игла ларингеална работа

Документи

Препис от ларингеална работна игла

ЕКОЛОГИЧНА ЗЕЛЕНА ФОНДАЦИЯ ПОСТЛИЦЕЙСКИ ВЪГЛЕНИ БРАОВ

РОЛЯТА НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА В ГРИЖИТЕ ЗА ПАЦИЕНТА С Остър СУБГЛОТИЧЕН ЛАРИНГИТ

СЪДЪРЖАНИЕ Кратка история на заболяването05 ГЛАВА I - АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА ЛАРИНКА 1.1. Анатомия 05 1.2. Физиология.06 1.3. ГЛАВА II ОСТРИ ЛАРИНГИТИ 2.1. Определение.07 2.2. Етиопатогенеза.07 2.3. Патология 07 2.4. Класификация.08 2.5. Патологична анатомия.08 2.6. Клинична картина. 09 2.7. Клинични форми.10 2.8. Епидемиология.10 2.9. Разследвания. 10 2.10.Диагноза. 10 2.11.Положителна диагноза. 11 2.12.Диференциална диагноза. 11 2.13.Еволюция на усложненията при прогнозата. 11 2.14.Общо лечение.12 2.15.Амбулаторно лечение.12 2.16.Медицинско лечение. 13 2.17.Етиологично лечение.13 2.18.Хирургично лечение.14 ГЛАВА - III РОЛЯТА НА СЕСТРАТА В ГРИЖИТЕ НА ПАЦИЕНТА С ОСТРИЯ ЛАРИНГИТ 3.1 СОБСТВЕНА РОЛЯ.14 3.1.1.Осигуряване на условията на хоспитализация14 3.1.2.Ролята на медицинската помощ при прегледа на пациента.14 3.1.3.Пациентски надзор. 15 3.1.4.Ролята на здравеопазването в храненето на пациентите. 18 3.2. ДЕЛЕГИРАНА РОЛЯ 3.2.1.Ролята на медицинската помощ при паралитичен преглед.18 3.2.2.Ролята на медицинската помощ при прилагането на лекарства.19 3.3. ОПИСАНИЕ НА ДВЕ ТЕХНИКИ 3.3.1 Стомашно изследване 19 3.3.2 Събиране на урина. 213

ГЛАВА -IV- ПРОУЧВАНЕ НА СЛУЧАИ 4.1. Събиране на данни.22 4.2. Мрежата за установяване на степента на зависимост24 4.3. Параклинични изследвания.25 4.4. План за грижи. 26 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКЛЮЧЕНИЯ В EPICRISE И НОВИНИ БИБЛИОГРАФИЯ

тиреоитеноиден ръб (външен сноп). Инервацията на ларингеалните мускули идва от външния клон на горния ларингеален нерв, който идва от пневмагастра. Горният ларингеален нерв има вътрешен клон, който инервира ендоларгингите, и външен двигателен клон, който инервира крикотиреоидния ръб. Повтарящият се нерв осигурява двигателната инервация на всички присъщи ларингеални ръбове и на интераритеноидния ръб. От чувствителна гледна точка те осигуряват инервацията на субглотисната лигавица на ларинкса. Васкуларизацията на ларинкса има две отделни територии: супраглотична през горната ларингеална артерия, външният каротиден клон; субглотичен от артериалния ствол на долния ларингеален артериален клон от тироцервикалния ствол на субклавиалната артерия. Лимфният дренаж на ларинкса се извършва в дълбоките, горните и долните югуларни лимфни възли.

Ларинксът е рецептор за ваговагални рефлекси. Механичното дразнене на вътрешното лице на ларинкса може да предизвика аритмия, брадикардия, сърдечен арест. Вагусният рефлекс може да бъде блокиран от атропин, той е много силен при пушачите.

ГЛАВА II ОСТРИ СУБГЛОТИЧНИ ЛАРИНГИТИ 2.1. Определение Острият ларингит е възпаление на лигавицата на ларинкса, има полиморфна етиология и променлив симптоматичен външен вид, рядко се среща изолирано, обикновено се интегрира в по-широка възпалителна картина рино-фаринго-ларинкс-трахеоброник.

2.2. Етиопатогенеза Етиологията варира в зависимост от антомохимичните форми на острия ларингит. Класификация на етиологичните фактори включва: 1. Фаворизиращи фактори. 2. Предразполагащи фактори. 3. Определяне на причините.

Фаворизиращи фактори: променено общо състояние: диабет, авитаминоза, инфекциозни заболявания: грип, скарлатина, ерес; местни заболявания: риносинузит, ринофарингит, влажност, студ, ендокринни нарушения, метаболизъм. Предразполагащи фактори: - преумора, натоварване, туберкулоза, травматични наранявания. Определяне на причините: стрептококи и стафилококи, пневмококи. Силен ларингит (фалшива крупа): Това е състояние, характеризиращо се с нощни спазми на ларинкса, установяващи се при деца между 3-6 години. Определяне на причините: хипокалциемия, недостиг на витамини.

2.4. Класификация Разнообразието от остри ларингити затруднява класифицирането им по строг критерий. Основните са описани в следната последователност: остър ларингит на детето; катарален ларингит; остър оток на ларинкса; ларингиален флегмонозен; остър ларингит от вирусни и общи заразни с инфузия заболявания и ларингит от някои общи заболявания; хроничен катарален ларингит; хроничен хроничен ларингит; пахидермален рой на ларингит; хроничен бял пахидермичен ларингит; хроничен атропичен сух ларингит; хроничен ларингит на детето.

2.5. Патологична анатомия Промяната в характера на гласа може да бъде дрезгава, приглушена, дебела или едва забележима. В някои случаи ларингитът може да доведе до невъзможност да се говори (афония).