Всички статии в раздела „Последният час“

Религия

Светителите на Константин и Елена. Снимка: doxologia.ro

В средата на пролетта Бог нареди Църквата да празнува двата клона, пълни със сока на Духа, перлите на Църквата, светлините и отпадъците от езичеството, точно като честните и възхвалявани апостоли, светите императори Константин и майка му Елена. Чрез тези светци Бог е действал по света, отслабвайки езичеството и укрепвайки християнската вяра.

Свети Константин, римски василевс между 306-337 г., е роден в Найс (днес град Ниш в Сърбия), син на верната Елена и генерал Констанций Хлор, станал Цезар на западната част на Римската империя (293-305). След смъртта на баща си Констанций I (25 юли 306 г.) свети Константин е провъзгласен за император на земите на Галия, Испания и Великобритания, като Максимиан и неговият син Максенций са съуправители. През 311 г. той се съюзява със своя шурей Лициний, новия август на изток след смъртта на Галерий, и се бие срещу Максенций, когото побеждава в битката при Орлов мост.

Победата срещу Максенций, приписана на помощта, оказана от „Бог на християните“, окончателно ще реши освобождаването на християнството от римското преследване. Според историка Лактанций в De mortibus persecutorum (За смъртта на преследвачите), император Константин, в нощта преди битката с Максенций, е бил открит в съня си, че ще бъде победител, ако маркира върху щитовете на войниците буквата X, пресечена от буквата P, т.е. първите две букви от името на Христос.

По отношение на това епифанично събитие има и разказът на Евсевий Кесарийски, от Житието, посветено на светия император, в който ни се показва появата на Светия кръст в обедното небе, над който е бил надписът „В този знак ще победиш“ (In hoc signo vinces).

Малко след това провиденциално събитие, като благодарност на Бога, чрез Исус Христос, император Константин обнародва през 313 г. в Медиолан (Милано) указ, с който християнството е обявено за законна религия, т.е. разрешено. В допълнение към пълната свобода на изразяване за християните, това решение включва и: признаването на Църквата като юридическо лице, връщането на конфискувано имущество и отпускането на значителни суми от държавната хазна за издигане на църкви и издръжка на епископи и свещеници. Следователно, чрез своите решения и последици, Едиктът на Медиолан е от първостепенно значение за живота на Църквата и за развитието на християнството.

Също религиозно, по инициатива и за сметка на императора, се състоя през 325 г. в Никея, първият Вселенски синод, който регулира, формира и провъзгласява решения и решения по догматика, канони (дисциплинарни въпроси светски и духовни) и култ.

Историята приписва на светия император Константин изграждането на множество църкви: в Рим, църквата Свети Петър и Латеран; в Цариград, църквите на светите апостоли, св. София и св. Ирина; в Йерусалим, под пряката грижа на св. императрица Елена, църквата „Свети гроб”, на която се приписва откриването на Светия кръст, както и църквата „Възнесение Господне” на Елеонския хълм; във Витлеем, църквата „Рождество Христово“.

В административно отношение св. Константин се откроява, като премества новата столица на Империята, от Рим в Константинопол, древна Византия, възстановена крепост, която наследява политическите институции на Древен Рим, но и културните и духовни традиции на Изтока.

По Божия заповед малко след Пасхата от 337 г. св. Константин се разболял и епископ Евсевий го кръстил. Трябва да се отбележи, че отлагането на Кръщението от Светеца преди края на обществеността е направено по чисто дипломатически причини, които в по-широкия контекст на древната история са разкрили плодовете му през следващите поколения.

Като такъв, „благодаря на Бог, Който винаги ни прави победители в Христос и разкрива чрез нас, навсякъде, благоуханието на Неговото знание!“ (II Коринтяни 2:14).

Благословен си ти Христос, Боже наш, Онзи, който показа твърде мъдрите мъдреци, пращайки им Светия Дух, и през света, който ловувахте, любовник на хората, слава на Теб.