Владимир Тисманеану

Понеделник, 22 февруари 2016 г.

/ tismaneanu "data-onclick =" "data-render-era =" 1 "data-render-year =" 2016 "data-render-month =" 2 "data-prev-era =" 1 "data-prev-year = "2016" data-prev-month = "1" data-next-era = "1" data-next-year = "2016" data-next-month = "3" data-caller-type = "ZoneArchive">

2016

Престъпници, мошеници и самозванци. Всички хора на Сталин

Ужасно го подценяваха, гледаха го като човек втора ръка, пародираха го като безплодния Никита. Всъщност той надмина всички в тази група престъпници, мошеници и самозванци: безликият бюрократ Вячеслав Молотов, алкохоличката Николай Булганин, безгръбначният Лазар Каганович (бившият му шеф), изнасилвачът на НКВД (MGB), маршал Лавренти Берия и и затлъстелият сикофант Георги Маленков, когото наричаха Малания.

Блогът на Владимир Тисманеану


Берия е ликвидиран през 1953 г. (юни, септември или декември, датата все още се обсъжда), останалите се опитват да саботират десталинизацията. Те не осъзнаваха, че след като Никита стана генерален секретар, тя заемаше най-силния стол в Съветския съюз. Той хитро използва позицията си и успя да постигне целите си, включително подмладяването на партийния президиум (Политбюро). На снимка, описваща парада на победата в Москва през 1945 г., можем да видим Сталин, придружен от неговите помощници: Хрушчов, Маленков, Берия.

На свой ред малките сталинисти от Източна Европа мразеха и презираха Хрушчов заради нападението му срещу Сталин през февруари 1956 г. Най-силният беше унгарецът Матиас Ракоши. Роден на 9 март 1892 г. в Ада, Сърбия, той умира на 5 февруари 1971 г. в Нижни Новгород (по-късно Горки), Русия. В миналото си, за да угоди на социопата на Кремъл, той създава бизнеса на Раджк. Напълно безскрупулен, циничен и коварен, Ракоси въплъти терористичния характер на комунистическия проект. Самият евреин (роден Розенфелд) никога не се поколеба да използва антисемитизма като политически инструмент. Унгарците го кръстиха Япита, плешивия убиец или отреапа. Веднъж марксисткият отстъпник и драматург Гюла Хай описа краткото си, набито тяло, сякаш създателят не беше в състояние да довърши работата си от чисто отвращение.

20-ият конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз откри своята работа преди 60 години, на 14 февруари 1956 г., с предложение да се проведе минута мълчание в памет на бойците, загинали в предишния конклав ( от октомври 1952 г.). Те бяха изброени по азбучен ред, но Йосиф Висарионович Сталин не беше похвален по някакъв особен начин. Това беше сигналът, че така нареченото колективно ръководство е решило да продължи символичната политика на десталинизация. Никой обаче не би могъл да предвиди бомбата, която ще избухне в нощта на 25 срещу 26 февруари в края на конгреса, когато първият секретар на партията Никита Хрушчов пусна Тайната реч (За култа към личността и последствията от нея) пред публика в шок.