Апендикулярна патология

Документи

Препис от апендикулярна патология

28.07.2019 Апендикулярна патология

ХИРУРГИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО CECAL:

- ХРОНИЧЕН АПЕНДИЦИТ - ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТУМОРИ

I. ХИРУРГИЧНА АНАТОМИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО ЗА ЦЕКАЛ

Цепикален апендикс (червеобразен) = рудиментарен дивертикуларен орган, прикрепен към цекалната, цилиндрична форма и дълъг около 6-10 cm (екстремни вариации 2-20 cm).

Хистологично апендикулярната стена има всички характерни елементи на дебелото черво, включително нервните сплетения на Майснер и Ауербах; до 15-25-годишна възраст има богата лигавична и субмукозна лимфоидна тъкан (200 лимфни фоликула, произвеждащи имуноглобулини, откъдето идва и името коремна амигдала, дадено на апендикса), което след това спонтанно включва.

Чекът има връзки отзад с ръба на iliopsoas и феморалния нерв и отпред с коремната стена, големия омент и илеалните бримки.

Във връзка с проверката приложението представя 5 типични местоположения, които в зависимост от честотата са: - ретроцекално-ретроколична (свободна или фиксирана), - тазова (низходяща), - субцекална (ориентирана надолу и вдясно), - илеоцекална или мезоцелиална (ориентирана отгоре и вляво) преден илеум, - илеоцекален или мезоцелиален заден илеум.

28.07.2019 Апендикулярна патология

Червеният апендикс произхожда от нивото на задномедиалното лице на цекума, на около 1,7 cm от илеоцекалната клапа; основата на апендикса е разположена на кръстовището на 3-те цекуларни тении; практически апендиксът се открива интраоперативно след предния тения (свободен), който завършва в основата му.

Нетипично могат да бъдат открити нетипични места на сляпото черво - апендикс: последен или до средната линия в случай на вродена малротация, в таза.

(дълъг цекоасцендент) или подхепатален (къс цекоасцендент); В случай на обща мезентерия (липса на образуване на коалесцираща фасция на Toldt 1 и 2), има анормална подвижност на цекапендикулярно.

фиксирано ретроцекално приложение

отворът на червеобразния апендикс

28.07.2019 Апендикулярна патология

Мезентерията на апендикса се получава от задния лист на мезентерията на терминалния илеум и е прикрепена към основата на апендикса и към чека, съдържаща апендикулярната артерия; понякога при жените те продължават с връзката на апендикса-

Кладо яйчник.Апендикулярната артерия идва от илеоколичната артерия (терминален клон на AMS), от илеалния клон на илеоколичната артерия или от цекалната артерия; Обикновено е единичен, но може да бъде и двоен. В допълнение към апендикулярната артерия, основата на апендикса може да се напоява от малък клон на предната или задната цекална артерия.

Апендикулярната вена се намира в мезоапендикса и се присъединява към венозната цекула, за да образува илеоколичната вена, приток на VMS.

Лимфният дренаж на илеоцекалната област се постига чрез верига от лимфонодули, разположени по протежение на апендикулярната, илеоколичната и горната мезентериална артерия, като накрая достига до цистерната на чили. Описан е друг dre-

вторичен оток, който преминава отпред от панкреаса към субпилорните лимфни възли.

външни илиачни съдове (ретроперитонеални)

28.07.2019 Апендикулярна патология

= най-честата коремна спешност, засягаща всеки 500-600 индивида.

Те имат максимална честота през 2-3-годишна възраст; преди пубертета, съотношение на пола = 1, след пубертета: = 2: 1 до 25-30 години, когато съотношението стане унитарно.

Няма расова предразположеност, но изглежда, че честотата е по-висока в хранителните компании, базирани главно на консумацията на месо.

Има 2 етиопатогенни теории:

1. Ентерогенна теория: определящият фактор = запушване на апендикулярния лумен от копролит, от чуждо тяло (семена от череша и др.), От чревен червей (обикновено кръгъл червей), от лимфоидна хиперплазия (обикновено латински), от последователни влакнести белези на предно обостряне или чрез уплътнен барий от предишни проучвания.

Патогенна последователност: запушване на стаза със стимулация на апендикуларно разтягане на свободни нервни окончания, които предизвикват дифузна болка и крампи в мезогастриума и долния епигастриум, vo-m, заедно с усилването на болката (колики), която се намира в дясната фосилия нарушения на артериалната циркулация с гангренозни лезии и перфорация.

Треска, тахикардия и левкоцитоза се развиват като последица от усвояването на продуктите на тъканната некроза и бактериалните токсини.

28.07.2019 Апендикулярна патология

2. Хематогенна теория: обосновава появата на апендицит при липса на луминална обструкция чрез разпространение на кръвта по време на инфекция на горните дихателни пътища или еруптивни трески. В този случай еволюцията обикновено е по-малко тежка.

Бактериология: Bacteroides fragilis, Escherichia coli, Peptostreptococcus, Pseudomonas и др...

Апендикулярното страдание преминава през 3 морфопатологични еволюционни етапа:

1. Остър катарален апендицит (конгестивен): сгъстен придатък, претоварен, с очевиден съдов модел, червеникаво-лилав цвят; на участък, лигавицата е дебела, хиперемирана, с участъци на повърхностни язви; микроскопични области на некроза на лигавицата.

2. Остър флегмонозен апендицит (гноен, гноен): апендикс, много по-голям по обем, напрегнат и много ронлив (трябва да се борави много внимателно, защото може да се счупи), често неравен калибър, серозен с липсващ блясък, връх на апендикса по дебел; в периапендикулярната област често има мътно-опалесцираща перитонеална реакционна течност; филтрирана и ронлива апендикуларна мрежа; апендикс, евентуално прилепнал към съседни органи (фалшиви крайници); след секциониране на апендикса се открива гнойното съдържание (empiemapendicular); микроскопски се наблюдава разрушаването на лимфните фоликули, превръщането им в малки абсцеси.

3. Остър гангренозен апендицит (некротично-хеморагичен): апендикуларна стена с девитализирани зони с отпуснат вид и кафяв цвят (лист вете-d); интензивно оточни и хиперемични хемороиди, често с тромбозирани от сепсис съдове; наличие на интензивна зловонна и хиперсептична течност в перитонеума; правилното бактериологично изследване разкрива, в повечето случаи, наличието на анаеробни микроби (Clostridium perfringens, Bacilus fundulifor-mis) заедно с колибацил и стрептококи.

Еволюционни начини на гангренозен апендицит:

- перфорация в голямата перитонеална кухина, с появата на генерализиран перитонит (голямата перитонеална кухина съдържа зловонна гной и газове, които се евакуират под налягане при отваряне на кухината);

28.07.2019 Апендикулярна патология

- ако еволюцията на процеса на некротизиране е по-бавна (микроби с умерена вирулентност и добра реактивност на тялото), тънките черва в близост до чека и големият салник идват да блокират възпалителния процес, като първоначално локализиран перитонит (ограничен, блокиран, пластичен)

чрез леко стабилни сраствания, тогава формата на пластрона е апендикулярна; - гнойна трансформация на централната област на пластрона, с образуване на апендикуларен абсцес; при неговия лизис може да настъпи спонтанна ампутация на апендикса.

Това зависи от възрастта на пациента (малко дете, възрастен, възрастни хора), анатомичното положение на апендикса (ретроцекална, подхепатална, мезоцелиална, тазова) и маанатомоклиничната форма (пластрон, абсцес, дифузен саусептичен гноен перитонит, псевдотумор.

Класическата клинична картина (приложение в нормално положение) представя:

1. Коремна болка = основен симптом, който променя характера си с течение на времето от началото на заболяването: първоначално има колики характер е разположен в епигастриума и перибилибилен, разтърсващ пациента, за кадуп 4-6 часа да бъде разположен в дясната илиачна ямка и да стане непрекъснат, задължаващи пациента да избягва всякакви микро. Следователно първоначалният псевдооклузивен характер напуска мястото на перитонеална болка. 2. Анорексия (неапетентност), инсталирана рано. 3. Тежка и възраст (75% от случаите): успех на болката; са рефлекси, дразнители, отначало храна и след това жлъчни.4 Промяна в обичайния ритъм на транзит: има особено запек (спиране на транзита на газ), но може да има диария.

1. Треска (леко покачване на топлината): това е рядко явление в началото, което не надвишава 38C; има по-голямо значение в случай на усложнения.2. Нормален или леко ускорен пулс.

3. Обезболяващо отношение: опитите за дълбоко дишане или кашлица са последвани от болка в дясната илиачна ямка, понякога с тенденция към обездвижване на коремната стена или привеждане на ръцете в болезнената област-

28.07.2019 Апендикулярна патология

е; има фация, характерна за страдащия пациент и тенденция да не се променя положението, най-често състояща се от легнало положение с огъване на дясното бедро върху таза. 4. Кожна хиперестезия = прекомерна чувствителност на кожата на илиачната ямка

право при лекия захват на кожата между палеца и показалеца.5. дебелото черво към аппендикулярната област, както и микрото, отпечатани върху коремната стена).