Биспен

Биспен, или изкуството да върнем към живота носталгията по миналото

Кой все още си спомня известния Sexy Club, близо до хотел Marriott, като във Facebook! Бутонът е тук, няколко реда по-горе ... 🙂

Да, точно там, на онзи приземен етаж на комунистическия блок, където след Секси клуб за известно време беше ханът на радостта, но радост без никакво забавление, което не можеше да се сравни с радостта преди, разбира се. През юли чичо, който все още има ресторант в Норвегия, в Биспен, отвори отново вратите на прочутия партер на блока, този път с табела с надпис „Ресторант Биспен“ горе.

Преди десетилетия, когато прекрачихте прага на желаното заведение, изведнъж влязохте в друг свят. Дори и сега, ако сте свикнали с атмосферата и елегантността на ресторантите в центъра и на север от Букурещ и рядко достигате отвъд площад Unirii ...

Бях трогнат от този внезапен скок назад във времето, когато бях 20, 30 години по-млад. Наблюдавах с носталгия минути наред лукса на миналото, когато непосредствено след Революцията, когато сивите стени, черният таван и сивият килим на пода бяха малко, които малцина можеха да си позволят. Разбира се, пристигналият в Норвегия гражданин вероятно не е учил, не е променил нищо от обстановката и атмосферата на добрите и чувствени времена от старо време, това е част от концепцията, без съмнение. Мисля, че музикалната сцена, дори инсталациите, съществуват оттогава. Но все още на власт, защото адската музика излизаше от тях. Не от група, защото никой не беше на сцената, а от касетофон. Но обемът все още беше там, солидното оборудване успя да го донесе.

Но нека поговорим малко за храната! Биспен е норвежки ресторант, казаха ми, не само защото собственикът отдавна замина за Норвегия с някакъв бизнес и остана там, но и защото в менюто им има норвежка супа. Те също имат тестени изделия, пица и бургери и няколко други прости неща, защото норвежците са строги същества, разбира се. Взех норвежката супа, не можеше иначе, със сьомга и малко морски дарове. Бабо, няма какво да кажа, особено колко гладна бях. А скаридите с чесън и лютите чушки бяха разумни, също ядох от чинията. Остана само напълно изгорелия хляб, докато ми го донесоха.

Иначе никой в ресторанта. Не, да не лъжа, собственикът, който прави нещата в Норвегия, беше отвън, на маса с приятели. Те бяха щастливи, изглеждаха много щастливи от това, което им се случва в живота.

Фаза: Пристигам в ресторанта, влизам, минавайки през терасата. Норвежецът изведнъж става и сяда пред мен:

- Кажи ми!
- Какво да кажа?, Отговарям ...
- Аааа, добре кажете!
- Какво искате да ви кажа?
- Е, влизате така в ресторанта ми, без да кажете нищо ...
- Можете да ядете тук?
- Да, искаш ли да ядеш (подадено на втория човек)? Отиди и седни на масата вътре!

И се връща при приятелите си

Влязох и седнах тихо, за да не им се струва, или някой си изтълкува, че ги гледам лошо, не дай боже, че съм измамник или кой знае какво още ще забележат от лицето ми. Но сърцето ми се върна, когато ме прие една много мила и приятна сервитьорка, която ме познаваше от около 20 години, на всичкото отгоре, когато търсех къща, а тя беше агент по недвижими имоти. Колко пъти ...

Норвежкият джентълмен не ми взе много пари. Платих, казах сбогом на сервитьорката и си тръгнах. Стигнах до колата, заключих вратите и останах малко, за да си поема дъх и да мисля за света и живота. Това беше всичко ... (GB - октомври 2018 г.)