температурите. Състезанието започва на 11 март и завършва на 18-ти. За съжаление ще трябва да отида сам. Тези, които ме подкрепят, искаха да дойдат с мен, но не могат. Условията за организиране на състезанието така или иначе са много трудни и за съжаление никой не може да дойде с мен. С онлайн и социалните мрежи ще бъде много трудно, защото изобщо нямаме средства за комуникация. Току-що намерих камера, която може да издържи на тези температури. Ще мога да съобщя новината за мен едва след приключване на състезанието.

Какво казват хората от Tăşuleasa за състезанието?

Брат ми (Alin Uhlmnan-Uşeriu -n.r.) непрекъснато ме моли да не ходя, защото много състезатели се подготвят за такова състезание от години. Разбрах за състезанието преди два месеца и половина, дори преди три месеца, но се познавам. Напразно се подготвям три години, защото няма да стигна до нея. Когато разбрах за това, веднага почувствах необходимостта да отида и да направя това състезание. Ако чувствах, че не мога да завърша състезание по този начин, мисля, че ще го пропусна. Мисля, че е невъзможно да се предскаже или да се знае какво да се очаква. Поради екстремните температури и условия там всичко може да се случи. Може да попаднете в цепнатина, да имате здравословни проблеми и след това биете алармата и спирате. Никога не можеш да разбереш как протича състезание като това. Не мислех, че ще попадна в подобни ситуации. Подписах няколко документа на собствена отговорност за това, което правя там, и видях, че въпросът за медицинския тест, за животозастраховането, което трябва да имаме у нас, се приема много сериозно. Не ходя там с мисълта, че ще си навлека неприятности.

Така да бъде! Елате у дома здрави и здрави! Желая ви много успехи. Да бъде румънецът, който достига Северния полюс, но и на подиума.

Благодаря ти много. Да се надяваме!