Иновация в медицинските технологии: роботът, който помага на сърцето да изпомпва кръвта

Пациентите, принудени да приемат антикоагулантни лекарства, и тези, които чакат с години за сърдечна трансплантация, биха могли да се възползват в бъдеще от революционно лечение на сериозните сърдечни заболявания, от които страдат.

Харвардското училище по инженерство и приложни науки Джон А. Полсън и група лекари в Бостънската детска болница, в сътрудничество с Института по биологично вдъхновение от Уайс в Харвардския университет робот, който се увива около сърцето й, помага й да изпомпва кръв.

Той е снабден с a мек ръкав, който компресира сърцето в ритъма на ударите му и по този начин усилва отслабените сърдечни функции, какъвто е случаят при сърдечна недостатъчност.

Понастоящем, сърдечната недостатъчност засяга 41 милиона души по целия свят, това е показано в прессъобщението, публикувано на страницата на Харвардския университет, а сред наличните възможности за лечение са механични помпи, които изпомпват кръв от вентрикулите до аортата и сърдечна трансплантация. Помпите включват риск от коагулация, така че пациентът е принуден да приема антикоагуланти, които от своя страна включват рискове.

Интересното е, че „този робот дори не влиза в пряк контакт с кръвта и по този начин се избягва рискът от съсиреци и необходимостта пациентите да приемат антикоагулантни лекарства“, обяснява той. Д-р Елън Т. Рош, основният автор на изследването.

Устройството се управлява от външна помпа, която използва въздух за задействане на механизма. Роботът може също да бъде персонализиран според вида на увреждането: например, той може да изпомпва повече от част от сърцето или може да модулира упражнявания натиск, ако състоянието се развие с течение на времето.

Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да може този робот да се използва при хора, получените досега резултати са обнадеждаващи и представляват първа стъпка в развитието на меките имплантируеми роботи, които могат да подпомогнат функционирането на вътрешните органи.

Констатациите от проучването са публикувани в списанието Science Translational Medicine.