Страница с история Смъртта на последния арпадийски крал на Унгария и последиците за румънците RFI

Страница с история: Смъртта на последния арпадийски крал на Унгария и последиците за румънците

andrei_bun.jpg

На 14 януари 1301 г. умира последният унгарски крал, принадлежащ към династията на Арпадиан, Андрей III. Това историческо събитие също имаше важни последици за средновековните княжества, населени с румънци. Унгария е въвлечена в гражданска война, която отслабва кралската власт. В резултат на това Трансилвания става автономно войводство под ръководството на могъщия благородник Ладислау Кан. При царете от династията Анжу, Влашко и Молдова се откъсват от унгарската корона и стават независими държави.

За унгарците царуването на Андрей III е равносилно на края на една епоха. Той беше син на херцог Стефан от Славония, посмъртният син на унгарския крал Андрей II и Томасина Моросини, който произхождаше от влиятелно семейство на венециански патриции.

Андрей III трябваше да се бие от детството с презрението на семейството си. Роднините му смятали Стефан Посмъртния за гад и исканията за корона на Андрей III били разпитани.

Въпреки това, с подкрепата на венециански влиятелни хърватски благородници, Андрей III се опита да поеме унгарската корона, след като чичо му, крал Ладислав Куман, беше отлъчен от католическата църква.

Но Андрей III е взет в плен и изпратен в ареста на херцог Алберт I Австрийски. През юли 1290 г. Ладислав Куман умира и Андрей III, освободен от плен, става крал на Унгария.

Спорът за легитимността на баща му обаче се превръща в повод за война. Крал на Германия Рудолф I провъзгласи сина си, херцог Алберт I на Австрия, за крал на Унгария. Авантюрист, който твърди, че е принц Андрей на Славония, се опита да стане сам крал на Унгария, докато кралица Мария Неаполска, сестра на Ладислав Куман, провъзгласи сина си, Карол Мартел от Анжу, за крал на Унгария, тогава нейният племенник, Карол Робърт от Анжу.

Андрей III първо побеждава Алберт I от Австрия, който се отказва от претенциите си за короната, след това Андрей от Славония.

През 1291 г. той е признат за цар от трансилванските благородници, след като в Орадея, след това в Алба Юлия, той признава техните привилегии, както и тези на саксонците, секлерите и румънците. Последваха години на конфронтация с хърватски и унгарски благородници, които се разбунтуваха по настояване на Анжуйския дом.

Андрей III се опита да затвърди управлението си чрез съюз със стария си враг Алберт I Австрийски. Той стана тъст на краля на Унгария. Но през 1301 г. Андрей III се разболява и умира.

Карол Робърт от Анжу контролира по-голямата част от Хърватия от 1300 г. През 1301 г. той е избран за крал на Унгария, но управлението му е оспорено от други претенденти. Последвали войни и бунтове, които отслабили кралската власт.

Трансилвания, водена от войводата Ладислау Кан, се бе превърнала в арбитър сред ищците на унгарската корона. Карол Роберт от Анжу се укрепи само след като Ладислав Кан взе в плен херцог Ото от Бавария, който сам искаше да стане крал на Унгария.

През 1330 г. Карол Роберт де Анжу е победен от Басараб I от Влашко, а румънското княжество става независима държава.

През 1359 г., по време на управлението на сина му, Людовик де Анжу, войводата Богдан става владетел на Молдова и побеждава унгарските армии, а княжеството на изток от Карпатите също придобива своята независимост от унгарската корона.

Останете с нас на историческата страница, за да разберете истории от миналото, но и защото днешната преса е чернова на утрешната история.

Слушайте рубриката „Страница с история“ всеки ден, от понеделник до петък, сутрин от 7.50 и от 9.55 и следобед от 15.07, само в RFI Румъния