Защо ставаме експерти във всичко при вида на бременна жена?

Вчера излязох на обяд с моя скъп приятел, бременна почти в 8-мия месец. Избрах си ресторант на блок маса, нищо особено. Поръчахме това, което тя ни намигна: тя, зелени и здрави неща, аз, някакви глупости, за които жадувах. В крайна сметка искахме да разберем дали ябълковият пай гладува. Питам първо. Дамата, която ни е обслужвала, не разбира, затова пита моят приятел.

Очакваме прост отговор: да или не.

Вместо това виждам онази дама, която започва да мери очите на приятелката ми.

-Бременна си по някакъв начин?

Е, на 31 седмица това беше повече от очевидно. Той обаче отговаря:

Половинчато да. Той не разбра смисъла на въпроса. Следва реакцията на дамата под формата на лавина:

-Постите ли? Бременна ли си с пост? Е, не осъзнаваш ли какво правиш? Не мислите ли за детето? Ако детето УМИРЕ?

Точно така, изобщо не преувеличавам. И бях шокиран. Шокиран, че някой може да има такова отношение и да отправи тези думи към бъдеща майка, в един от най-красивите, но и най-деликатни периоди от живота. Като оставим настрана факта, че сме клиенти. И ролята на тази дама беше да ни предложи порцията храна и да събере парите си, това е всичко. Да не дава мнението си, да не обижда, да не съди. Не ни познаваше, нямаше представа каква е ситуацията, кой и защо яде на гладно. Тя изведе едното и другото и продължи атаката.

Виждам как скъпата ми приятелка сменя лицето си. Жената зад бюфета също вижда това, но го поставя напред със „загубата на детето“. Сякаш имаше някакво болно удовлетворение от изляти глупости. Намесих се веднага след като преодолях първоначалния шок:

-Моля, спрете! Как можеш да кажеш това? Попитах ви за баницата и това е. Пост ли е или не?

Той измърмори нещо друго (наистина не разбрах какво), докато слага ръка в списъка на съставките:

-Ябълка, брашно, яйца ... Значи има яйца.

-Добре, без пай, моля, направете ни касова бележка.

Дори тогава тя не беше убедена, че е изляла целия си арсенал. Приятелката ми все още изглеждаше като лесна плячка, можех да я прочета в очите й. След като събира парите ни, той добавя точно това:

-Казах й да не е похотлива, че не е добре да желае, ако е бременна. Това казах.

Е, не казахме нищо друго, просто се отдалечихме и се опитахме да накараме приятелката ми да се почувства по-добре, за да можем да продължим да се наслаждаваме заедно на обяд. Изглеждаше, че се е възстановила, но съм сигурен, че тези глупости, изсипани без смущение, я последваха през останалата част от деня. Може би са нарушили нощния й сън, може би тя мисли за тях днес и това й се отразява.

Защо? Защото на чужденец му се искаше да даде мнението си. Знам толкова много ситуации като тази, също удрях много по време на двете задачи. В действителност бременните жени вече не се провеждат от „експертите“ около тях, които се приближават към тях (на улицата, в автобуса, в ресторанта, в салона) по всякакви погрешно поставени начини. Казват им какво трябва да ядат, как и къде да раждат, дали да кърмят или не и колко ще ги нарани това кърмене. Най-често „експертите“ са жените. Майки, които осъждат и обиждат други майки. Специалисти по бременност, раждане, кърмене, отглеждане и грижи за деца могат да бъдат намерени по всички пътища. Те нямат дипломи, но имат собствена школа за живот и опит (понякога дори не това).

Както и да е, където и да кажете, че искате да раждате (естествено, цезарово, държавно, частно), ще се намери някой, който да ви разкаже за братовчеда на сестрата на бащата на колегата, чието дете почина при раждането. Или който по някакъв начин е загубил бременността си. Боже, трудно ми е да напиша нещо подобно, но да кажа повече. Мисля, че хората, които обсъждат подобни неща, просто се хранят със страха, гнева и несигурността, които насаждат в душата на бъдещата майка. Нямам друго обяснение.

Много ми казаха. Че бедрата ми са твърде тесни и никога няма да мога да родя по естествен път, че коремът ми е твърде малък, след това че е твърде голям и в двата случая това означава проблем с бебето. Че не знам, че ходя на спорт, вместо да седя спокойно и да се грижа за здравето си и бебето (мислех, че точно това правя). Че никога няма да бъда, но никога толкова слаб, както преди, че ще ми останат корем, отпусната кожа, целулит и стрии. Че няма да мога да кърмя, защото нямам достатъчно големи гърди. Списъкът е дълъг и изброените тук неща са едни от най-нежните, които съм чувал.

Когато ми се искаше да дам кисел отговор, го направих. И след това бях по-добре. Когато не, просто игнорирах ситуацията, с усмивка на лице. Не исках да показвам за нищо на света, че съм бил засегнат от ужасяващите истории, които ми бяха разказани с изключително удовлетворение. И двете бременности преминаха гладко, децата се родиха здрави, ние сме добре, щастливи, в мир. И нищо негативно, което ми беше казано с течение на времето, не би могло да наруши безпроблемния ни път. Мисля, че това е тайната, да видиш своя път, своя мир и своето изпълнение, независимо какво се случва наоколо.

Толкова ли е трудно да не споделяте истории на ужасите вече? Не трябва ли да даваме мнението си, да скачаме веднага щом видим бременна жена и да се преструваме, че знаем по-добре от нея във всичко? Невъзможно ли е да останем в нашата банка? Ако жената, бъдещата майка, не ви е попитала нищо и виждате как я гали добре по корема, не можете ли да я оставите в нейното щастие? Или може би го е направил, може би е попитал вашето мнение, наистина ли е необходимо да я изплашите? Вместо да разсее съмненията му и да му даде увереност, че ще се оправи?